Лекари и политици трябва да работят като отбор

И да не разглеждат проблемите на парче, а като едно цяло, само тогава бихме получили очаквания добър резултат, казва д-р Светослав Димитров

- Д-р Димитров, защо избрахте да станете лекар?

- Винаги съм искал да бъда лекар! Това, може би, е вътрешно усещане. Нямам представа.

- Към коя специалност се насочихте? Защо?

- Аз не избрах специалността си сам – тя ме избра! Започнах работа още в студентските си години в Клиниката по съдова хирургия, в която работя и до момента. Другото всичко е история – безсънни нощи, много учене и труд, за да стигна до тук.

- Удовлетворен ли сте от образованието си по медицина?

- Категорично да! Изключително съм благодарен на всички преподаватели в МУ– София, които са посветили своя живот в обучението на студентите и младите лекари (като студент никога не бих казал това!). С годините осъзнах, че колкото по-строги и взискателни са били те, толкова повече неща съм успял да науча. Образованието, обаче, както всяко друго нещо е двустранен процес и за да получиш, трябва да дадеш, а в медицината трябва да дадеш много!

- А от сблъсъка си със здравната система?

- Това е сложен въпрос. Като лекар или като пациент? Бил съм и от двете страни на барикадата. Тук е мястото да отбележа, че лекарите са човешки същества и понякога на нас също ни се случва да бъдем пациенти.

Като лекар нямаш избор освен да спазваш всички нормативни изисквания на здравната система, за да можеш да практикуваш, независимо дали това ти харесва или не. През последните 2-3 години всички наблюдаваме, че здравната система не е статична, а търпи (макар и бавно) промени, както за подобряване на диагностично – лечебния процес на пациентите, така и за подобряване на работата на лекарите, най-вече за повишаване на тяхното възнаграждение.

Всички пациенти искат бърз достъп до специалист, мигновено поставяне на диагнозата, бързо излекуване и ако може всичко да им бъде безплатно. Уви, обаче, в голяма част от случаите това не е възможно. Причината – отнема време, за да се случат всички тези дейности, а голяма част от диагностичните и терапевтичните мероприятия са скъпоплатени. Ето тук настъпва противопоставянето на двете основни групи участници в здравната система. Колкото по-добре колаборират те, толкова по-добър ще бъде и резултата от тяхното взаимодействие.

- Кои са плюсовете на здравната ни система?

- Основният плюс на здравната ни система е достъпът на всеки пациент до специалист. Това дава възможност пациента да получи и второ мнение по даден казус в рамките на няколко дни.

- А минусите?

- Определено са повече – недостатъчното финансиране на системата, много на брой болнични заведения, липса на персонал (лекари, специалисти по здравни грижи), законовата уредба, ниво на здравна култура на населението и други.

- Смятате ли, че пациентът е поставен в центъра на системата и защо така мислите?

- Да! Всички дейности в системата се основават на база пациента. Без пациента няма да има здравна система.

- Бихте ли останали да работите в България? Защо?

- Аз работя в България! Харесвам страната си. На този етап не бих работил в чужбина!

- Виждате ли възможности за кариерно развитие тук?

- Да, разбира се.

- Удовлетворява ли ви заплащането, което бихте получавали като лекар в избраната от вас специалност?

- Винаги може и повече. Стига да съм си ги изкарал честно и почтено – да!

- А условията, в които ще работите – апаратура, наличие на медицински сестри, комфорт на работното място?

- В нашата болница са създадени много добри условия за работа, като съвместната колаборация с отделните специалисти е от първостепенно значение. В нея работят изключителни професионалисти.

- Плаши ли ви агресията сред пациентите? С какво си я обяснявате?

- Аз съм силно обезпокоен във връзка с все по-голямата агресия, която наблюдаваме сред пациентите. Агресията не е само физическа, но и вербална. Аз също съм бил подлаган на вербална агресия. Никой лекар, независимо какъв е той (от ординатор и специализант до професор и академик) не заслужава подобно отношение.
Основната причина за агресията е разминаването в очакванията на пациента и/или неговите близки в диагностично – лечебния процес. Тук е мястото на законодателя да предприеме още по строги мерки при възникване на подобни ситуации.

- Смятате ли, че правилата, по които работи НЗОК с лекарите и болниците са добри? Защо?

- Това е много сложен и обемен въпрос, на който в рамките на няколко изречения не може да се отговори.

- Мислите ли, че има нужда от промяна на системата? В каква посока?

- Основната промяна, която трябва да продължи е свързана с остойностяване на медицинския труд, който да бъде включен към всяка една клинична пътека. По-голямото навлизането на частните фондове е една от стъпките в решаването на проблема с недофинансирането. Не бива да забравяме и промени свързани с подобряване на възможностите за специализация на лекарите и увеличаване на броя на специалистите по здравни грижи. Развитието на електронното здравеопазване и увеличаване на програмите за промоция и профилактика на здравето биха подобрили здравния профил на българина като цяло.

- А на етичните стойности в гилдията?

- Не смятам, че трябва да има промяна в етичните стойности в гилдията. Смятам, обаче, че те трябва да се познават от всеки един лекар, тъй като моралът и етиката са както на индивидуално, така на общностно (гилдия) ниво.

- С какво си обяснявате липсата на обещавани промени в системата през последните години?

- Както вече казах по-горе – промени има, макар и да настъпват бавно. Причините – мисля, че са основно политически, икономически, кадрови.

- Кои са хората, от които зависи бъдещето на здравеопазването според вас? Какво бихте им казали?

- Лекари, дентални лекари, фармацевти, специалисти по здравни грижи, икономисти, юристи, политици, пациентски организации и др. – всички те са хората, от които зависи бъдещето на здравеопазването в България. Бих им казал, че трябва да работят като един отбор и да не разглеждат проблемите на парче, а като едно цяло, тъй като здравната система работи като един сложен организъм. Само тогава биха получили очаквания добър резултат.