НАДЕЖДА

Има живот и след инсулта

08-06-2017 07:43

5 жертви на болестта доказват, че няма невъзможни неща

Слава
Аначкова
slava.anachkova@gmail.com

Инсултът не е присъда. Колкото и тежко да е състоянието на човек след това толкова страшно преживяване, то не бива да се възприема като край. Доказват го стотиците жертви на съдовото заболяване, които не само успяват да се възстановят, но и да отбележат точки в полза на живота.

очти 7 млн. са хората в САЩ, успели да се справят с последствията от инсулта до момента и това е забележителна цифра, на фона на около 800 000 случая годишно, от които 130 000 - смъртни, отбелязва Американската асоциация по инсулт. Заболяването е втората причина за смърт в света, но по-важното е, че въпреки тежките последствия, животът продължава и след него.

Прекрасна илюстрация на това са удивителните истории на Майкъл, Беатрис, Бен, Стив и Меган, които въпреки болестта, не спират да преследват мечтите си.

Истинско доказателство, че няма невъзможни неща на този свят, е каузата, на която се посвещава Майкъл Бранди след като преживява четири инсулта. С помощта на лекуващите го лекари и Американската асоциация по инсулт той успява изцяло да промени мирогледа си и да се завърне към здравословния начин на живот. И тъй като дългите разходки са най-доброто упражнение за хора в неговото състояние, той

решава да прекоси Америка пеша

за да разкаже на всички колко е важно да пазят сърцето и здравето си. От февруари до ноември 2016 г. той е изминал 2 575 км от Ориндж Каунти, Калифорния, до Мисури, Оклахома. Крайната му дестинация е Вашингтон и когато го достигне, ще е поставил своеобразен рекорд, изминавайки 4 185 км пеша.

Не по-малко вдъхновяваща е и историята на Беатрис, която инсултът поразява на 36-годишна възраст. Болестта затруднява движенията й и коренно променя живота й, но за нея по-страшна се оказва „присъдата” на докторите. „Един от тях ми каза, че имам повече шанс да оцелея, ако плувам в море с акули, отколкото ако забременея и родя дете”, споделя самата тя пред BBC. Опасението на лекарите е, че след животоспасяваща операция, като тази на Беатрис, организмът й няма да се справи с 9-месечна бременност. За нея обаче по-страшно е друго – никога да не създаде истинско семейство със съпруга си Александър и да прекара остатъка от живота си без деца. Затова тя пренебрегва съветите на лекарите и не само забременява, но

и ражда прекрасната си дъщеря Розмари

която вече е на 1 годинка.

Не по-малко смело е и решението на 39-годишният Бен Паркър да участва в състезание по бягане след прекарани два инсулта (през 2000 и 2014 г.), наличие на сърдечен дефект и счупване на гръбнака. Медиците съобщават на семейството му ужасяващата новина, че той никога повече няма да ходи или да говори.
Бен обаче отказва да се примири с диагнозата и започва своя битка, която го връща обратно към относителното добро състояние. „Жив съм. Трябва да се справя. Имам дъщеря и отговорности”, повтаря си Паркър и малко по малко се изправя на крака. След това започва и да бяга, за да не се чувства самотен. Твърдо следва мотото си никога да не се отказва и три години след втория си инсулт, на 20 май 2017-а, той

финишира след 5-километров крос в родния си град

Справя се с разстоянието за 50 минути, но възнамерява скоро да подобри собствения си рекорд.

С любимия спорт отказва да се раздели и 61-годишният Стив Ричарт, когото инсултът приковава към количка преди две години. Въпреки че е с напълно обездвижени долни крайници, това не го спира да се качи отново на сърф. Помага му неговият приятел и инструктор Пит Абел. Двамата влизат в морето, легнали на една дъска, години след като Стив дори не е стигал до плажа. Преживяването го изпълва с толкова много емоции и адреналин, че вече е убеден, че в някой от следващите незабравими моменти в морето

ще успее дори да се изправи върху дъската

По подобен начин 74-годишната Меган Тимоти от Аризона живее втори живот, след като преди 20 години инсултът й отнема почти всичко. В резултат от съдова малформация в мозъка, виновна за цялата последваща трагедия, Меган губи способността да се движи, да говори, да чете и да пише. Прекарва няколко тежки месеца в психиатрична клиника, парализирана от страх, че никога няма да бъде изписана. Но среща специалистът Сю Маккензи, която я включва в интензивна програма за рехабилитация. Меган започва отново да се учи да говори, да движи ръцете си и да превъзмогва състоянието си. „Не смъртта ме притесняваше. Когато човек е мъртъв, той е мъртъв.

Страхувах се да не се завърна половин човек

споделя самата тя пред списанието Stroke Connection. Няколко години по-късно Меган не само се качва на любимото си колело, но и изминава внушителните 19 000 км из цяла Америка, събирайки материал за най-голямата кауза в живота си - книгата „Оставете ме да умра, смеейки се”. Тя излиза от печат през 2006 г. и разказва нейната невероятна история от кошмара на инсулта до почти пълното възстановяване.

„Сега съм на 74 г. и установих, че много хора на моята възраст просто се отказват и животът им вече не е вълнуващ. Да, младостта си е отишла, но забравете това! Живейте живота, който имате.

Не позволявайте на ума ви да атрофира

а това ще се случи, ако не го използвате. Светът е толкова голям и не мога да повярвам, че на някого може да му е скучно”, е философията на Меган, която тя предава на всички оцелели от инсулта хора по света.

Още по темата