Да повярваме в доброто

Спортистите ни с Даун грабнаха златото на America Tri Games, за да стигнат до там разчитат на спонсори, държавата не помага

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Той е основател FAPA Bulgaria – организацията, която е в помощ на хората с Даун у нас. На практика, Петков е човекът, който с неколцина съмишленици – треньори издирват деца, тренират ги, подготвят ги за успеха. Не обича да говори много за себе си. Предпочита да говори за състезателите, за „децата", както ги нарича с обич той, макар и някои от тях да са вече на 27 години. Завършил е Спортната академия преди двадесет години, учителски профил. Решил да направи и магистратура. „Не знаех какво да избера. Спрях се на треньорския профил за хора със специални потребности, стори ми се интересно", разказва Слав за своя избор. Впоследствие се увлякъл, започна да тренира първите деца със синдром на Даун. После дошли и тези с детска церебрална парализа и умствена изостаналост. Така се родила идеята да създаде спортен клуб за работа с деца с интелектуални затруднения. Постепенно, през 2015 г. той е негови съмишленици основали Федерацията за „Адаптирана физическа активност" – ФАФА. Още същата година организирал първия международен интегриран детски спортен фестивал „Вие сте част от нас", чиято основна цел е социалното включване на децата със специални образователни потребности. През 2022 г. му бе присъден приза за добротворчество "Агент на промяната", който се дава от няколко благотворителни неправителствени организации. Носител е на не едно отличие и от Държавната агенция за закрила на детето.

„Тате" за слънчевите деца

Така го наричат спортистите с Даун. Няма обяснение, защо му казват така. „Изисквам от тях, не ги глезя. Отнасям се с тях като с големи хора, но изглежда прозират в душата ми и виждат, че много ги обичам", казва той. Заедно са извървели много път не само чрез тренировките и успехите в състезания. Преди да започнат активна спортна дейност момчетата и момичетата преминават няколко психологически теста, за да са наясно треньорите как да подхождат индивидуално с всяко едно от тях. Следват тренинги, чрез които да се усвои комуникацията с треньора. „Децата с Даун са много открити, естествени дори в естествените си нужди. Затова се налага да ги учим как да сдържат някои пориви на организма. Всичко става бавно, но пък търпението си заслужава, когато ги видиш колко са устремени към финала, а после с медалите", казва Слав Петков. По думите му едно от огромните преимущества на слънчевите деца в атлетиката е, че те са много силни и издръжливи физически. Успехите им обаче са плод и на многобройните тренирьовки и труд в спортната зала. Впрочем, със спонсорски средства той е успял да уреди нещата така, че да привлече и учители, които се занимават по редовните за деца със специални потребности учебни програми в класните стаи близо до спортната зала. Уреден им е и обяд, и възможност за отдих, и време за тренировки. Така родителите и близките са спокойни, че те са в сигурни ръце и не им се налага да ги взимат и водят на училище, на тренировки, на занимални по няколко пъти на ден.

Как се изгражда личността

Отговорът на Слав Петков на този въпрос е лаконичен – с добро. „За да повярваме в него, в доброто, първо трябва да повярваме в самите нас!", казва той. Тази максима не я е взаимствал от класиците. Стигнал е до нея сам в резултат на дългогодишните му занимания точно чрез спорта с деца със специални потребности. Научил се е да открива, както казва „златното зрънце", във всяко едно от тях и да го развива. Например, в златото ни от Аржентина тази година Радена Ангелова (23-годишна), открил изключителна целеустременост. „Тя е много издръжлива физически, много е упорита. За нея загуба няма", казва Слав Петков и заедно с личния й треньор наблегнали точно на тези й качества. От него слънчевите деца научават и много други неща извън спорта. Едно от основните е патриотизма. Те знаят, че се състезават за България. Затова и всеки път, когато тръгват за състезания зад граница те взимат и народни носии. Така, точно облечени в тях те излязоха в заключителната вечер в Аржентина и се снимаха пременени с тях.

Държавата е в дълг на децата

„Необходими са повече спортни бази както за тях, така и за останалите Освен това, нямаме финансиране и за всяко излизане в чужбина разчитаме на спонсори", казва Слав Петков. И припомня, как за шампиона ни в трибоя Александър Александров всички хора в родния му град Сандански се мобилизирали и събрали 10 000 лева, за да може той и треньорката му Зоя Тодорова да заминат. На същото мнение е и Иван Цветков - треньорът на отбора по спортна гимнастика. Той работи с децата със синдром на Даун вече седма година. Признава, че първоначално не му било лесно да започне работа с тях. Безпокоял се, че са малко по-различни, притеснявал се дали въобще може да постигне нещо тях. Трябвали му само няколко тренировки, за да отпаднат всякакви колебания. „Те са като всички останали, макар и с тях трябва да е внимава малко повече. Освен това, гимнастиката е сложен спорт. Те обаче имат други, неоценими качества – много са гъвкави, което много им помага", казва Цветков, докато прекъсва за кратко разговора, за да даде указания кой колко шпагата да направи, кой да загрява по научения вече начин. Казва, че местата за занимания със спорт на деца, не само със синдрома на Даун, но и на всички останали, са малко в страната. Затова, според него, бъдещите управленци следва да помислят за спортни площадки и зали, да тренират те и се развиват. Колкото до заниманията на неговите възпитаници е категоричен, че те много им помагат, защото освен физическо развитие, те подобряват съобразителността, координацията и инициативността. Освен това, те стават по-контактни, създават приятелства, имат възможност да общуват. В момента Иван Цветков работи с три деца с Даун, като ги подготвя за световното първенство в ЮАР през месец август. Дотогава и Слав Петков, и треньорите, освен основните си задължения със спортистите, ще трябва да търсят и финансиране на пътуването освен, ако някак си, държавата не се реши да им помогне.