Преразпределението на пациентите продължава

40 млн. са неусвоените средства за първите три месеца от болниците, основната част от тях са държавни, 18 млн. са надлимитните, те са предимно за частни клиники

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Общо 836 млн. лв. са средствата за 376 договорни партньора на здравната каса за болнична помощ за дейността им от декември до февруари включително. От тези средства 52 млн. лв. са за дейностите от Приложение 1 като интензивни грижи и раждане, останалите покриват всички други дейности на клиниките.

Плюс - минус

Крайният резултат за първото тримесечие обаче показва, че 40 млн. от тези средства не са били усвоени от над 220 болници. В същото време на други 135 лечебни заведения не са достигнали лимитите и те са изработили 18 млн. лв. над тях. По-детайлното вглеждане в разпределението на тези средства пък показва, че тенденцията за пренасочване на пациенти и дейности от публичните към частните болници продължава.

Кой ще вземе още

От 135-те болници, които са заработили над определените им бюджети и се очаква да получат допълнително финансиране в рамките на 18 млн., реално 14 ще получат основната част – близо 12 млн. или две трети от сумата. Сред тях само три – УМБАЛ „Св. Ив. Рилски" (718 хил.) в София, МБАЛ „Ат. Дафовски" (342 хил.) в Кърджали и УМБАЛ „Канев" (386 хил.) в Русе, са държавни, всички останали са частни, показват данните на касата.

Най-голяма част от допълнителните средства ще отидат при МБАЛ „Сърце и мозък" в Бургас (3 млн.), следвани от „Пълмед" (1.3 млн.) и „Каспела" (1.13 млн.) в Пловдив, „Медика (962 хил.) в Русе, МБАЛ "Света София" в столицата (732 хил.). Сред останалите 14 болници са "МБАЛ "Сърце и мозък", Бургас 3 073 184,20, СБР „Стайков и фамилия" (554 хил.), „Бургасмед" (315 хил.), „Вита" (462 хил.), „Софиямед" (350 хил.), СБАЛК „Мадара" (480 хил.), МБАЛ „Здраве-Велинград" (329 хил.).

Неусвоените средства

Над 220 са болниците, които не са успели да усвоят бюджетите си за първите три месеца на финансовата година. Най-голяма част от средствата са генерирани от 33 болници, от които едва три са частни – двете болници на „Аджибадем" (общо 1.9), и „Дева Мария" (894 хил.) показват данните на касата. Останалите са основно държавни и две-три общински. На практика сред тях са структуроопределящите лечебни заведения в страната – голяма част от университетските държавни клиники и областните. Така например за първите три месеца най-голяма част от бюджетите си не са успели да усвоят УМБАЛ "Света Марина " (3 млн.), УМБАЛ „Александровска" (1.9 млн.) УБ „Лозенец" (1.8 млн.), МБАЛ "Света Анна" - Варна (1.6 млн.), УМБАЛ „Проф. Ал. Чирков" (1.4 млн.), НКБ (1.2 млн.), ВМА (918 хил.). Също така университетските болници „Пирогов", „Св. Анна" в София, СБАЛХЗ, „Св. Наум", „Майчин дом", „Св. Георги" в Пловдив и т.н. Между 300 и 900 хил. са средствата, които всяко една от областните болници в Ямбол, Перник, Враца, Габрово, Сливен, Шумен, В. Търново, Смолян, Разград, Бургас, Ловеч не са успели да усвоят и т.н.

Децентрализация

Столицата винаги е била основната област в страната, където се е осъществявала медицинска дейност и където са се стичали пациенти от цялата страна. Надлимитните и неусвоените средства за първите три месеца на финансовата година обаче показват една децентрализация на този процес. От всички 18 млн. средства, които лечебните заведения са заработили над определените им бюджети, най-голяма част не се намират в София-град, а в Пловдив – 4.16 млн. и Бургас – 4 млн.. Едва тогава е София-град с 3.2 млн., следвана от Русе – 1.4 млн. За аналогична тенденция на децентрализация говорят и 40-те млн. неусвоени средства. Най-голяма част от тях са за болниците в столицата - София-град – 14.8 млн., следвани от Варна - 5.38 млн., Пловдив – 2.1 млн., а с над 1 млн. са Ст. Загора, Хасково, Ямбол, Сливен, Враца, В. Търново, Бургас. И въпреки, че бюджетът на касата за болниците София продължава да е най-голям в страната, в случая се преразпределя. Аналогично е положението и при средствата на най-големите държавни болници, които продължават да се пренасочват към частните.

Опасностите

Тенденцията за преразпределение на болничния пазар не е нова. Тя се задълбочи и от пандемията заради допълнителното пренасочване на пациентите от публичните към частните лечебни заведения, които не бяха засегнати в толкова голяма степен от наложената политика да лекуват хора с КОВИД. Също така преразпределението се влияе и от непрекъснатото роене на нови структури, липсата на достатъчно добър контрол и правила в системата, което не дава гаранция за абсолютната достоверност на отчетената дейност.

Един от основните проблеми на това пазарно преразпределение обаче е, че със загубата на дейност, държавните болници губят финансиране и възможност да се развиват. По този начин става реална опасността да няма кой да поеме удара на една нова пандемия или кризисна ситуация, както и да няма кой да обслужва спешността, която е запазена марка за тях, както и всички непривлекателни и непечеливши специалности като инфекциозните, трансфуизонната хематология, ТЕЛК и т.н. Също така и лечението на неосигурените пациенти, които у нас съвсем не са рядкост.

Точно заради това в края на предишния парламент бяха приети промени в два закона – ЗЛЗ и ЗЗО, които дават възможност за допълнително финансиране. Първият само за публични болници, а вторият за структуроопределящи, като собствеността няма значение. Кои ще попаднат в двата списъка тепърва предстои да видим, тъй като МЗ и НЗОК все още не са изработили докрай нужната поднормативна база, за да се приложат промените. Илюзия е обаче да смятаме, че това ще промени коренно нещата. За да се случи това, е нужна коренна промяна на здравната система, така че в нея да има ясни правила, които да гарантират интереса на пациента, а не на определени частни търговски дружества, както и реален контрол дали се спазват.