Пътечната медицина е недостатък на системата

Може би най-голямо влияние за липсата на необходимите реформи в здравеопазването са изиграли политическата нестабилност в страната и парламентарната криза, казва Здравко Иванов

- Изборът ми да следвам медицина е резултат на две основни причини. От една страна стои интересът ми още от ученически години да изучавам начина, по който е устроен и функционира човешкият организъм, което неминуемо превърна биологията и химията в мои любими предмети. От друга страна, смятам,че желанието ми да помагам на хората и да съм от полза на обществото би намерило най-пълно удовлетворение чрез лекарската професия. Разбира се, роля е изиграл и фактът, че произхождам от лекарско семейство, което ми е дало възможност да разбера колко отговорна, интересна и благородна е работата на един лекар.

- Към коя специалност се насочихте? Защо?

- В момента съм пети курс и не съм се спрял още на конкретна специалност. Знам със сигурност, че искам да се занимавам с клинична работа. Изпитвам интерес към вътрешните болести и педиатрията, като на този етап съм изключил хирургичните специалности.

- Удовлетворен ли сте от образованието си по медицина?

- Да, напълно. Смятам, че теоретичната подготовка, предоставяна ни в университета е на изключително добро ниво.Практичните умения са по-оскъдно застъпени в учебната програма, но благодарение на възможността за доброволстване, различните учебни практики и занятия всеки студент би могъл да ги надгради, ако има желание.

- А от сблъсъка си със здравната система?

- Трудно е да отговоря на този въпрос от студентската скамейка. Все още нямам задълбочен поглед върху всички аспекти на здравната ни система, но най-общо смятам, че получаваме адекватна здравна помощ предвид социо-икономическите особености на страната ни.

- Кои са плюсовете на здравната ни система?

- За най-голям плюс на здравната ни система смятам улеснения достъп на пациентите до квалифицирана медицинска помощ. Комуникацията между отделните лекари специалисти е облекчена и при нужда се създава мултидисциплинарен екип, който да е от максимална полза на болния. Също така разполагаме и с много добри програми за майчино и детско здравеопазване.

- А минусите?

- Като минус освен всеизвестното недофинансиране на здравния сектор мога да отбележа порочната практика да се назначават на позиция кадри не според тяхната квалификация, а според семейна, финансова или друга обвързаност с работодателя – проблем, който е на дневен ред в немалко клиники в България. Това има за резултат пренебрегване на работоспособни и конкурентни лекари за сметка на такива със съмнителни способности, което неминуемо се отразява на качеството на здравеопазването ни. Друг недостатък според мен е и т.нар. „пътечна медицина", която измества фокуса от заболяването на пациента поради чисто финансови причини и създава голямо неравенство във възнаграждението на различните специалности.

- Смятате ли, че пациентът е поставен в центъра на системата и защо така мислите?

- Смятам, че пациентът не е в центъра на здравната ни система така, както е устроена в момента. Причините са много, но смятам, че една от основните е положението на болниците, които са поставени в условия да търсят печалба и възвръщаемост на инвестициите. Поради тази причина може да се спестяват скъпи изследвания, медикаменти, които да са от полза за пациента или болните да се изписват преждевременно, въпреки състоянието си. Това е тясно обвързано с „пътечната медицина", която споменах по-рано. Все пак аз смятам, че лекарите ни се стараят да правят най-доброто за своите пациенти, независимо от недостатъците на здравната ни система

- Бихте ли останали да работите в България? Защо?

- В дългосрочен план като специалист бих останал да работя в България, защото обичам своята родина и искам да допринеса за развитието на здравеопазването тук. Обмислям възможността за специализация или следдипломно обучение в чужбина, но не считам емиграцията като опция в бъдеще. Според мен политическите и икономическите трусове, които изпитваме в последните години, са преодолими и младите образовани хора сме ключът към възходящото развитие на нашата страна.

- Виждате ли възможности за кариерно развитие тук?

- Да, смятам, че младият мотивиран лекар би могъл да намери възможност за кариерно развитие в България.

- Удовлетворява ли ви заплащането, което бихте получавали като лекар в избраната от вас специалност?

- Както споменах, все още не съм взел окончателно решение за бъдещата си специализация и е трудно да отговоря на този въпрос. Това зависи от болничното заведение и клиниката, в която ще започна работа.

- А условията, в които ще работите – апаратура, наличие на медицински сестри, комфорт на работното място?

- Това също е в тясна зависимост с мястото, където ще започна работа, тъй като условията в различните болнични заведения се различават. Смятам, че университетските болници в България разполагат с необходимата съвременна апаратура, която да осигури достатъчно адекватна диагностика и лечение на пациентите. Проблем, с който се сблъскват дори големи болници в страната, е недостигът на медицински сестри. В тази връзка смятам, че са необходими реформи, които да направят обучението им приоритетно и по-привлекателно. Остарялата материална база се среща най-често в държавните болници, което със сигурност е в ущърб на комфорта на пациентите и медицинския персонал. Поради тази причина би трябвало да се отделят повече средства за модернизация и облагородяване.

- Плаши ли ви агресията сред пациентите? С какво си я обяснявате?

- Агресията на пациентите срещу медицинския персонал със сигурност е стряскаща, но трябва да подхождаме с разбиране към ситуацията. Лекарят би трябвало да притежава способността да успокоява и вдъхва увереност на своите пациенти и техните близки, които често под влиянието на емоционалното напрежение и отчаянието стават импулсивни. Прозитичащите от това вербални и невербални атаки са проблем за здравните работници, но те би трябвало да участват активно в процеса на изглаждане на конфликта. Аз съм на мнение, че този процес е двустранен и че ако пациентът в лицето на лекаря вижда искрен човек, желаещ да помогне, не би имал повод да бъде агресивен. За недоверието на пациентите към лекарите и свързаните с това конфликти със сигурност значение имат порочните лекарски практики и непрофесионалните изказвания на някои представители на съсловието, които често биват хиперболизирани и изопачавани от медиите. Не трябва да се пренебрегват и чисто психологическите особености на част от пациентите и склонността им да търсят саморазправа. В крайна сметка, проблемът е комплексен е вината не трябва да се търси само в една от страните.

- Смятате ли, че правилата, по които работи НЗОК с лекарите и болниците са добри? Защо?

- Не се чувствам достатъчно компетентен да отговоря на този въпрос. Бих могъл да дам мнението си едва след като започна работа тук и добия представа от първа ръка за начина на функциониране на здравната ни система.

- Мислите ли, че има нужда от промяна на системата? В каква посока?

- Със сигурност здравната ни система не функционира по най-оптималния възможен начин и има нужда от промяна. Стъпки в правилната посока биха били стимулиране на следдипломната квалификация на младите лекари, увеличаване на възнаграждението на здравните работници и подобряване условията на работа, което би направило българските медици по-конкурентноспособни на фона на другите европейски държави.

- А на етичните стойности в гилдията?

- За да си лекар, здравето на пациента би трябвало да е основен приоритет за теб. Вярвам, че по-голямата част от представителите на гилдията, избрали пътя на медицината,мислят по този начин.

- С какво си обяснявате липсата на обещавани промени в системата през последните години?

- Отговорът на този въпрос е многопластов. Може би най-голямо влияние за липсата на необходимите реформи в здравеопазването са изиграли политическата нестабилност в страната и парламентарната криза, които естествено изместват фокуса на политиците от здравеопазването. Това прави невъзможно извършването на устойчиви промени във функционирането на здравната ни система. Икономическото състояние на страната след пандемията, както и военните конфликти от последната година са допълнителни пречки за това. Не без значение за липсата на политическа воля за промяна е и заинтересоваността на някои лица от запазване на статуквото в здравеопазването поради възможността за извличане на лични облаги.

- Кои са хората, от които зависи бъдещето на здравеопазването според вас? Какво бихте им казали?

- Бъдещето е в ръцете на младите. Но младите лекари не биха се справили без опита и знанията на по-възрастните им колеги. Изграждането на приемственост между поколенията е жизнено важно, за да върви напред родното здравеопазване. На нас, бъдещите лекари, се пада отговорността да усвоим знанията, предадени ни от нашите преподаватели и ментори, и да ги надграждаме в хода на нашата кариера. В днешно време разполагаме с неизчерпаеми източници на информация и за да се учим ни е необходима само воля и критично мислене. Бих казал на всички свои колеги да не забравят отговорността си към бъдещите пациенти и към обществото, защото утре ние ще бъдем двигателят на промяната към по-добро.