ХЕМС е повече от нищо

Здравеопазването не прави изключение от политическата безпътицата в страната, за пореден път в мандата нямаше важни промени, а отмятане на текущи задачи

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Вярно е, че служебните кабинети не се правят, за да решават системните проблеми в държавата. От тях всеки очаква пълно „изчегъртване" на бившите, които и да са те, и тупане на топката за три месеца до провеждането на нови избори. И когато това се случва веднъж на десет години, в него няма нищо фатално и неестествено. Когато обаче продължи две години и от прецедент започне да се превръща в статукво, в обществото се пораждат различни очаквания.

Големите надежди

Те са например за провеждане на политики, които да решат увеличаващите се проблеми в съответните сектори – в случая в здравния. И въпреки че да се удовлетвори подобно очакване е трудно и при редовно управление с голямо мнозинство, то вероятно щеше да е редно при проточилия се служебен мандат да се състои поне разговор за най-големите недъзи в системата – качеството и контрола в нея, стандартите, на които тя (не) отговаря, разрастването на болничната мрежа, кадровият дефицит, вратичките при финансирането на лекарства с обществени средства. За изминалите две години обаче нямаше такъв опит, нито за последните три месеца.

Злободневно

И през тях здравният министър д-р Асен Меджидиев продължи да върши рутинната дейност на ведомството, в което няма нищо лошо и щеше да бъде напълно достатъчно, ако здравеопазването в България е подредено, но за съжаление това не е така. На този фон едно отчитане на дейност в стила на предходното - например закъснялото пускане на мобилното приложение за е-рецептите, които така и не станаха задължителни, разговорите за осигуряването на мобилни спешни екипи през лятото край морето или вноса на поредния липсващ медикамент в страната звучат несериозно.

Намеренията

В тяхната сфера продължават да седят повечето заявки за по-големи промени на здравния министър. Тук визирам обещанието за остойностяване на лекарския и медицинския труд, както и за изработването на нова здравна карта, тъй като старата не е пипана от 2018 г.

Под чертата

В крайна сметка за изминалите три или девет месеца, ако броим и предходния мандат на почти същия служебен кабинет, в здравната система има три малки победи – рестартирането на проекта за Национална детска болница (нищо, че не е много напреднал), финализиранетро на търга за медицинските хеликоптери – ХЕМС, като част от изпълнението на „Плана за възстановяване" и промяната на формулата за ТЕЛК-а. И трите станаха след поредица от обществени скандали – дали болницата да е частна или държавна, кой да прави спешната помощ по въздуха, протести пред МС на хората с увреждания. Готов е и проект за промени на закона за лекарствата, в който обаче има само козметични промени. 

Невидими

Големите проблеми, като този за цените, на които държавата плаща нерегистрирани лекарства за стотици хиляди лева по-скъпо от други страни, не бяха дори забелязани. Същото се случи и с доклада на ДАНС, в който се заявява, че касата плаща за онколекарства, които не се вливат на пациентите в някои болници, без решение остана и проблема със стопирания търг на здравното министерство за лекарства, което повишава публичните разходи. Да не говорим за крещящата нужда от слагане на ред в болничния сектор, където дори няма нужните стандарти за качество, нито потенциал за контрол, а лечебните заведения се множат на фона на задълбочаващата се кадрова криза. Липсата на сестри и в по-малка степен на лекари, на практика също остана извън обсега на вниманието и на този служебен кабинет. Въпреки че тези проблеми бяха адресирани в анализ, приет по терлички от МС в края на декември 2022 г., те дори не бяха сложени за публично обсъждане, камо ли адресирани с действия. Все пак нека не забравяме, че след изборите идва и надеждата за редовно правителство, което може и да реши да ги забележи. За съжаление опитът досега е показал, че това е по-скоро твърде малко вероятно. Но винаги остава надеждата, както и утешението, че ХЕМС е повече от нищо!