Да се разшири механизма за внос на нерегистрирани лекарства

Той трябва да се прилага и за амбулаторната помощ, не само за болничната, в условия на кризи и дефицит, смята Христофор Иванов

Ние сме малки като страна, но имаме привилегията да сме част от голям пазар. Да, паралелът показа, че много продукти излизат от България, но не и от границите на ЕС. Заедно с американския и японския, европейският пазар е един от най-желаните. За да се възползваме от това, стриктно трябва да се придържаме към правилата на този пазар.

Голямото предимство на европейската

регулаторна среда е, че тя е единна, всички правила са идентични. Имаме синхронизация на нормите за разрешение на правилата за употреба, имаме единна Европейска агенция по лекарствата, имаме и национални агенции, които са синхронизирани с нея. Един лекарствен продукт, за да бъде отпуснат на пазара на всяка една държава членка, минава през едни и същи правила. Имаме и Директивата за защита от навлизането на фалшиви лекарствени продукти. С нея се даде сигурност на пазара. Това са предпосатвлките да мечтаем, а и да реализираме един нов модел, който някои държави с население като нашето вече са реализирали.

От 2018 г. постоянно пледираме пред

всикчи заинтерсовани страни., че паралелният внос доставя лекарства от единния пазар за амбулаторно и болнично лечение. Затова искаме да отворим нова страница и тя да се казва вътреобщностни доставки по ускорена процедура при състояние на недостиг, кризи каквато беше пандемията от КОВИД. Тези доставки трябва да действат при нужда за амбулаторни нужди. Сега има подобна възможност по Наредба 10, но само за болнични нужди. И когато започна КОВИД, получавах съобщения дали може да внесем определен продукт. Ние казвахме - да, но няма законова рамка, по която това да стане. Тоест, Наредба 10 дава решения, но само за пациентите в болниците. А ние предлагаме да се намери решения и за останалите пациенти.

Затова искаме, ако едно лекарство е

регистрирано някъде в ЕС, да имаме право да го доставим със заповед на директора на ИАЛ за конкретна квота и период. Този период може да е една година, с някакъв остатъчен период за доставка на лекарството, след като приключи кризата. Предлагаме това лекарство да бъде внесено на българския пазар, като е адаптирано със стикери, така че да се отпуска за амбулаторно лечение в аптеката. И при влизането му в България, съответно цената му да бъде образувана на база себестойност, която се доказва с документи, а над не да бъдат приложени стандартните надценки за търговци на дребно и едро. Това лекарство няма да образува цена по съответната Наредба и няма да е част от ПЛС, защото то ще има срочно разрешение за внос и няма да съществува в регулаторния мир три години.

В някои случаи на такъв внос цените

ще са по-високи, но важното при криза е да има лекарството, а не каква ще е цената му. Дори да внесеш Оземпик при стандартна цена от 200 лв. на 240 лв., тези, които отслабват, ще си го купуват и ще освободят напрежението на пазара, така че пациентите с диабет да си получат лекарството по здравна каса. Това са механизми, които ще регулират пазара, така че във всеки един момент да се доставят лекарства за амбулаторно лечение. Защото сега има такава възможност за болниците, друг е въпросът, че цените там са оставени да са много високи, но това може да се оптимизира във времето. Но е нужно да се намери решение и за амбулаторно лечение.

Много държава - Литва, Латвия, Естония,

Белгия, прилагат това решение в случаи на спешност, както за болници, така и за амбулаторно лечение. Може да се направи и още една промяна - да се даде възможност НЗОК да реимбурсира нерегиситрирани лекарства. Няма причина да няма бюджет и за нерегистрирани лекарства за амбулаторно лечение, като пак казвам, че тук ще става дума за нишови доставки при кризи.