За по-добри резултати при инсултите, е нужно обучение

Необходим е национален план, подобряване на организацията за диференцирано лечение и на координацията между различните звена и центрове, казва проф. Силва Андонова

Въпросът за високата смъртност и инвалидизация в резултат на инсултите е сложен не само медицински, но и социално-обществен проблем. Според статистиката на Евростат от 2017 година смъртността в България в резултат на инсултите е четири пъти по-голяма, отколкото в останалите европейски страни.

Какво е направено в България

Още през 2019 г. имаме клинична пътека за ендоваскуларно лечение. За нас, невролозите, това е особено важно, това е стандарт. Както всички знаем, в България са въведени различни методи по отношение на ендоваскуларното лечение. Те са описани и могат да бъдват използвани. В центровете, където то се прилага, е проведено и обучение на специалисти – някои у нас, други в чужбина. Имаме и пилотен опит на национални и регионални форуми. Той вече е дискутиран в съответните центрове.

Какво представлява ендоваскуларното лечение

Това е лечение, когато имаме оклузия на голям мозъчен съд. Честотата варира в широки граници. При всички случаи, тези големи съдове, които са тромбозирали, кръвоснабдяват общирни мозъчни зони, в крайна сметка, ако това не води до смърт, то води до тежка инвалидизация. Процентът на тромболитично лечение, което води до реканализация е много малко. Ако ние проведем на тези пациенти интравенозна тромболиза, то имаме 10-25 на сто добър изход. С обучен мултидисциплинарен екип възможността да се подобри състоянието на пациента и съответно да се намали двигателния дефицит е между 80 и 90 на сто. Да не забравяме, че ефектът от евноваскуларното лечение е зависим от времето. Колкото по-скоро започне то, както и тромболичното, толкова по-добри са и резултатите.

Проблемите

Неблагоприятната тенденция в последните години продължава да съществува. Докато през 2019-2020 г. центровете, лекуващи инсулта с тромболиза са били 49, вече намаляват и са 44 от около общо 130 на брой. От друга страна, остава трайна тенденция центровете, в които се провежда ендоваскуларно лечение да са прекалено малко. Така изглеждат двете локации – в София и Варна, и останалите. Няма добро разпределение в страната на центровете за тромболитично лечение. В страните от Източна Европа продължава тенденция за много нисък процент на проведени тромболизи, който е нисък и за ендоваскуларната терапия. Ендоваскуларното лечение се извършва от лицензиран невроинтервенционалист, съответно от специалист по инсулти и невроинтервенционалинст в медицински центрове с опит, които отговарят на националните и международните изисквания.

Няколко важни въпроси

Единият от тях е, кои са най-важните пречки при прилагането на този тип лечение и каква е ролята на икономическите аспекти. Независимо, че от 2019 г. имаме две клинични пътеки – две за тромболизи и една за васкуларно лечение, ако те се правят в един център, то НЗОК плаща само едната пътека на един пациент. Как, в такъв случай, аз ще избера едната пътека и няма да приложа и другата, ако първата не е била успешна за пациента.

От друга страна, не се отчитат спецификите на отделните болници при организациите за прилагането им. Кои са минималните образователни критерии за специалистите, включително за т. нар. невроинтервенционалисти и кои специалности правят невроинтервенционалното лечение. В една болница е разрешено това да прави рентгенолога, в друга неврохирургът, в трета – кардиологът. Все още нямаме национални критерии в това отношение. Кой проследява и оценява центровете, които прилагат тромболиза и ендоваскуларнао лечение. Не са необходими само едни бройки, а да знаем, че тези центриове действително отговарят на съвременните диференцирани методи за лечение.

Какво е необходимо

Това е обучение на персонала, продължаващо, а не инцидентно информиране на населението. Необходим е и екипен подход, като освен болничните екипи трябва да се включат и центровете за спешна медицинска помощ и общопрактикуващите лекари. Между тези звена трябва да има активно взаимовръзка. Персоналът трябва да бъде сертифициран. Необходимо е изграждането на високотехнологични центрове за ендоваскуларно лечение на инсулти. Необходимо е у нас да бъдат актуализирани принципите за първична и вторична профилактика, промотиране на нови методи за повишаване на здравната информираност.

Ние от 2016 г. обучаваме колеги в инвентернизионална ренгенология, а вече имаме и сформиран отделен център съос свой ангиограф за мозъчна патология, тъй като имаме нужда от него по всяко време. На 3 и 4 юни ще приоведем Третата национална конференция по инсулт.

Какво е бъдещето

Според плана за борба с инсултите, който е до 2030 г. имаме заложени над 90% от пациентите с остър инсулт да бъдат хоспитализирани. Да се намали времето както за тромболизара, така и за ендоваскуларното лечение. Трябва да си поставим реалистични цели и времеви диапазони за тяхното постигане. Не е реалистично за една година да постигнем това, което е заложено при нивото, от което тръгване. За да се постигне това, трябва да се изработи национален план за борба с инсултите и програми за постоянна информираност на населението, да се планират местата за специализираните центрове – и високотехнологични и местата за лечение с тромболиза, и да се провеждат обучения в медицинските университети на всички – на мултидисциплинарните екипи, на екипите на центровете за спешна помощ и на общопрактикуващите лекари. В крайна сметка е важно ние да можем да провеждаме диференцирано лечение на инсултите. Необходим е национален план, подобряване на организацията за диференцирано лечение, подобряване обаче и на координацията при лечението на инсултите на различни нива при различните центрове, както и обучение и сертифициране на мултидисциплинарните екипи от утвърдени специалисти към университетските болници.