Млади

Нека помислим как да опазим здравето

07-04-2023 11:45
Винаги ще има нужда от промяна – тя е нещо добро, не може целият живот да се променя, само тази система да е непоклатима, казва д-р Доротея ТодориеваНека помислим как да опазим здравето
Clinica.bg

press@clinica.bg
На Международния ден на здравето отдаваме почит и благодарност на медиците. Защо поеха по нелекия път на лекарската професия, каква перспектива виждат у нас и как изглежда здравната ни система през техните очи, разказва д-р Доротея Тодориева. Тя е лекар в специалност „Клинична хематология" и днес завършва с отличие магистърска степен по „Обществено здраве и здравен мениджмънт" в МУ-Плевен.
- Честит празник, д-р Тодориева, днес отбелязваме Световния ден на здравето, какви са вашите пожелания и равносметка?

- На колегите, а и на всички хора, пожелавам здраве и малко повече късмет, когато е необходим. Световният ден на здравето би трябвало да е един от най-почитаните празници, защото здравето е над всичко! Равносметката не е еднопосочна, но смятам, че трябва да сме малко по-благодарни за това, което имаме, и да вложим малко повече от себе си в това, което си пожелаваме напред.

- След като вече сте лекар, днес Вие се дипломирате и като магистър по обществено здраве и здравен мениджмънт, защо избрахте този професионален път?

- Често ежедневието ни е претрупано от задачи, телефонно звънене, разговори, срещи, презентации, статии, документация. Някакси в медицинското ежедневие възникна нуждата да можеш да се справиш с него по оптимален начин, да го управляваш правилно. За мен обучението по обществено здраве и здравен мениджмънт беше голямата стъпка към собствената организация на работния ми делник, извън чисто медицинската страна – разпределение на времето, работа в колектив и отношения в него, стегнатост в задачите и умение кога и как да помолиш за помощ, кога и как да помогнеш, да разбереш колективното здраве на глобално ниво, а не само за конкретния пациент, а дори от части и в подкрепа на финансова равносметка. Всичко това се оказва не малка част от ежедневието.

- Към коя специалност се насочихте? Защо?

- Специалността ми е Клинична хематология. Изборът беше случайна съдба – наложи се да стажувам по-дълго време в клиниката, където работата ми хареса, а колегите и тогавашният ни началник доц. Николай Цветков ми подадоха не само колегиална, но и приятелска ръка. Не можеш да се научиш в която и да е специалност, ако няма хора с опит, които безусловно да те подкрепят. Това е безценно и определи моят избор, след като и те ме избраха. А в последствие хематологията се оказа точно специалността, която исках да работя. И все още е професионалната ми тръпка.

- Удовлетворен ли сте от образованието си по медицина и обществено здраве?

- Напълно. Завършила съм и двете в Медицински университет Плевен и смятам, че са абсолютно на ниво. Но обучението е двустранен процес – най-важно е човек да има желание и мотивация да учи, тогава образованието ще му се отплати двойно.

- А от сблъсъка си със здравната система?

И там съм удовлетворена – не съм очаквала слаб сблъсък. Няма идеална здравна система, има такава, която работи в задоволителен за страната вариант. Но позитиви и негативи винаги ще има, както ще има доволни и недоволни - неизбежно е.

- Кои са плюсовете на здравната ни система?

- От гледна точка на моята специалност, българинът има достъп до почти пълния диапазон медикаменти и варианти за лечение. Не се налагат тежки ограничения по отношение кой с какво може да се лекува. Вероятно това важи и за доста други специалности. Сравнително бърз и безпрепятстван е достъпът до личните лекари и до специалисти. В много страни не е така.

- А минусите?

- Основният минус за мен е във връзка с големия набор документация, големи и малки изисквания, понякога явни или скрити, честата липса на правилна организация и яснота в работния процес, които откланят вниманието на лекаря от чисто медицинската му дейност. Както често вече се убеждавам – разковничето е в добрата обща и лична организираност и точност.

- Смятате ли, че пациентът е поставен в центъра на системата и защо така мислите?

- Пациентът е в центъра на здравната ни система, но не е сам там. Там е и здравният персонал. Но между тези два субекта постоянно възникват нови и различни „фокуси", които ги срещат и разделят. В центъра е и финансирането на здравните специалисти и заведения – и нещата, за съжаление, добиват различен оттенък.

- Бихте ли останали да работите в България? Защо?

- Аз оставам да работя в България и в Плевен, вече 12 год. И ако трудно стечение на обстоятелствата не ме принуди, не бих искала да си представя да работя другаде. Защото се чувствам на правилното място.

- Виждате ли възможности за кариерно развитие тук?

Да. Разбира се е трудно, изисква жертва на личното време, на почивните и празнични дни, на спокойните нощи. Неприятно е, ако си вложил много, а остане неоценено. Но това са по-скоро порочни практики и индивидуализъм, отколкото да е тенденция в медицината. Иска ми се да вярвам, че нашата хуманност е над това. За мен се случи така и аз вярвам. Затова се обръщам към младите колеги да не бързат веднага със заминаване в чужбина, а да дадат шанс на България.

- Удовлетворява ли ви заплащането, което бихте получавали като лекар в избраната от вас специалност?

- Да, с цената на много работа, но съм благодарна за нормалния живот, който водя. Повече не ми трябва.

- А условията, в които ще работите – апаратура, наличие на медицински сестри, комфорт на работното място?

- Условията са трудни, но по много и различни причини. В края на деня, обаче, те зависят и от това, как ги приемаш и как се справяш с тях. И трите изброени от Вас условия са важни и във взаимовръзка – без достатъчен и добре квалифициран персонал не може да се свърши оптимална работа, дори и от най-добрите налични работници. Това неминуемо натоварва работната среда. А единствено наличието на скъпа техника не може да работи сама за пациента. Но и без нея се ограничава достъпът му до възможности за помощ. Смятам, че в нашата клиника има баланс на гореизброените компоненти и съм благодарна. Но на много места не е така. И е редно да се стимулира развитието и задържането на нови кадри в по-слабо осигурени райони и болници.

- Плаши ли ви агресията сред пациентите? С какво си я обяснявате?

- Сякаш започнахме да обръщаме повече внимание на отрицателните новини и да забравяме добрите практики. Сякаш първите разчувстват повече, а всъщност те тласкат разочарование и агресия, които не са добри съветници. Смятам, че за да помогнеш на някой, трябва и той да иска да му се помогне и да вярва. И най-доброто лечение няма да подейства, ако пациентът няма воля и вяра в лекуващия го. Лекарят предлага знания, пациентът дава информация, а решението е споделено. Ако това липсва, връзката е загубена и трябва да бъде прекратена. Обикновено в тези случаи възниква недоволство и агресия. И е страшна, да. А понякога и двете страни имат своята правота – така отново се връщаме на споделената отговорност.

- Смятате ли, че правилата, по които работи НЗОК с лекарите и болниците са добри? Защо?

- Има пропуски. И е редно да се срещат по-често хората, които де факто работят, с тези, които казват как трябва работниците да работят. Отстрани изглежда различно спрямо реализацията на практика. Нека не изглеждаме като непослушно дете, което го наказват за всяко нещо, само защото някой го е определил за правилно или не. В медицинската математика няма общо валидни формули.

- Мислите ли, че има нужда от промяна на системата? В каква посока?

- Винаги ще има нужда от промяна – тя е нещо добро. Не може целият живот да се променя, а само здравната система да е непоклатима. Така че спрямо конкретните нужди, трябва да се нагажда. По-добрата комуникация е важна стъпка. Яснота в препоръките и начините за изпълнение. Улеснение в документацията и организацията.

- А на етичните стойности в гилдията?

- Повечето медицински специалисти са преуморени. Извънмедицинската дейност в иначе медицинския работен ден също е много, но когато те „съдят" след това спрямо нея, тя се приоритизира понякога. И това създава предпоставки за недоволство и за възможни порочни практики. Ако можем да сме малко по-смирени, това би променило етичния фокус. Разбира се, в отделни случаи може да се срещне и непрофесионално отношение. Смисълът на регулиращите механизми е да го възпрепятстват.

- С какво си обяснявате липсата на обещавани промени в системата през последните години?

- С липсата на реално разбиране какво трябва да се промени и здрава ръка, която да понесе отговорността за промените. По-лесно е да кажеш, че ще е трудно и да се откажеш.

- Кои са хората, от които зависи бъдещето на здравеопазването според вас? Какво бихте им казали?

- От всички в сферата на здравеопазването зависи. Ако здравните работници знаят добре какво искат и са организирани, няма сила, която да ги възпре да го променят. Това е колективният дух. И това може да повлияе НЗОК, министъри, здравната система като цяло. Последните обаче няма да се променят, ако работните „пчелички" не сигнализират за проблем. Нещата няма да се променят и ако на решаващите позиции застават хора, които не разбират естеството на работата или нямат за свой приоритет нуждите на работниците. Затова за всички, ангажирани в сферата на здравеопазването, казвам днес – нека помислим как да опазим Здравето – чуждото, а и нашето!


Здравната ни система е социално ориентирана

Здравната ни система е социално ориентирана

Бих останал в България и в момента не се чувствам нито мотивиран, нито принуден да избера нещо по-различно от това, казва д-р Румен Филев
Бъдещето зависи от всички нас

Бъдещето зависи от всички нас

Плаши ме факта, че много хора са изгубили вяра в здравната система, мисля, че етичните стойности, трябва да залегнат много повече в подготовката на всеки лекар, казва д-р Станимир Тепавски
Пътечната медицина е недостатък на системата

Пътечната медицина е недостатък на системата

Може би най-голямо влияние за липсата на необходимите реформи в здравеопазването са изиграли политическата нестабилност в страната и парламентарната криза, казва Здравко Иванов
Лекари и политици трябва да работят като отбор

Лекари и политици трябва да работят като отбор

И да не разглеждат проблемите на парче, а като едно цяло, само тогава бихме получили очаквания добър резултат, казва д-р Светослав Димитров

Все по-често мои колеги се връщат в България

Все по-често мои колеги се връщат в България

Ние се стремим да сме като западните страни, но имаме една леко изкривена представа за съвършената им здравна система, казва д-р Ивайло Николов
Важните изпити са до леглото на болния

Важните изпити са до леглото на болния

Младите специалисти да не се примиряват със сегашните условия, нито пък да бягат в чужбина, а вместо това да отстояват както своите, така и интересите на пациентите си, казва Любомир Гайдарски
От вас - младите лекари, ще очакваме много

От вас - младите лекари, ще очакваме много

Вие ще трябва да развивате строук центровете, спешната медицинска помощ по въздуха, Детската болница, която ще се построи, каза Румен Радев на Випуск 2022 от МУ-София
Moжех да съм в Германия, но избрах България

Moжех да съм в Германия, но избрах България

Работата ни трябва да е свързана с повече наука, да се поощряват младите да търсят новостите в своята специалност, казва д-р Жулиде Касабоглу
Нужна е реформа, която да запълни липсата на кадри

Нужна е реформа, която да запълни липсата на кадри

При недостиг на персонал няма как да се осигури качествено и пълноценно обслужване на пациентите, казва д-р Петър Василев
Не съжалявам за професионалния си избор

Не съжалявам за професионалния си избор

Обичам България и останах на специализация тук, ще пътувам в чужбина само за допълнителни курсове, казва д-р Симонета Иванова
1 2 3 4 »
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Юни 2023 Предишен Следващ