Статия за детското здраве в Nature с българско участие

Няма значение за развитието къде живеят малчуганите - в града или на село, а как, показва проучване на глобален консорциоум, в него участва и проф. Виолета Йотова от УМБАЛ „Св. Марина

Участват 71 млн. деца 

Според проучването в голяма част от света намаляват предимствата на живот в града, имащи отношение към здравословния растеж и развитие на децата и юношите. Данните са получени на базата на нов глобален анализ на тенденции в ръста и индекса на телесната маса /ИТМ/ при подрастващи на възраст от 5 до 19 години, живеещи на село и в града. Изследването е проведено от 1990 до 2020 г. и е обхванало над 71 милиона деца и юноши, живеещи в различни райони на повече от 200 държави. Специалистите уточняват, че височината и ИТМ отразяват качеството на храненето и здравословната околна среда през детството и юношеството и са важни показатели за здравето и резултатите от развитието през целия живот.

На село и в града - еднакво високи

Учените са установили, че през 21 век има изравняване в ръста на децата от градските и селските райони, сравнено с миналия век. Тогава градският живот, с възможностите му за по-добро образование, хранене, спорт, отдих и здравеопазване, е допринесъл децата от града да са по-високи от техните връстници на село. Според новите данни, днес в повечето страни намаляват предимствата на градската среда за по-висок ръст при децата, а се отчита ускорено подобрение във височината на подрастващите от малките райони.

Теглото се качва навсякъде

Освен ръста, обект на изследване при подрастващите също е и индексът на телесна маса – показател за това дали имат здравословно съотношение тегло-ръст. Установено е, че през 1990 г. децата и юношите от градовете са имали средно малко по-висок ИТМ от тези в извънградските райони. До 2020 г. за повечето страни средните стойности на ИТМ са се повишили по-бързо за градските деца, с изключение само в Субсахаска Африка и Южна Азия, където ИТМ нараства по-бързо при деца, живеещи в селските райони.

Рискове при нисък ръст и ИТМ

Важно уточнение, което правят специалистите е, че с наличието на нисък ръст или на прекалено нисък ИТМ, се увеличава рискът от заболяване и преждевременна смърт. Ниският ръст се свърза и с нарушено когнитивно развитие и намалена образователна ефективност и производителност на работа по-късно в живота. По същия начин високият ИТМ в детството и юношеството носи по-голям риск и по-ранна поява на хронични заболявания като диабет тип 2 и високо кръвно налягане, както води и до лошо психично здраве и образователни резултати.

Заключения

Според учените резултатите от това голямо глобално проучване оспорват общоприетите възприятия за отрицателните аспекти на живота в градовете по отношение на храненето и здравето. Градовете продължават да осигуряват значителни ползи за здравето на децата и юношите и за щастие повечето селски региони ги догонват, благодарение на модерните санитарни условия и подобренията в хранителните навици и здравеопазването.

Въпреки че ръстът и ИТМ по света са се увеличили от 1990 г. досега, изследователите са установили, че степента на промяна между градските и селските райони варира значително в различните страни, където населението е със средни и ниски доходи. В държавите с високи доходи разликите между градовете и малките населени места остават стабилни. Най-големи крачки в изравняването на ръста на децата от градските и малките райони са направили нововъзникващи икономики като Чили, Тайван и Бразилия. Те са използвали ресурсите на икономическия растеж за финансиране на програми за хранене и здраве както чрез училищата, така и в общността. Това е имало ключово значение за затваряне на празнините между различните области и социални групи. Любопитно е, че противно на широко разпространеното предположение, че урбанизацията е основният двигател на епидемията от затлъстяване, проучването е установило, че децата от много западни страни с високи доходи са имали незначителни разлики във височината и ИТМ с течение на времето. За участниците в глобалното проучване не е толкова важно дали децата живеят в града или на село. По-важно е в какви условия живеят хората с ниски доходи и дали правителствата на страните се справят с нарастващите неравенства с инициативи като допълнително подпомагане и програми за безплатно хранене в училище. Очаква се откритията на проучването да породят дискусии сред глобалната научна общност, в посока държавите да развиват политики за здравословен и продуктивен живот на децата и юношите.