Качеството на обучение трябва да е под строг контрол

Познавам колеги, които са се отказали дори от определена специалност, защото то е било без организация и не следва някаква логическа програма, казва д-р Диян Ганев

Електронния регистър е добро подобрение.

Липсват такива унифицирани данни за страната. Но докога специализантите ще се разхождат с хартиените „книжки на специализанта" да събират подписи и печати? Това не е добра формулировка на действащата наредба и в чл. 14 от същата трябва да се промени. Писмено се и отчитат извършените дейности от специализанта, както и всички курсове. Редно е университетът да дигитализира тази информация, за която дейност получават и държавно финансиране и максимално да улеснят обучаващите се. Иначе административно тежестта и сега пада върху специализанта.

По отношение на минималното заплащане

за мен е обидно специализантът да получава не по малко от минималното определено в ЗДОО, което е около 1045лв., а за мед. сестра да е 695 лева за 2022г. В наредба има формулировка за 2.5 минимални брутни заплати, който, за мен, отново е неправилно определен праг. Прагът за регулираните професии следва да бъде производно от средната работна заплата умножена по коефициент като се взима предвид стажа и отговорността. Така би било справедливо и стимулиращо.

Как да се подобри обучението и качеството?

Специализантът има особен статут – едновременно е нает на трудов договор и има определени задължения и права по трудовото законодателство. Специализантът е и обучаващ се, тоест повишаващ своята квалификация. Практическият въпрос идва в момента, в който специализантът има практически курс от няколко седмици, който трябва да проведе в място различно от клиниката, в която е бил зачислен за специалност, тоест неговия работодател трябва да гарантира възнаграждение на специализанта, който фактически не изпълнява дейност там, където трябва, понеже се обучава в този момент. Това поставя под въпрос и изпълнението на учебните програми в университета, т. нар теоретично обучение. По какъв начин и как ще се съвместява с работния график зависи от главния организатор на обучението на специализната, а именно ВУЗ-овете. Не е ясно колко специализанти не успяват да изпълнят учебната си програма точно поради този проблем. Личните ми впечатления говорят, че не са рядкост.

ВУЗ-овете трябва да положат усилия

теорията и практиката по специализацията да се изпълнява в пълния й обем, както и ротациите да стават факт, а не да са фиктивна административна процедура на издаване на удостоверение от съответния деканат за успешно преминало обучение.

ВУЗ-овете трябва да мотивират своите обучители, които освен че са натоварени с клинична дейност практикуват и на още няколко работни места и последната им грижа се явяват специализантите, които имат желание да учат. Затова е необходимо клиницистът обучител и ръководител на специализация да бъде не само натоварен със задължения от университета, но и да получава финансови и кариерни стимули.

ВУЗ-овете трябва да въведат и система

за обратна връзка и оценка на провежданите теоретични и практически модули. Много колеги заговориха за това, че определени модули и бази за обучение се отнасят с недостътъчното внимание и педантичност към обучителния процес, което води до лош резултат в квалификацията и до отчуждение на младия лекар от българската система на здравеопазване. Качеството на обучение в България трябва да стане обект на строг контрол от страна на ВУЗ-овете и МЗ. Това е една от основните причини за напускане на системата.