Все по-често мои колеги се връщат в България

Ние се стремим да сме като западните страни, но имаме една леко изкривена представа за съвършената им здравна система, казва д-р Ивайло Николов

Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com

- Причината е в учителите ми по химия и биология в гимназията. Те вдъхновиха не само мен, но и много мои съученици да имат такива цели. Никой от моето семейство не се занимава с медицина под каквато и да е форма. Така че, там – в учителите от гимназията, е основната причина и това е изключително важно.

- Към коя специалност се насочихте и защо?

- Аз се насочих към педиатрия и детски болести. Още от ранното ми следване в МУ-София имаше една такава практика, която съществува и до днес, студентите да работят в различни болници. През 2010 година попаднах в Отделението по детска сърдечна реанимация към Националната кардиологична болница и през цялото следване съм бил само в детско отделение. Работил съм и с възрастни пациенти в инфекциозното КОВИД отделение на Александровска болница, но когато човек е работил с деца, това просто няма как да се промени.

- Удовлетворен ли сте от образованието си по медицина?

- Абсолютно да. В МУ-София, както и въобще в предклиничните и клиничните дисциплини има едно внимание към всички студенти и се дава възможност за работа. В София има достатъчно много болници, които приемат млади студенти и им се дава възможност да попаднат в работна среда. В част от тези болници работят и преподаватели от МУ-София и така обучението се реализира и на ниво работно място.

- А от сблъсъка си със здравната система?

- Той не се случва веднага, нужно е време, докато човек навлезе в тази сфера. Според мен сблъсъкът със здравната система е от момента, в който започнеш да поемаш отговорност, да започнеш да работиш сам, да няма толкова хора около теб. Медицината е една мултиекипна, мултидисциплинарна дейност, в която има много хора, но сблъсъкът е моментът, в който поемаш отговорността за пациента, когато се сблъскваш с документацията, която трябва да се попълни, а тя не е малко. Тогава се разкриват всички не чак толкова, но все пак съществуващи минуси.

- Кои са плюсовете на здравната ни система?

- За това малко се говори, а в интерес на истината те са доста. Не го казвам толкова от гледната точка на човек, който работи в тази система, но за всички е ясно, че в България достъпът до лекари е изключително лесен. Дори човек може да стигне до хабилитирани лица в много кратък интервал от време, за да получи съвет и лечение. Спешната ни помощ също е доста бърза, в сравнение с други западни страни. Ние се стремим да сме като тях, но имаме една леко изкривена представа за съвършената им здравна система, което не е точно така. На Запад наистина се чака много, не само в спешната медицина, но и в плановата. Часовете се записват месеци напред. Така че това е един от плюсовете, в България наистина нещата могат да се случат бързо. И другото, дават се много възможности на младите.

- А кои са минусите?

- Най-същественото нещо е финансирането. Здравната система е крайно недофинансирана, ако се погледне процентът, който се отделя от БВП, той е много нисък, в сравнение с другите страни като процент и като сума. В този ред на мисли повишаването на финансирането трябва да бъде основен приоритет. Това е най-големият проблем. Оттам идват и другите минуси, организационните проблеми, тук говорим за комуникация между институциите, електронните досиета, които толкова време ги коментираме, дигитализацията въобще на цялата система. Те няма как да се случат плавно, по правилния начин и ефективно, ако няма адекватно финансиране. Когато си в някакъв дефицит, как да има прогрес.

- Смятате ли, че пациентът е поставен в центъра на системата и защо така мислите?

- Да, категорично, то няма как да бъде и иначе. На нас това ни е работата – с пациентите. Така че независимо дали има пороци в системата или не, той винаги си остава център в нея. Въпросът е доколко той е удовлетворен или не. Но това произхожда от всичко, което коментирахме досега.

- Бихте ли останали да работите в България и защо?

- Да, категорично. Многократно съм мислил на тази тема, имал съм моменти, в които може би са се прокрадвали мисли да замина, виждайки и други мои приятели и колеги. Но, идеята е, че тук наистина се дава възможност на младите хора много повече отколкото в западните страни. Разбира се, това е родната ни страна и това е нормално и естествено. Тук имаш възможността да израстваш, не че там я няма тази възможност, но е доста по-различно.

- Виждате ли възможности за кариерно развитие тук?

- Да, абсолютно. Аз мога да говоря от гледната точка на лекар, който се занимава с детски болести. Що се отнася до педиатрията в София, в България, най-отговорно и искрено мога да кажа, че имаме изключително голяма подкрепа на всички лекари, които са преподаватели и шефове на клиники. Говоря за тази възможност, която се дава на младите хора, не само по конференции, а въобще по изготвянето на диагностичния план, на терапевтичния. Участваме много активно в този процес.

- Удовлетворява ли заплащането, което бихте получавали в избраната от Вас специалност?

- Първото нещо, което съм си мислил, преди да започна да се занимавам с детски болести, не е било това. Може би е било второто или третото. Независимо дали става въпрос за педиатрия или друга специалност, когато един млад лекар, специализант започва работа заплащането е твърде ниско. Това всеки го знае и трябва да се направи нещо по този въпрос, защото всички ние знаем защо младите лекари след като завършат напускат страната. Причината е една и съща – заплащането. Те отиват да работят накъде за повече пари и това е ясно навсякъде. Между другото все по-често вече се случва мои колеги от различни западни страни да се връщат в България, след като са взели вече специалност там. С още повече коментираме, че им се прокрадват такива мисли, че най-вероятно след 1-2 години ще го направят. Все повече, защото все пак те са и в комуникация с нас тук и разбират и каква е ситуацията. Така че, след като вече са специалисти по утвърдена специалност, те виждат възможността тук да се развият по-най-добрия начин и то вече кариерно, да имат име да се издигат в йерархията, където там е доста по-сложно. Проблемът е за младите лекари и специализанти, които тепърва започват, а това са хора, които когато завършат медицина са на около 25 години. Те или вече имат семейство или тепърва ще изграждат такова и затова този момент със заплащането чисто социално е много важен.

- А условията, в които ще работите – апаратура, наличие на медицински сестри, комфорт на работното място?

- Аз работя в Детска клиника на УМБАЛ „Александровска", още от самото начало, когато започнах през 2016 година болницата се беше погрижила за условията. Тепърва беше свършил ремонтът на Клиниката, тя разполага с изключително добри условия, както за нас, така и за пациентите. Тази година получихме дарение от Българската Коледа и от други организации. Що се отнася до условията, апаратурата, възможностите за диагностика, абсолютно всичко в клиниката е наред и сме удовлетворени от всяка една гледна точка.

- Плаши ли Ви агресията сред пациентите и с какво си я обяснявате?

- Аз не съм се сблъсквал чак толкова с нея, но мисля, че това е един от тези минуси на здравната система. Може би в по-голяма степен грешката е при нас, тъй като липсва тази комуникация, част от организацията, която коментирахме. Всички хора идват притеснени – родители на дете или близки на болен. Има едни две-три минути от работата на лекаря, които са изключително важни, да се обясни на близките на болния за какво се касае, какви са съмненията, какъв ще бъде подходът и евентуално какви резултати очакваме от лечението. Много са важни тези 2-3 минути, да се даде информация на близките. Когато тя липсва, тогава идва агресията и напрежението. Всички в нашето ежедневие виждаме, че тази комуникация куца на всички нива – било то в парламента, в отношенията – лекар – пациент или ако отидете в някоя институция. Проблемът е в тази комуникация – нищо друго.

- Смятате ли, че правилата, по които работи НЗОК с лекарите и болниците са добри? Защо?

- Трудно ми е да кажа дали са добри или лоши, не съм работил в НЗОК, нямам чак толкова голям поглед и е несериозно и да коментирам от тяхно име. Но, как ги виждам аз нещата – без да се опитвам да оправдавам касата, но тя има един бюджет, един капитал, който трябва да разпредели между различните звена в национален мащаб. Тя трябва да балансира, раздавайки тези пари, защото болниците на практика се финансират почти единствено и само от НЗОК. Така че от тази гледна точка те нямат особено голям избор. Проблемът може би е в това в този ограничен бюджет, с който разполагат и множеството звена, на който трябва да бъде разпределен. Тук го има и моментът, че и самите болници трябва да работят отговорно.

- Мислите ли, че има нужда от промяна на системата? В каква посока?

- Напоследък много се говори за промени и реформи във всяка една сфера на държавата. Това са много силни думи и прекалено много се злоупотребява според мен с тях. Що се отнася до здравеопазването най-големият минус е прословутото финансиране, ако то се увеличи, ще може да се направи плавен преход по всички направления, за които говорихме - дигитализацията, досиетата, организацията в болничните звена, множеството документи, бумащината, административната дейност. Нека го наричаме плавен преход, а не толкова крайно реформи и промени. Плавен преход с повече финансиране, без него няма как да се случат нещата, това са сериозни дейности, за които са нужни средства и това навсякъде е така. Не само в България.

- А на етичните стойности в гилдията?

- Всяка една професия има етичен кодекс. Независимо дали човек го е чел или не, аз съм убеден, че всеки, който работи медицина, харесва това, което работи. Медицината е една много интересна професия. Когато работиш с любов, харесва ти, тази етика ще я има. Но, ние трябва да знаем, че тя се крепи и на тази комуникация, за която говорихме до преди малко. Това е взаимен процес, етиката трябва да дойде също и от страна на пациентите. Много е лесно просто трябва да комуникираме повече. Това важи за всички сфери, не само за медицината.

- С какво си обяснявате липсата на обещавани промени в системата през последните години?

- Няма как да има промени, реформи или плавен преход, когато няма никаква стабилност. В последните години ние нямаме стабилен кабинет, който да има все пак някакъв хоризонт. Необходими са сериозни, отговорни и колективни решения, а не просто някой казва нещо и всички го правят. Трябва да има и време за изпълнението им, не става за ден, два или за един или два месеца. Когато тези хора нямат хоризонт пред себе си и постоянно са в конфликт, няма как да се случи каквато и да е промяна.

- Кои са хората от които зависи?

- Зависи от всички в сферата, но най-вече от управляващите. Като се започне от министър-председателя, министъра на здравеопазването, зам.-министрите и така постепенно надолу до самите редови лекари. Това е една огромна машина с много сложен механизъм, в който на всички нива трябва да се поема отговорност. Но, откъде ще тръгне това управление? То е именно отгоре. Когато няма стабилност и хоризонт, няма група хора, която да влезе и да се занимава наистина отговорно с това нещо, а постоянно има смяна, няма как да очакваме добри резултати. Няма как да сме последователни.