Лице

Да подадеш ръка на живота

14-04-2023 07:00
46-годишната Калинка Янкова дава кръв, откакто е станала пълнолетна, убедена е, че да помагаш на другите е най-висшата добродетел Да подадеш ръка на живота
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
46-годишната Калинка Янкова дава кръв, откакто е станала пълнолетна, убедена е, че да помагаш на другите е най-висшата добродетел. На това я е научил животът й в Индия и Япония.
Биографично за нея

 

Родена е през 1977 година в родопското Джебел. Както самата тя казва, в едно обикновено българско семейство. Родителите й са хора, съвсем не изкушени от големия град – служители, но с присъщото за родопчаните милосърдие и стремеж към независимостта, към свободата на духа.

Завършила е социология в Софийския университет „Свети Климент Охридски", а след това и изследване на религиите в Нов български университет. През 2019 г. е защитила докторска степен към катедра "История и теория на културата". Темата на дисертацията й е " Школата от Киото – „чистото съзнание" и „жизненият свят" във философията за пустотата. Феноменологични прочити (Отражения и модуси на междукултурния диалог Изток-Запад ". Преподава световни религии, работи по изследвания, свързани с източните вярвания и култура. Зад гърба си има десетки проекти по тези теми не само в България, но и в чужбина. Пътешественик е не само в мечтите си и по душа, както се представя самата тя, но и на практика.

Работи в Международния отдел на БЧК. Пряката й работа е свързана с подпомагането на бежанците и мигрантите. Тя е човекът, успял да открие и свърже много семейства, разделени от военните конфликти, размирици и граждански войни. Всичко това се случва с безброй контакти с неправителствени хуманитарни организации, а когато се налага и с помощта на нейни познати в една или друга страна. Защото Калинка Янкова съвсем не е книжен плъх зад бюрото. Тя е не само пътешественик – мечтател по душа, но и в действителност.

 

В света на надбитийното

 

Калинка Янкова е обходила почти всички страни в Далечния и Близкия Изток, свързани с духовни практики. Била е в ашрам в Индия и в манастир в Киото – Япония, сред монаси, изповядващи учението на дзен будизма – дзен от Риндзай (една от школите в тази религия). Посещенията й там обаче не са били в качеството на турист за по някой и друг ден. Тя е живяла като част от духовната общност в тези светилища месеци наред. Това се оказало от изключителна полза на научната й работа, но не само. Пътуванията там са й помогнали изключително по отношение на харменевтиката на сакралните текстове, тоест на тяхното разбиране в духовен, а не само в езиков смисъл, да се извлече есенцията от тях. Впрочем, тя е изучавала и превежда от арабски, фарси, турски, кюрдски и урду. Работи без проблем със стари текстове на арамейски. Това е езикът, на който е проповядвал Иисус Христос. Сега е запазен само от местното население на каменния град Петра в Йордания. „Потапяйки се в тези култури, човек научава повече са същността на духовното. Опознава и започва да разбира по-добре другите, защото ние сме свързани с всяко живо същество на планетата Земя, с всяко растение. Затова, като хора, имаме задължението да опазваме живота. Длъжни сме да проявяваме внимание, да не създаваме дрязги, да не ставаме източници на конфиликти, а да носим мир и разбирателство с поведението си. И винаги да сме готови да помогнем без да очакваме жестът ни да бъде компенсиран с нещо", казва Калинка Янкова без никаква поза.

 

Духовното и телесното

 

Събрани в едно личност, те се оказват, че могат да правят чудеса. Нещо такова се случва и при Калинка Янкова. Липсата на кокетство и предвзетост личи не само от думите й, но и от външността й, от начина й на живот. Въпреки своите 49 години, тя изглежда много по-млада, макар и да не използва грим, пудра и червило. Лицето й излъчва невероятно умиротворение, а всеки неин въпрос или отговор са придружени с предразполагаща усмивка. Някои смятат, че всичко това се дължи на вегетарианското й хранене и наблягането предимно на плодовете и зеленчуците. Самата тя няма обяснение. „Такава съм, каквато съм", казва простичко тя. Станала постоянен кръводарител, необяснимо и без да планува, през 2008 година. Преди това, още след навършване на пълнолетие е давала кръв, но инцидентно. Вече в продължение на петнадесет години, тя се включва в кампании или индивидуално поне два пъти годишно, но при необходимост и по-често. Мнозина знаят, че имат ли нужда, могат да се обърнат към нея. Ако се окаже, че за момента не може да дари кръв, тя се обажда на приятели, които също като нея са винаги готови да откликнат безвъзмездно на нуждата на друг.

 

Най-трудният отговор

 

За Калинка Янкова това е, когато някой я попита: Защо се занимаваш с това, та нали не е за твой човек? Тогава тя наистина остава безмълвна. „Нямам какво да кажа. Не можеш да отговориш на някой, който не мисли като теб или не е склонен да съчувства на другите така, че да те разбере", казва тя. Понякога се връща в спомените си десетилетия назад, когато майка й се разболяла тежко. Калинка искала да даде кръв за нея, но я върнали, защото нямала необходимите килограми. Тогава се наложило да търсят доброволци. „Да съм кръводарител за мен означава, да давам живот в буквалния смисъл. Докато мога, докато отговарям на изискванията, ще го правя", убедена е жената. Случвало й се е вече да е дала преди два месеца, но да вижда близките на нуждаещи се да чакат или някой да се опитва да ги изнудва да платят, и да даде за тях отново и безвъзмездно. Смята, че щом е универсалната нулева положителна група, това е знак, че това е една от задачите й на земята.

Като изключим голямата й страст, да пътува на Изток, другата любима дестинация на Калинка Янкова е Джебел. Използва всяка възможност да се върне там, да обикаля, за кой ли път, светилищата из Родопите и да се възхищава на неповторимата природа. Казва, че досега само веднъж е искала да напусне родното градче, когато е желаела от все сърце да следва в София. От тогава досега използва всяка отпуска или събрали се по празниците повече почивни дни да се върне в родния си дом.


Живот с висок адреналин

Живот с висок адреналин

Коремният хирург от УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ" д-р Димитър Пейчинов е основател на един от клубовете по екстремен мотоспорт
Студентка на 69 години

Студентка на 69 години

Искра Петкова бе приета във Факултета по обществено здраве на Медицинския университет-Пловдив, ще учи за лекарски асистент
Сладкодумецът от Делиормана

Сладкодумецът от Делиормана

АГ специалистът д-р Хасан Ефраимов дели делника между лекарския кабинет, писателството и трактора
Приятелят на Панацея

Приятелят на Панацея

Павлин Цеков стана магистър-фармацевт на годината, той е единственият, който работи в център за спешна медицинска помощ
Благородството да спасиш живот

Благородството да спасиш живот

На 14 юни отбелязваме Световният ден на кръводарителя, на тази дата е роден Карл Ландщайнер, австрийски биолог и лекар, открил групите „А-В-0" в началото на ХХ век
 Живот в черно и бяло

Живот в черно и бяло

Специалистът по образна диагностика д-р Калина Кръстева отдъхва от умората на деня с поезията на Рамбо и Есенин
Роден по време на промени

Роден по време на промени

Кардиологът д-р Петър Калайджиев от УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ" избра да специализира спешна медицина, твърди, че тя му е призвание
Ученичка на Неволята

Ученичка на Неволята

Добрина Добрева създаде Асоциацията за инсулт и афазия в подкрепа на хилядите, които всяка година стават пленници на заболяването
Орисана да помага

Орисана да помага

Старшата сестра на Второ кардиологично отделение в УМБАЛ-Пловдив Славка Тодорова намира успешно баланса между делника и празника
Да избереш пътя към дома

Да избереш пътя към дома

След десет години успешна кариера в Германия, д-р Ангел Ангелов избра да прави тромболизи в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов"-Велико Търново
1 2 3 4 5 ... 14 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Юли 2024 Предишен Следващ