Ставаме по-тревожни след смяната на времето

Постземетръсен синдром обхваща българина, някои ще страдат от него повече от година, предупреди психиатърът д-р Веселин Герев

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Какво се случва с нас

„Биохимията се обърква. Идва моментът, в който се изчерпват всички компенсаторни възможности. Така се стига до агресия, побоища, убийства и самоубийства. В немалко случаи се провокират и масови безредици, тъй като хората стават по-лабилни и по-лесно се поддават на внушения", пояснява д-р Веселин Герев.

Към проблема с играта на термометъра се прибавя и този със смяната на часовото време с един час напред. Психиатърът припомни проучвания, според които най-много трудови инциденти, катастрофи и промишлени аварии стават в първата седмица след смяната на часовото време. Това е периодът, когато човешкият организъм още не се е нагодил и независимо, че човек трябва да започне активен живот час по-рано от обичайното, на практика вътрешното аз живее с час назад. Нещо повече, един час след започване на работа той остава непродуктивен. „Това обременява психиката допълнително и създава тревожност и несигурност, тъй като човек чувства, че не владее ситуацията и е възможно да излезе извън борда", казва психиатърът д-р Веселин Герев. По думите му хората страдат и хората, които взимат три пъти дневно лекарства за различни заболявания, ако променят рязко часът, в който ги приемат.

Сами срещу стрелките на часовника

Според специалиста, можем напълно да преодолеем стреса от местенето на часовника, ако спазваме няколко простички съвета. Ако приемаме три пъти дневно медикаменти, за да не променим действието им, следва да скъсяваме времето им за пиене с по десет минути всеки ден. Така, в рамките на седмица ще успеем по-лесно и плавно да нагодим организма си към новия циркален ритъм. „В противен случай към увеличената тревожност от амплитудите на термометъра ще се добави и обостряне на основното заболяване", предупреди той. „Особено чувствителни към терапията са хора, страдащи от сърдечно-съдови и ендокринни заболявания. Основният им проблем може да се задълбочи. Затова те трябва да свикнат плавно с новия режим на пиене на лекарствата. За да се настроим всички към нормално функциониране при смяната на часовото време, можем да вземаме по хапче мелатонин, което се продава в аптеките без рецепта", казва д-р Веселин Герев.

Под пресата на инфлацията

„Тревожните състояния в резултат на нея, поскъпването и несигурността растат и това е напълно естествено", казва д-р Веселин Герев и допълва, че е трудно човек сам да се справи с тях без помощта на психиатър или психолог. Към тези две причини за тревожността се прибавя и нарастващия страх у хората да не се случи опустошително земетресение, като тези, които се случиха и продължават в Турция. Това е т.нар. постземетръсен стресов синдром. Той може да се получи не само при тези, които са усетили люлеенето на земята, но и при по-тревожните по природа хора, които гледат кадрите от новините. „Гледайки ги, се покачва тревожното очакване. То се превръща в нездравословен за психиката начин на живот. По-застрашени в случая са хората с предиспозиции в характера, тоест по-емоционални са и склонни към тревожни реакции. Възможно е при внезапен шум или внушение за люлеене крайниците му да отмалеят, да получи световъртеж, главоболие и позиви за повръщане.

Всичко наред ли е при спокойните

„Има хора напълно спокойни външно, но всъщност, те само само изглежда така. Те изписват много силно вътрешно безпокойство. Това са т. нар. интроверти, които задържат напрежението по-продължителен период от време в себе си. На практика, не могат да разгърнат стресовата реакция месеци и години след това. Не е задължително това да се случи на момента", каздва д-р Герев. Интровертите или екстравертите са по-тежките случаи за лечение биха попитали някои. Оказва се, че типът човек не е от значение, тъй като всеки случаи, по думите на психиатъра, е индивидуален. Затова и няма универсален подход при всички пациенти. Терапията за всеки един се определя индивидуално. „Ако стресът е по-продължителен, той води до разстройство на невромедиаторите. Това са биологично активни вещества в нервната клетка, които способстват за провеждането на нервния импулс, токът в нервните клетки се повишава. Общото психично състояние се влошава", казва д-р Веселин Герев. По думите му, ако състоянието продължи повече от две – три седмици е добре да се потърси консултация със специалист, който да предпише необх одимите медикаменти.

Как да противодействаме

„Както хората реагират по различен начин на форсмажорните обстоятелства, каквито са инфлацията, поскъпването и постоянният стрес да не се случи опустошително земетресение и у нас, така и начините да им противодействат са различни. Те са индивидуални и в зависимост от особеностите на психиката, темперамента, образованието, интелекта, казва психиатърът д-р Веселин Герев. Някои хора са активни в спорта и като видят свой близък в депресивно или тревожно състояние, бързат да го убеждават и да водят във фитнес залата или в парка, да тичат заедно. Това обаче не означава, че ще помогнат на човека, ако той не обича прекалените физически усилия. Напротив, те могат да му създадат допълнителен дискомфорт, че не се вписва в очакваното, а оттам личността му да бъде подтисната още повече и тревожността нарасне", пояснява той. Съветът му е във всички случаи да наблегнем на възможността да си набавяме повече радостни емоции. За едни това може да е покоряване на планински върхове, но за други да е музика, занимания с любимото хоби или пък танци до зори в дискотеката. За доставянето им обаче не е необходимо да се отдаваме целодневно и продължително време само на това, което ни доставя радост, защото еднообразието може да съсипе радостта. Така, от любимо занимание и възможност за релакс, то може да се превърне в рутинност, която да е не по-малко отегчителна. Затова, съветът на психиатъра е дейностите да се редуват, като едната да не ощетява другата по отношение на времето. „Разнообразието е най-добрият начин да се противодейства на рутинността, която може да убие човек особено, ако той е по-креативна личност", заключава психиатърът д-р Веселин Герев.