Тази година ще поставяме нова генерация изкуствени сърца

В кардиохирургията не са нужни нови бази, а да се помисли в другата посока - някои от центровете с минимална работа и качество, да бъдат закрити, казва проф. Димитър Петков

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Проф. Петков, често ли се налага да оперирате пациенти с толкова големи тумори, като този от миналата седмица, и то на сърцето?

- Не много често. Мога да кажа, че годишно са около 8 до 10 пациента, които идват с тумори от най-различен произход. Част от тях са вродени състояния - обикновено кисти на перикарда или на сърцето, втората голяма група са пациенти с кисти от кучешка тения, като те се намират в миокарда - самият мускул на сърцето. Третата голяма група, която оперираме съвместно с колегите от Александровска болница, са тумори от коремен произход, от черен дроб, бъбрек или друг орган. Те предсталяват туморни тромби, които по кръвен път, чрез долна празна вена, достигат до сърцето. Четвъртата група пациенти със злокачествени заболявания най-често са саркоми. Това са най-общо групите пациенти, които оперираме в нашата болница.

- Има ли промяна в патологията преди и след пандемията, и изобщо в последните 10 години?

- Не бих казал, че пандемията има отношение към туморите. Тя има отношение към белодробния статус на пациентите. През последните 10 години нивото на туморите е регулярно, като основната част са от друг вид органи, те са туморни тромби, които достигат до дясното предсърдие на сърцето, като някои от тях ангажират целия обем на дясното предсърдие и възпрепятстват кръвта да се връща към белия дроб. Появяват се различен вид симптоми като прескачане на сърцето, умора, задух. И едва тогава в този късен етап, когато размерите на тумора са изключително големи, пациентите търсят лекарска помощ. На този етап една обикновена ехокардиография установява проблема и пациентите се пращат за операция. Постъпвайки при нас провеждаме всички изследвания на пациента, включително и компютърна томография, с която установяваме размера и локализацията на тумора, има ли разсейки в други органи и базирайки се на цялата събрана информация преминаваме към операция.

- Повечето пациенти научиха ли се да ходят навреме на лекар или диагностиката и превенцията са все още слабо застъпени?

- Обикновено идват късно. Това са хора, които често живеят в малки градчета и села, те не обръщат внимание на оплакванията си, изчакват да им мине и когато видят, че симптомите се влошават, едва тогава отиват на лекар, и още при първата ехография се вижда, че имат тумор. Пациентите обикновено идват в късен етап, когато се появи симптоматика като умора, задух, прескачане на сърцето и др.

- За да се случва навреме тази диагностика, а не в късен етап, какво би трябвало да правят хората и колегите ви?

- Най-добре е на 6 месеца да се правят профилактични прегледи с ЕКГ. Кардиологът осъществява преглед с ехокардиография и насочва пациента към съответното лечебно заведение.

- Миналата седмица излезнаха и данните на Евростат за смъртността през 2020 г., ние отново сме първенци, като основните причини са ССЗ и онкологичните, с какво си го обяснявате?

- Факторите са много. На първо място е здравната ни култура, българинът все още няма навика да ходи на прегледи и да проверява здравното си състояние. На второ място това е храната, която консумираме. Третото нещо е културата на хранене, в западните страни хората над 50-60 години започват да избягват животински и млечни храни, наблягат предимно на растителни, плодове и зеленчуци. По този начин чрез храненето се прави профилактика на ССЗ. Четвъртият фактор е редовното посещаване на лекар и приемане на правилните медикаменти, защото хипертонията (високото кръвно налягане) играе особено важна роля в развитието на всички сърдечно и мозъчно съдови заболявания.

- През изминалите десетина години има ли промяна в начина, по който лекувате ССЗ, има ли нови технологии, които прилагате и които очаквате?

- Редовно с моите колеги посещаваме конгресите в Западна Европа и САЩ, където се съобщават всички новости. Всички известни методи в медицината се прилагат и у нас. През последните 10 години една от основните тенденции е преминаването към миниинвазивни техники на провеждане на този вид операции, с по-малки разрези в гръдния кош се постигат същите резултати и така се намалява болничния престой. Втората промяна е при клапните пороци, които също се лекуват с минимално инвазивни техники т.нар. ТАВИ (транскатетърни клапни процедури). Третата тенденция е свързана с трансплантациите, на които за съжаление у нас нивото през последните години е изключително ниско, поради липса на донори. Затова на нуждаещите се пациенти ние поставяме изкуствени сърца като алтернатива на трансплантациите.От тази година започваме да поставяме нови устройства, които са последна генерация и се използват в цял свят. Те ще са за пациентите, които се нуждаят от трансплантация, но заради липсата на донорство, тя не може да се направи.

- Колко години живот ще успеете да им спечелите по този начин?

- В световната литература има данни за устройства, които работят повече от 15 години. В България максималната преживяемост е над 8 години, като имаме пациенти с имплантирани сърца над този период, които са в добро състояние и все още чакат трансплантация.

- Това достатъчно ли е обаче, сам казахте, че донорските ситуации са много малко? Стигат ли тези 7-8 години?

- Много е трудно да отговоря на този въпрос, мога да кажа следното - при някои от пациентите стигат, а в други случаи причини са различни. Най-често при неправилно приемане на предписаните медикаменти в машините се образуват тромби, които предизвикват инсулти и при някои пациенти това е фатално.

- Обсъждате ли със здравните власти и с вашите колеги някакви възможности за подобряване на донорството и трансплантациите?

- Да, постоянно се стремим да ускорим този процес, обсъждаме темата и в медиите, и на срещи с колегите, като целта е да увеличим броя на донорството и то не само заради сърдечните, а и заради другите трансплантации. За съжаление липсата на донори намалява трансплантациите у нас. В Словения и Хърватия имат чудесни трансплантационни програми, където правят по над 20 сърдечни трансплантации годишно, а и двете държави са по-малки от България.

- Казахте, че не изоставаме в приложението на иновации в кардиохирургията, но резултатите ни съпоставими ли са с тези на развитите страни? Предполагам, че на международните форуми обсъждате тези теми?

- Да, нашите резултати са напълно съпоставими, катотрябва да имате предвид, че българските пациенти са в много по-тежко състояние. Преди известно време колеги, които бяха на специализация в САЩ останаха изненадани, че пациенти с ниска изтласкваща фракция на сърцето под 30% се предлагат за трансплантация, докато у нас ежедневно оперираме такива пациенти. Така че нашите резултати са близки до техните, но нашите пациенти са по-усложнени, поради липса на профилактика.
- Каква е кадровата обезпеченост във вашата област - имате ли вече изградени специалисти и съответно млади желаещи да се учат?

- Да, в България има 11 бази, които са обезпечени с кадри. В момента имам 4 специализанти - половината са момчета, половина са момичета. Тоест, постоянно имаме желаещи да се обучават и то не само в кардиохирургията, а и в съдовата хирургия и в други специалности.

- А остават ли на работа в България или емигрират?

- Мога да говоря за нашата болница, много малка част от лекарите, които обучихме и им дадохме възможност да работят, отидоха в Германия. Това са трима души, а през този период през болницата са преминали над 50 специализанта.

- Не са ли прекалено много базите ни по кардиохирургия, сега предстои и разширяването им с още три? Не е ли притеснително?

- Да, притеснително е. Като председател на БДКХ смятам, че базите, които ще се разкрият са в повече, а това, което имаме и в момента е предостатъчно. Друг е въпросът как са разпределени, защото основната част от тях се намира в София, а останалите са в Пловдив, Варна, Бургас и Плевен. Но пациентите не може да се увеличат драстично и тези бази задоволяват напълно нуждите в страната. Ако проследите броя на пациентите в годините, ще видите, че е относително постоянен, така че не виждам нужда от нови. Може би трябва да се помисли в другата посока - някои от центровете с минимална работа, които не дават задоволително качество, да бъдат закрити.

- Не е ли крайно време за тази ревизия?

- Да, една база, за да поддържа добро ниво и специалистите в нея да са достатъчно добре квалифицирани, трябва да има минимум 250 операции годишно. Това е записано в стандарта ни по кардиохирургия, но има клиники или отделения, които не отговарят на това изискване, но какво ще се случи с тях, не можем да решим ние. Ние, като дружество, можем само да посочим желателния минимален брой операции. МЗ и ИАМН са институциите, от които зависи решението.

- Докъде стигна изграждането на новото крило в болницата?

С него предвиждаме не само развитието на кардиохиургията и кардиологията, но ще се стремим да развием и още един сектор - неврология и неврохирургия, с изграждането на "Строук" център, в който да приемаме пациенти с инсулт и да им оказваме нужното спешно лечение. Също така смятаме да разширим дейността на общата хирургия, да създадем лицево-челюстна хирургия, урология и гръдна хирургия. По този начин ще можем да развием и белодробните трансплантации.