страстната седмица

Благоразумието да бъде в душите ни

13-04-2023 07:00
Когато се оттеглим от Божията благодат, идва духовната смърт, но Господ Иисус Христос постоянно ни дава шанс, казва отец Димитър Тухчиев Благоразумието да бъде в душите ни
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Само след часове ще настъпи празникът на празниците Възкресение Христово. Това е денят за духовно обновление. Възможно ли е това в така забързания и секуларен свят, в който живеем, какво можем да направим, за да надскочим битийното и да посрещнем достойно Великден. Това попитахме отец Димитър Тухчиев. Той е предстоятел на храма „Свети Пантелеймон" в София.
- Отец Димитър, повечето хора знаят, какво се е случило на Възкресението Христово. Какво обаче е духовното измерение на това събитие за съвременния човек, който живее в началото на третото хилядолетие?

- Свети Лука Войно-Ясеницки обяснява този въпрос в една своя проповед за възкресението на Лазар. Той казва следното „Преди се смяташе, че всички знаят това духовно измерение. Оказва се обаче, че по времето на атеистичния режим, а после и съвременното общество в стремежа си да отхвърли всички, дори и Църквата, вече не познава евангелския текст на събитията, на самото Христово Възкресение". Това се случва и днес, хората не могат да вникнат съдържанието. Празникът се оказва изпразнен от него. Затова и мнозина влизат в храма, колкото да кажат „Христос воскресе!", да запалят свещ, да се чукнат с яйца и с това за тях „духовното" измерение приключва. В днешно време всички твърдят, че познават Словото Божие, но като не ходят на Църква, те дори не си дават сметка за евангелското събитие, което ще отбележим съвсем скоро. Такива „християни" нямат представа за величието, проявено от Бога в това да стане човек, да Се принизи до нас, да ни изкупи от греха, за да ни направи по-добри. Това Той показва през целия Си живот, особено през последните три години от Неговото служение. Въпреки това, Той остава неразбран. В същото време обществото, навлизайки в третото хилядолетие, е много далече от Бога, от вярата, от всичко. Затова и хората пренасят нещата до преходните материални „ценности".

- Секуларизира ли се обществото ни, а Църквата?

- Цялото ни общество става бездуховно. Това, за съжаление, е във всички негови слоеве, не само в църквата. То е в училището, политиката, накъдето и да погледнем.

- Кой е виновен?

- Ние самите сме виновни за всичко това. Тук отношение нямат нито ближните ни, нито Бога. Трябва да се обърнем навътре, към себе си. Да издирим всички недъзи на душата и да се обновим, да възкръснем духовно. Нашият живот след да бъде не просто вегитация, като при растенията, а да се стараем да имаме живот в Христа, да то изпълним със смисъл.

- Как без елемента на разхищение можем да посрещнем Възкресението Христово?

- Можем да го направим с увереността, богомислието и благоразумеието. Когато един човек се е отдал на Бога, не мисли за храната. За него това е нещо твърде преходно. Превръща ли той вярата си в традиция такава, каквато му натрапва обществото, идва моментът на голямото ядене след Великден така, сякаш преди това не се е хранил. Обикновено, за тези, които не стъпват в храма, този ден е повод за трапези и пиене.

- В последните дни и часове преди Възкресението Христово късно ли е да направим нещо за разпънатия Иисус, за ближните?

- За нашата душа никога не е късно. Това го виждаме във всеотдайността на нашия Господ Иисус Христос. Веднъж прогонен от юдеите, които искали да Го убият с камъни, защото ги е изобличавал заради тяхното неверие и грехове, се връща отново във Витания, която е в Юдея, за да проповядва. Той знае много добре, какво ще се случи. Въпреки това отива, защото не престава да храни надежда, че ние, хората, ще се променим. Въпреки това, ние не го правим. Християнството ни е показало, а именно, че и най-големият грешник може да се покае в последните си дни. В същото време и най-големият праведник може да погине в последния си ден. Това става, когато престанем да бодърстваме духовно, да търсим Бога, да издирване духовните си недъзи и да се каем за греховете си. Тогава се случват и духовните ни падения. Когато се оттеглим от Божията светлина и благодатта, идва духовната тъмнина и смърт. Господ Иисус Христос ни дава шанс дори в последния момент. Пример за това е разбойникът на кръста, разпънат до Него, повярвал и спасен. Той постоянно ни подканя към покаяние при това по начин, по който винаги да достигне до сърцата ни. Бог е отворен за нас. Въпросът е дали ние ще имаме онази смелост да признаем греховете си, да потърсим прошка от Него и от ближните си, защото волно или неволно, винаги прегрешаваме по отношение на някого с нещо. Не можем да проумеем величественият момент на Пасхата, когато животът побеждава смъртта, когато Бог ни дава прошка за извършеното от първородния грях до ден днешен. Всеки път, когато изживяваме Христово Възкресение, ние е надяваме и вярваме, че Той ще ни възроди духовно. Затова и то е празникът на празниците на всички християни.

- Много хора казват, че постят, четат етикетите на продуктите, вманиачават се в съдържанието им. Това ли е постът?

- Постът не е само строго въздържание от храна, и да бъдем буквалисти. Основният проблем е злото в душите ни, защото не онова, което влиза в устата ни, а онова, което излиза от нея, като разсъждение, като думи, като помисъл, са опасните неща. Хранителната страна на поста може да бъде помощно средство за нашето спасение и изменение на душата. Той може да ни настрой молитвено. Това е и неговата роля, а именно – въздържание, молитвеност и духовно израстване чрез търпението и смирението. Нямаме ли покаяние, можем да говорим много по време на изповедта, но останем ли да живеем в греха, няма никаква полза нито от поста, нито от молитвата.

- Важен постулат в християнството е да обичаме всички хора, дори враговете си. Възможно ли е в съвремието?

- Възможно е, стига да сме намерили Бога. Не е възможно, когато се колебаем и казваме, че Го търсим, но сме Му обърнали гръб.

- В днешно време много хора се диференцират силно по отношение на симпатия и антипатия, на любов и омраза. Защо стигнахме до така силно подчертаното разделение, какво е обяснението?

- Заради нашето маловерие и съмнение. Ние сме по-склонни да вярваме на астролози, екстрасенси, гадатели, на хора, които гадаят на кафе, изтъквайки рейки и духовни енергии и подобни глупости. Те говорят от себе си или се опитват да тълкуват за Бога чрез природните явления. Всъщност, те са много далече от Него. Когато един човек се колебае във вярата си заради своето малодушие, маловерие и съмнение, не се обръща към Църквата. Казва си: защо да ходя там, в онази средновековна среда, в която поповете само ядат и пият? Всъщност, така той заключава, че няма Бог. Един човек, който не вярва, двоуми се, не иска да повярва, винаги намира причина да очерни другия. Такъв превръща в авторитет всичко друго, но не и онова, което може да му помогне в духовно отношение. Смея да твърдя, че Църквата е най-доброто място за лечение на човешката душа. Не храмът, не свещеникът, който служи там е онзи велик Целител и на душата, и на тялото ни.

- Човечеството се колебае между категоричността и толерантността. Към какво между тези две крайности ни призовава Христос?

- Пропускаме вярата, надеждата и любовта. Към какво ни призовава Бог е казано много добре в „Лествицата" на свети Йоан Лествичник Синайски. Той казва, че първото, от което трябва да се откажем, тръгвайки към Бога е да се откажем от този свят. Онези, които са твърде толерантни, се опитват да угодят на човека. Тогава те загърбват всичко останало, което Господ е промислил. Които пък искат да са по-строги, всъщност проявяват своята гордост. Това е недостатъкът на нашето време, а и може би не само на нашето време, защото винаги акцентираме върху себе си тук и сега. В същото време пропускаме Домостоителят и на видимия, и на невидимия свят – нашият Бог. Без Него можем да говорим много неща, но ще бъдем изпразнени от пълнотата и съдържанието на целия ни живот. Ще бъде едни обикновени консуматори, без лично мнение, задоволяващи се с потребностите на деня, тук и сега.

- Какво означава да се отречеш от себе си? Възможна ли е такава крайна аскеза в света, в живота?

- За крайна аскеза в света, няма как да говорим. Тя е възможна, ако човек се уедини на някое пусто място, в монашеството. за живеещите в света, тя е условна, да се отрече човек от всичко, с което злоупотребява, волно или неволно, във всекидневието си. Това не означава да се откажем от храна и вода и да се самобичуваме, като в Средновековието. Следва да направим онзи правилен подбор за тялото и душата ни така, че нито яденето, нито питиетата да вредят както на тялото, така и на душата ни. Когато погледнем събеседника до нас, да не изпитваме чувството на вина, че сме говорили зад гърба му, че сме клеветили и лъгали по негов адрес. Да запазим човечността, любовта и състраданието. Да имаме милосърдие към ближните.

- Какво бихте пожелали на читателите на clinica?

- Бог да им даде мирен и дълъг живот, да ги благослови и винаги благоразумието да бъде винаги в душата им. Пожелавам им да имат силна вяра в Него и да Му се уповават.


Упражнявайте с любов професията си

Упражнявайте с любов професията си

Бъдете здрави, вдъхновени и щастливи, все така успешно посрещайте новите предизвикателства, казва проф. Димитър Райков
24 май

24 май

Днес в литературната ни рубрика може да прочетете един разказ на д-р Хасан Ефраимов, посветен на един от най-светлите ни празници
Честит празник!

Честит празник!

Да помним делото на светите братя Кирил и Методий, да славим българската писменост, знание, духовност и достойнство
Почитаме Св. Георги Победoносец

Почитаме Св. Георги Победoносец

Той е великомъченик за Христовата вяра, да го помолим да се застъпи за нас пред Бога
Христос Воскресе!

Христос Воскресе!

С великата Си саможертва, с Възкресението Божият Син даде надежда за вечен живот на всеки, който вярва в Него
Възкресението Христово ни изкупва от греха

Възкресението Христово ни изкупва от греха

Часове ни делят от Възкресение Христово. Какво е духовното измерение на празника, изгубили ли сме духовноста си и кой е виновен, запазил ли е българинът зрънцето вяра в душата си, попитахме Тивериополският епископ Тихон.
Цветница e!

Цветница e!

Празникът се нарича Вход Господен, отбелязваме го точно седмица пред Възкресение Христово, честито и на всички именици
Свободата е усещане за баланс

Свободата е усещане за баланс

Това е онази вътрешна мярка за уравновесеност, която дава свободата и полета на духа, казва д-р Ваня Савова
Честит празник българи!

Честит празник българи!

Свободата не е даденост, тя е крехка, може да я отнеме не само войната, но и потъпкването на духовността, нека я опазим
Честит празник!

Честит празник!

Днес Българската православна църква почита Св. Атанасий Великий, да помолим неговото застъпничество за нас през Бога
1 2 3 4 5 ... 8 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Юли 2024 Предишен Следващ