Балансираме дефицита със специализанти

Необходимо е диференцирано, а не процентно остойностяване на клиничните пътеки, казва д-р Красимир Попов

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Миналогодишният бюджет, в рамките на който се налага да работим, не е единствената причина и затруднение, с които се съобразяваме. Забравихме КОВИД-кризата, заради която пациентите първоначално намаляха. Сега, когато те се връщат и не отлагат лекарската помощ се оказва, че в много случаи са напреднали заболявания заради отлагане на лечението по време на пандемията. Това създава проблеми не само на пациентите, но изисква и повече средства за лечение. Тези предизвикателства са не само пред ръководството на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов", но и през всички болници в България. Въпреки това, нашето лечебно заведение няма просрочени задължения, а текущите плащаме своевременно. Спазваме си договорите и се стараем да предложим качествено и на ниво лечение на нашите пациенти. Успяваме да плащаме възнагражденията на служителите редовно, както и да внасяме осигуровките им. Успяхме да приключим 2022 година много добре, направо оптимистично. Имаме надежда да дойдат и по-добри времена в бъдеще.

- Как успяхте да постигнете такъв резултат, има ли, все пак, неща, за които парите не стигат?

- Постигнахме го много трудно. Когато в края на месец май станах изпълнителен директор на болницата, спряха изплащането на парите за неблагоприятни условия за работа предвид КОВИД пандемията. Персоналът вече не получаваше допълнителните средства. През 2021 г. болницата е получила от Министерството на здравеопазването около 10 млн. лева по тези пера. От тях повече от 90 на сто са отивали във фонд „Работна заплата", тоест за стимулиране на лекарите, медицинските сестри и санитарите, участващи в лечебно-диагностичния процес. Когато аз я поех, се получи сериозно напрежение заради спирането на тези средства. На повечето колеги заплатите се понижиха с почти 100 на сто. Пред моя екип стоеше предизвикателството да направим нещо, за да стабилизираме дружеството и пациентите ни да не усетят напрежението. Същевременно, персоналът започна да протестира, тоест нашата болница откри сезона на протестите. Тогава застанах пред колегите, а те ме познават, като лекар от болницата, и ми повярваха. Гласуваха ми доверие, за което им благодаря – нещо, което аз лично не очаквах. Обещах им, че нашата стратегия ще бъде да стабилизиране на дружеството и за запазване на персонала такъв, какъвто го имаме. Усилията на екипа бяха основно да съхраним лекарите, професионалистите по здравни грижи и санитарите, защото имаше сериозна протестна вълна с много заплахи за напускане. Вече почти една година в нашата болница почти няма текучество. През 2022 г. са напуснали общо 18 лекари, като от тях 10 са поради пенсиониране. Същевременно са назначени 15.

- Успяхте ли да постигнете заложените в КТД възнаграждения?

- За съжаление, не успяхме. Никоя областна болница не успя да го направи, макар и нашите хора да го заслужават. Клиничните пътеки, по които работят до средата на месец май миналата година не бяха променяни, като цените им бяха още от 2008 година. От тогава нямаше почти никаква промяна. На 90% нашата болница работи по договор и се финансира от Националната здравноосигурителна каса. Платените услуги, които предлагаме са съвсем малко. Приходите ни не са достатъчно, за да можем да достигнем до заложените по КТД основни работни заплати. Това обаче не пречи да ги приемаме и това да бъде нашата цел за в бъдеще.

- За какво стигна двукратното увеличаване на клиничните пътеки през 2022-ра – веднъж до 25 на сто и втори път 8 процента?

- С тези увеличения успяхме да увеличим дейността на дружеството в периодите след КОВИД-19. Това постигнахме чрез вътрешни реорганизации и съкращения на някои разходи. Така успяхме да повишим фонд „Работна заплата" между 20 и 40 на сто. При това положение успяхме да запазим т. нар. „Допълнително материално стимулиране", с който стимулираме работещите структури. Един вид, създаваме условия за вътрешна конкуренция между отделенията. Тези от тях, които имат повече работа и работят повече получават повече.

- На фона на финансовият недоимък, имате ли приоритети, които да надскачат скърпването на двата края?

- Независимо от трудностите, които изпитваме всички, няма как човек да няма мечти, да няма приоритети. Аз обаче бих откроил на първо място, наравно с финансовия, проблемът с дефицита на специалисти. При нас работят доста лекари, които са на края на своя професионален път. 66 на сто от тях са над 50 години. Това е много сериозен проблем, който граничи с националната сигурност. Смятам, че той трябва да бъде на вниманието на обществото. За да го преодолеем, ние подновихме акредитацията си, тъй като нашата болница има традиции в обучаването на специалисти. Един от начините да решим кадровия проблем, дефицита на лекари, е като привлечен специализанти. В момента при нас се обучават 8 нови колеги, а един лекар е създава за десет и повече години. Ние не разполагаме с това време. Паралелно със специализантите, аз имам една много амбициозна идея, която смятам да реализирам и дори съм направил първите крачки. Ние, ръководството, ще се опитаме да привлечем водещи специалисти от университетски бази, тоест лекари с доказан авторитет, и консултанти по редица специалности. Целта е те да идват при нас и да развиваме нови дейности, като чрез тях ще можем да привлечем и повече специализанти. Повечето млади колеги искат да бъдат обучавани в бази, в които има водещи специалисти. За това вече започнах разговори с Медицинския университет във Варна. Смятам, че тази идея може да бъде реализирана и чрез нея да върнем авторитета на нашата болница такъв, какъвто го помня аз, когато започнах работа през 2000 година. Имам още една много смея идея и ще направя всико възможно, за да я реализирам.

- Каква е тази ваша толкова смела идея?

- Искам да направим в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов" съвременен център за лечение на инсулти. Това не е мое мимолетно хрумване, а е плод на продължително обмисляне. През миналата година при нас, през Нервно отделение, са преминали 846 пациенти. Повече от 70% от тях са с исхемичен инсулт. Това състояние е един от водещите фактори за смъртност в България. Ние сме почти на първо място в европейската общост. Смятам, че имаме какво да направим за тези пациенти. Идеята на Министерството на здравеопазване да бъдат създадени такива центрове е отлична, ние можем да сме един от тях.

- Имате ли обаче капацитет по отношение на апаратура и инвазивни неврорентгенолози, които да извършват ендоваскуларно лечение на инсулт освен фибринолиза? Къде ще се обучават кадрите?

- За съжаление, Отделението по неврология не отговаря на стандарта. Ще ни трябват нови специалисти. Евентуално ще е нужно и оборудване. Първото обаче да имаме желание, а ние го имаме, и да бъде оправдана съответната инвестиция. Преди 11 години точно в нашата болница беше създадена т. нар. инвазивна кардиология – нещо, което сега вече е рутинно и го има в почти всяко лечебно заведение. От тогава досега са преминали повече от 10 000 пациенти. В миналото това беше мечта. И тогава нямаше кой да работи в тази нова за времето си структура, но фактът е, че тя съществува, като само за миналата година оттам за преминали 920 пациенти. Апаратура нямаме, но смятаме да си я набавим чрез средства по Плана за възстановяване и развитие. За съжаление, не можем да си позволим инвестиции за капиталови разходи. Затова и разчитаме на нашия принципал, какъвто се явява Министерството на здравеопазването. „Света Марина" във Варна е еталон за добре структурирана университетска болница. Водим разговори за сътрудничество в тази посока. Освен това, проф. Силва Антонова е водещ специалист в лечението на ендоваскуларно лечение на инсулт в България. Очакваме оттам ноу хау и кадрова помощ от тази болница и от Медицинския университет там.

- Имате ли обаче капацитет да осъществите рехабилитацията и наблюдението след това?

- Когато става въпрос за такова интервенционално лечение на исхемичната болест пациентът се възстановява изключително бързо. На третия, петия ден той е на крака. Колкото до самото наблюдение, имаме капацитет да го правим със специалисти от нашето Нервно отделение, което е в нова сграда и е създадено съобразно най-съвременните изисквания. То разполага с 30 легла, организирани в интензинен сектор, каквито са изискванията. То отговаря на тях и по отношение на апаратурата. То е с второ ниво на компетентност, като се стремим да заемем и трето, но за това ни трябват още малко специалисти.

- Каква е картината с дефицита на персонала в болницата при положение, че имате около 30% недоокомплектованост?

- От това дейността на дружеството не страда. Пациентите са адекватно обслужени, но това е за сметка на извънредния труд, който полагат колегите. Тъжно е, като си помисли човек, но когато аз започвах работа през 2000 година, в реанимацията бяхме 15 човека на 10 легла. Сега няма реанимация, която да има толкова ресурс. Въпреки всичко, стараем се да отговаряме и отговаряме на всички стандарти. Имаме минималният брой лекари, но имаме и амбицията да привлечем още.

- Преди години болницата имаше хеликоптерна площадка. Запазена ли е, година ли е, може ли да се използва от бъдещите санитарни хеликоптери?

- Навремето болницата е имала хеликоптерна площадка, която е била свързана с т. нар. санитарна авиация някога. От четвърт век обаче тя не съществува. За радост, теренът не е застроен и смятам, че ако бъде одобрени като база за хеликоптерна площадка, можем да я възстановим в кратки срокове.

- Какво бихте искали да залегне в новия Национален рамков договор?

- Да бъдат актуализирани цените по клиничните пътеки, но не процентно, а диференцирано. Неглижираните досега трябва да бъдат остойностени повече, а тези с по-високи цени, по-малко. Това не е само мое мнение, но и на колегите – управители на областни болници.

- Какви са очакванията Ви от бъдещите депутати?

- Ако знаех, какво да се направи, за да няма недоволни, вероятно щях а стана политик. Всички политици много обичат да казват, че областните болници са гръбнакът на здравеопазването. налага ни се да поддържаме структури, които са икономически неизгодни, каквито в частните и общинските няма. При това, поддържаме при недостатъчно финансиране, защото обществото има нужда от тях. Един вид, ние изпълняваме и социална функция. Колегите работещи в тях са ощетени, тъй като не получават адекватно заплащане за своя труд. Затова е напълно резонно тяхното допълнително финансиране чрез Наредба 3. За допълнителното финансиране на областните болници, каквото беше гласувано в последния момент от 48-то Народно събрание обаче трябва нов бюджет, тъй като в стария, по който ни финансират сега, такива няма. Логично е методиката да бъде определена и решена от Министерския съвет по предложение на Министерството на здрвеопазването.