По-скъпи денталните услуги заради инфлацията

Държавата да финансира специализантите, да съдейства и за създаването на повече бази, казва д-р Николай Шарков

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- През месец ноември миналата година бе публикуван доклад на Световната здравна организация „Световен доклад за състоянието на оралното здраве". Тя реши да обърне сериозно внимание на здравето на устата, като неразделна част от цялото здраве на човека. До 2030 година ние трябва да имаме ясна визия, какво трябва да постигнем, за да имаме покритие за здравето на устата, респективно за здравето на целия организъм. В тази връзка ни предстои среща с министъра на здравеопазването. Здравният статус на българина се влияе от различни фактори. Това са навиците, които индивидът придобива от най-ранна възраст. Те са в зависимост от навиците на родителите, на бабите и дядовците, които ги предават на потомството. Тези навици са в резултат на това, което ги е обучил лекарят по дентална медицина, защото освен нашата роля на лечители, ние и обучаваме, като използваме и мотивацията за здраве на устата. Основни фактори са начинът на хранене и устната хигиена. Ако те са изпълними адекватно, то гарантирам, че здравето на устата ще се подобри значително. Това става не само чрез индивидуално обучение и възпитание, но и чрез Националната програма за профилактика на Министерството на здравеопазването, която е гласувана и от Министерския съвет. 70% от 5-годишните деца са с кариеси на млечните зъби. При тези на 12 години, вече с кариес на постоянните зъби са 80 на сто. 92% от 18-годишните вече са с кариеси. Само 8 на сто са в отлично здраве. 44-годишните са с 14 зъба с кариеси – лекувани или не, в това число са и извадените. При 60 годишните имаме 20 на сто обеззъбена горна челюст и 17 % обеззъбена долна челюст. Тези показатели никак не са добри. Затова ние целим подобряване на оралното здраве в най-ранна детска възраст. Според европейско проучване, направено месеци преди пандемията 13% от родителите на деца под 18 години са завели детето си при лекар по дентална медицина преди да навърши една годинка. От тях 50 на сто са потърсили помощ поради дискомфорт или болка в устата. Останалите 50 % са се съобразили с препоръките да заведат бебетата профилактично на преглед. Това показва, че здравето на устата остава в периферията на вниманието по отношение на здравето.

- Кога оптимално най-рано трябва да бъде заведено детето при лекар по дентална медицина?

- При пробива на първите зъби. Важно е да се знае обаче, че устната хигиена трябва да започне още след раждането. Бебето няма зъби, но има уста. Тя трябва да се почиства след всяко хранене с тампонче, натопено в дестилирана вода. Това ще възпрепятства възникването на COOP, по народному млечница. Мнозина смятат, че временните зъби не се нуждаят от особено внимание, след като ще бъдат сменени. След пробиването им обаче, те трябва да се почистват със специална четка и съвсем малко количество детска паста за зъби. Това става на 6-я месец след раждането.

- Преди време Ваш колега заяви, че има българи, които си мият зъбите само, когато пият вода. Намаля ли техният брой в последните години?

- Преди 25-28 години имаше твърде негативна тенденция, която ни провокираше към такива изводи. Проучване от онези времена сочеше, че 33% от хората си купуваха редовно паста и четка за зъби, а близо 70 на сто въобще не си миеха зъбите. Тенденцията сега е подобрена незначително. За да променим тези нагласи, трябва да се започне с редовна орална хигиена от най-ранна възраст. Нещо повече, това трябва да започне още с бременността на майката, като тя бъде особено внимателна и стриктна в поддържане на устната хигиена. Точно заради занемаряването у нас хората на и над 60 години са обеззъбени масово. Нещо повече, дори при 35 – 44-годишните вече имаме извадени по шест броя зъби. Всеки четвърти на 18 години е с по един изваден зъб. Това е в резултат на усложнения от нелекуван зъбен кариес. Единственият начин е била екстракцията.

- Каква е причината българинът да ходи на зъболекар едва, когато го заболи? Не смятате ли, че това е и в резултат на невъзможност да си плаща?

- Когато става дума за профилактични прегледи, парите за тях са нищожни на фона на всички останали харчове. Колкото до четката и пастата за зъби, те са по възможностите на всеки. Освен това, напълно във волята на всеки е да намали въглехидратните храни, от които зъбите страдат остро. Захарта и подсладителите са неща, използвани широко, тъй като са евтини и доставят приятел вкус. Те се съдържат в най-масовите храни. Ако се инвестират съвсем малко, нищожни средства в профилактиката, ще бъде спестено инвестирането на големи средства в лечението на кариеса, неговите усложнения и протезирането. Финансово, ако българинът сравни цените в денталните клиники в другите европейски страни, ще установи, че в нашата страна е най-изгодно да се лекуват зъбите, но не заради цената и качеството на материалите, а за недооценения труд на лекаря по дентална медицина, който все още играе социална роля вместо да расте ценово, като всички останали бизнеси в България спрямо реалната инфлация в държавата. Пример за тези мои думи е фактът, че българите, които напуснаха страната се връщат в отпуските тук, за да си лекуват зъбите. За разлика от европейските страни, тук няма листи на чакащите, а цените са най-приемливи за пациентите.

- Пакетът за дентална помощ по линия на НЗОК е доста оскъден. Ще настоявате ли за разширяването му в новия Национален рамков договор?

- Най-напред да припомня, че за децата той включва един прегледи и четири дейности, включващи лечение на кариес и усложненията от него както на млечните временни, така и на постоянните зъби. Полага се абсолютно безплатно лечение на децата, които са настанени в домове за деца, лишени от родителски грижи. Това важи и за децата с психични заболявания, като тяхното лечение става под обща наркоза за сметка на здравната каса. Пакетът за лицата над 18 години е недостатъчен. Лицата над 60 години имат правно на подвижни протези за период от четири години, тъй като след това време костта се износва и се налага да бъдат правени нови. Той включва един преглед и три дейности, които могат да са вадене на зъб или правене на пломба. Те са абсолютно недостатъчни.

- След като твърдите, че са недостатъчни, няма ли да настоявате за повече дейности по време на преговорите за новия Национален рамков договор (НРД)?

- Естествено е, че ще се борим. Ние, Българският зъболекарски съюз настояваме за това от години. Нещо повече, нито една пациентска организация не ни подкрепи в тези наши искания. Ние оставаме самотният войн в тази борба. Хората в изпълнителната и законодателната власт трябва да са наясно, че тези, които плащат редовно своите здравни осигуровки се нуждаят от достоен обем дейности в пакета по дентална медицина. Дейностите в него следва да бъдат увеличени поне толкова, колкото са сега тези за децата. Повече от 20 години настояваме за това, до момента –нищо.

- Електронното отчитане на зъболекарите беше стопирано и отлагано вече два пъти макар, че според първоначалната идея то трябваше да стартира от 1 февруари 2023 година. Готови ли сте то да започне най-сетне от месец май?

- Забавянето не е по наша вина. От „Информационно обслужване" никой не ни потърси, за да кажем, че при нас, лекарите по дентална медицина, има някои особености. Освен това, Българският зъболекарски съюз има ресурс да изгради системата по възможно най-добрия начин. „Информационно обслужване" започна работа с над след 13 януари тази година при положение, че отчитането трябваше да започне от 1 февруари. Стигна се до ново удължаване на срока до 1 май. Въпросното „Информационно обслужване" не взе под внимание особеностите на денталната медицина. Оттам, например, искаха да въведат една австралийска система, осигурена от МЗ през 2009 г., която обаче не отговаря на нашите виждания, възможности и реалностите на денталната медицина в България. Тя е част от т. нар. диагностично-свързаните групи, каквито обаче в денталната медицина не съществуват. Най-сетне постигнахме консенсус, че системата трябва да се базира на международната класификация на болестите, с която се работи в доболничнатата и болничната помощ. Всеки момент трябва да започне стартирането на тестовия период на тази система, за да се види къде има пропуски и грешки. Доколкото до това, дали сме готови да се отчитане електронно от 1 май, това зависи изцяло от държавната фирма „Информационно обслужване". Ако тя е изработила един качествен продукт и ни бъде даден период за обучение, ще успее да се включим в сроковете.

- Имате ли проблеми предвид факта, че все още няма бюджет за 2023 година?

- Естествено, че това създава проблеми. Бюджет трябва да бъде приет приоритетно, а после да се работи ефективно и по преговорите за нов Национален рамков договор. Инфлацията върви нагоре. Съответно, дейностите следва да бъдат актуализирани. Само отбелязвам, че според НОИ за месец февруари тя е 16 на сто. Колкото до дейностите, извън здравното осигуряване ясно е, че колегите ще увеличат цените. Ще има поскъпване на зъболекарските услуги, защото инфлацията удря навсякъде – материалите и инструментите се внасят от чужбина. Освен това, денталната медицина се самофинансира. Тя няма държавно финансиране. За да бъдем конкурентноспособни, ние непрекъснато реинвестираме, което е харчене на собствени пари.

- Как стои въпросът със специализациите. Имате ли някакви искания по отношение на тях от държавата?

- Да, тя стои настрани от тях. За да специализират сега колегите, трябва да напуснат своите кабинети, ако живеят далече от центровете за специализация. Необходимо е държавата да осигури финансови стимули на самите лечебни заведения, където те се осъществяват. Бройките за държавна поръчка трябва да бъдат увеличени. Редно е колегите да получават и някакви стипендии така, както е при специализантите по медицина. Необходимо е да се лицензират и повече бази за специализации. Сега те са в трите факултета по дентална медицина и още две лечебни заведения. На практика, те губят от специализанти, затова и няма нови центрове. По тази причина държавата трябва да се намеси и да ги подкрепи финансово.