Посланик на доброто

Детският кардиолог проф. Анна Кънева е спасител на хиляди животи, настоява за безплатни ехографии на всяко бебе

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Проф. Анна Кънева е завършила Медицинския университет- София през 1979 година. Работи по разпределение в детското отделение в тогавашната областна болница в Благоевград. През април 1980 г. се преборва със седем кандидати и печели конкурс за асистентско място в тогавашната Специализирана болница за сърдечно-съдови заболявания, сега Национална кардиологична болница. Преминава стъпало по стъпало в йерархията, и е началник на Клиниката по детска кардиология. Вече 43 години болницата е нейното единствено работно място. „Извървяла съм професионалния си път на едно и също място, но това съвсем не означава, че ми е било и ми е скучно, както някои си мислят. Напротив, всеки ден е интересен още повече, че става дума за спасяването на човешки животи и то на най-беззащитните същества, на децата. Във всички тези години съм свидетел, а в някои аспекти и участник в развитието на тази специалност, а тя е сравнително нова", казва тя. И независимо, че детската кардиология е истинско предизвикателство за всеки млад лекар, а и възможност за научно и професионално израстване, проф. Анна Кънева коментира с тъга факта, че все още не са много младите лекари, които се престрашават да запишат тази специалност още повече, че не във всяка болница могат да специализират.

Как се става лекар

Преди избере тази професия тя имала известно колебание дали въобще да следва медицина. Причината била огромната заетост на родителите й – и двамата лекари. Майка й е проф. Живка Кънева – един от най-добрите клиницисти- инфекционисти. Работела е в сферата на невроинфекциите. Била е в Инфекциозна болница, а след това е преподавала в университета в Стара Загора. Тя е поставила основата на съвременната диагностика и лечение на голяма част от инфекциозните заболявания. Като най-ярък спомени у проф. Анна Кънева са останали пътуванията със санитарната авиация на самолети, наричани „пчьолки", на някои от които майка й я взимала със себе си. Баща й д-р Иван Кънев доживява до 98-годиша възраст. Бил е гастроентеролог и специалист по диетично хранене. Работил дълги години и след пенсионирането си в Медицинска академия, тъй като бил един от най-търсените и обичани от пациентите специалисти. Заради постоянната заетост на родителите си младата Анна най-напред дори не помисляла да записва медицина. След абитуриентския бал обаче била убедена, че трябва да продължи семейната традиция. Впрочем, години след това двете й деца също последвали примера й. Съпругът й доц. Ненчо Ненчев е специалист по вътрешни болести и нефрология, работи в областта на хемодиализата. Синът им д-р Иван Ненков избрал да е психиатър, а дъщеря им д-р Диана Ненчева е педиатър в УМБАЛ „Лозенец". Признава си, че никак не е бил лесен изборът й да специализира детска кардиология. Още като млад лекар си давала сметка, че това е нещо твърде отговорно още повече, че в онези години тази специалност не била особено развита в България. „Тя разчита на целия съвременен набор от диагностични изследвания, които са сложни. Учат се продължително време и изискват големи познания и висока компетентност.

Изборът да лекуваш детските сърца

И той не бил лесен, нито избран от романтизъм. Да имаме сега един блестящ детски кардиолог, като проф. Анна Кънева, заслугата е на покойния доц. Никола Арнаудов. В студентските й години той водил кръжоци точно по детска кардиология. „Това беше изключителен човек и специалист. Правехме изследвания на дечица, въвеждахме нови методи на изследвания, които бяха много интересни. Самият той разказваше увлекателно, отговаряше на всичките ни въпроси и не се отегчаваше от постоянните ни питания. За мен това беше един нов свят, към който реших да се присъединя още преди да се дипломирам като лекар", разказва за своя избор специалистът. В първите години на кариерата й след взимане на специалност имала шанса неин ръководител да е проф. Дария Величкова – водещ кардиолог и един от основателите на Европейската асоциация по детска кардиология. Заради изключителните си познания в тази сфера тя е специализирала и в САЩ – нещо, което позволявали на малцина в годините преди 1989 година.

Да работиш непрекъснато над себе си

„Това важи за всеки един лекар. Ако някой не го прави, е една изгубена кауза. Нещата в медицината се развиват толкова бързо, че човек трябва постоянно да наваксва, че всеки ден трябва да учиш по нещо ново, за да поддържаш ниво на познание, което да отговаря на европейското, че дори и на световното. Не е възможно да не се развиват професионално непрекъснато", казва проф. Анна Кънева. Специалистът си спомня времето, когато е била млад детски кардиолог. Тогава, по думите й е имало изградени кардиологични бази в цялата страна, като самата детска кардиология е била подспециалност на педиатрията. „Специализираха я най-знаещите, най-можещите, най-талантливите колеги от страната. След това израстваха, ставаха шефове на отделения и на свой ред развиваха педиатрията, в това число и детската кардиология по места", казва тя и със съжаление отбелязва оформящата се неблагоприятна тенденция с годините. Поколението, за което тя с радост си спомня, вече не работи, почти всички са пенсионери. „Интересът на хора от провинцията към тази специалност не е голям. Има интерес само в университетските болнични структури само във Варна, Пловдив, Стара Загора, но все още не и в Плевен. Не всички детски отделения в страната могат да поемат първоначалната грижа малките пациенти със сърдечносъдови заболявания или да продължат по нещо, което е започнато при нас", споделя проф. Кънева.

Очакванията от здравните власти

Тя и колегите й много се надяват Министерството на здравеопазването да направи необходимото, за да бъде въведен задължително ехографски преглед на всички кърмачета още до 6-месечна възраст, както и да се възроди интересът към детската кардиология. „Така, колегите по места ще могат активно да проследяват малките деца и да ги насочват към специализираното звено, което за България е само Отделението по детска кардиология в Националната кардиологична болница", казва тя. По думите й ехографиите са крайно наложителни. Вродените сърдечно малформации са най-честите вродени аномалии. „Една част от тях се разпознават още в родилния дом, но немалка част от тях остават неразпознати. Децата се изписват, като здрави, а у дома настъпват критично влошаване на състоянието, което може да доведе до катастрофа в рамките на първите месеци от живота им", казва още тя. И пояснява, че ехографията е оценка за камерната функция, сърдечната анатомия и при останалите деца – с други съпътстващи, както и неразпознати заболявания. Специалистът посочва, че това е базово изследване, на което стъпват лекарите и проследяват своите малки пациенти. Тя припомня, че те са необходими и при тези със скрити бъбречни заболявания, за откриване на нарушения и промени в тазобедрената става.

Жена в един твърде мъжки свят

„Никак не е лесно, защото всяка стъпка и отвоювана територия в него става трудно. Това обаче не означава, че ние, дамите трябва да се отказваме. Напротив, трудностите за всеки умен и трудолюбив човек само могат да го стимулират", споделя с усмивка проф. Анна Кънева и допълва, че радостта за спасения човешки, още повече, детски живот е несравнима с нищо друго на света. Признава си, че не си спомня своя пръв малък пациент, но има случаи, които не може да прогони от паметта си. Помни и първите нощни дежурства, като млад лекар, когато е в реанимацията с малчуганите. „Сама, сърцето ми е свито да не се случи нещо извънредно. И все поглеждам към прозореца, дали не се съмва. Успокоявах се, едва когато започнеше да се развиделява, защото всеки момент щяха да дойдат колегите от първата смяна", спомня си проф. Анна Кънева. И до днес тя се вълнува за своите пациенти. Случва й се, когато има по-подобено случай да се буди в 4.00 часа и да не мигва до сутринта, а после да хуква към болницата, за да види пациента си. Дели работното време на официално и неофициално. Денят й все завършва в рамките на неофициалното, тоест докато има нужда от нея в болницата. Колкото до почивните дни, доколкото ги има, най-много обича да е на вилата в Стара планина. „Да чоплиш земята, да садиш цветя и да им се радваш как цъфтят, няма по-велик начин човек да си почине", разкрива своето малко увлечение проф. Анна Кънева и все гледа прогнозата, за да види, дали времето ще й позволи през уикенда пак да нагледа своята малка градинка.