МЗ готви политики за превенцията на инсултите
Какви са проблемите в лечението на инсулти у нас, защо смъртността и инвалидизацията в страната ни са толкова високи обсъдиха експерти по време на дискусия на тема „Ще има ли България модерно лечение на инсултите", организирана от „Индекс на болниците" и Българското дружество по инсулт (БДИ). Какво правят в тази посока здравните власти, разказа по време на нея Аркади Шарков, съветник на здравния министър.
В момента Министерството на здравеопазването е в активна форма. То е подписало декларация за присъединяване на България към Европейския план за борба с инсулта. Това стана на 8 декември 2021 година. Въпросът е, че се случи в едни малко по-смутни политически времена, но вече има задвижване по въпроса.
В Националната здравна стратегия
за пръв път е посочена борбата с инсулта, като една от целевите политики, които до 2030 г. МЗ и държавата следва да водят. Мярка в тази посока е разработването на национален план за борба с инсулта по подобие на този за борба с рака, който вече беше приет, и който ще е част от европейския план. В министерството вече е създадена работна група. Предвид Плана за възстановяване и устойчивост МЗ разработва възможността за създаването на десет центъра за лечение на инсулти в добавка към сега съществуващите.
В момента се работи и по консенсус
за борба с вредните влияния, свързани с акцизните стоки – алкохол, тютюн, включително и горива, тъй като те също оказват влияние върху чистотата на въздуха, застоялия начин на живот, затлъстяването и всичко останало. Такъв документ с политики в тази насока се очаква да бъде готов и приет в началото или края на следващия месец.
Самият инсулт е социален, здравен и
икономически проблем. Борбата с инсулта води съответно и до по-висок брутен вътрешен продукт. Най-важното, когато говорим за финансиране от държавата е, че Министерството на финансите няма нужда от информация колко хора са излекувани, а каква ще бъде възвращаемостта. Това е ключов момент в разработването на такива политики. Особено важно в случая е образованието и здравната култура, като не става дума само за образованието на медицинските специалисти, а и на обикновения гражданин, на ученика по отношение неговото здраве и начините, с които да ги предотврати в дългосрочен период. Тези елементи следва да бъдат изведени също на преден план.
Трябва да се оценява качеството в онкологията
Защо българските пациенти с онкологични болести доплащат за лечението си, проблем ли е това, ясен ли е пътят им на лечение, има ли комплексност и качество в него. Това са част от въпросите, които отправихме към доц. Ася Консулова.
Инвитро процедурите без промяна в успеваемостта
За поредна година тя остава около 27% за финансираните от държавата, показват официалните данни
Няма структуриран подход към онкозаболяванията
Онкологични ръководства у нас няма
Държавата абдикира от контрола на болниците
69% от пациентите с онкологични заболявания доплащат
Средната сума на човек е била 1495 лв., което поставя сериозни финансови бариери пред достъпа до адекватна здравна помощ, показва изследване на "Индекс на болниците"
Онкологията се разрасна
През миналата година две болници са отворили нови отделения - по лекарствено лечение и по лъчелечение
17858 операции в неврохирургията
Въпреки че 115 болници са осъществявали някаква дейност в тази област, тя остава концентрирана в 15 центъра в страната
Ръст в ортопедичните операции
През миналата година те са били над 74 хиляди, с което почти догонват нивата отпреди пандемията
На демографията пречи политическата конюнктура
Ражданията в болниците през 2023 г. за първи път се оказаха под 50 000, показва анализът на „Индекс на болниците" върху данните на НЗОК. Защо се случва това, ще се промени ли негативната тенденция, попитахме доц. Спас Ташев.
.jpg)
.jpg)
