МУ-Плевен прекрати договора си със СБАЛК

Инвазивната кардиология трябва да освободи държавните имоти, които заема, но не иска, затова спорът стигна до областната управа и съда

СБАЛК-Плевен е част от болниците на "Български кардиологичен институт" и е едно от първите лечебни заведения на групата. Тя е имала договор за ползване под наем на имоти на МУ-Плевен - 274 кв. м. на първия етаж на корпус Б и 750 кв. м. на третия, където е разположила отделенията си с 36 легла. Договорът е бил за пределно допустимото време по закон - 10 години, и е изтекъл на 8 януари тази година, става ясно от съдебното определение.

От МУ-Плевен още на 9 ноември 2022 г.

са уведомили лечебното заведение, че няма да подновят договора за наем, но въпреки това сградата не е била освободена. От университета са изпратили и нотариална покана на 19 януари тази година до СБАЛК, но отново не е имало последици. Така по молба на университета се стига до издаването на заповед от областния управител на Плевен за изземване на имота. Това става на 30 януари, като срокът за изземването е един месец. Досега обаче заповедта няма последици, защото е била оспорена от лечебното заведение в съда.

Сред мотивите на частната инвазивна

кардиология са, че ще се ощети интереса на пациентите, които няма да могат се лекуват в него занапред, както и че може да понесе вреди, защото може да се наложи да прекрати дейност за повече от 3 месеца, което пък може да доведе до отнемане на разрешението му за дейност. А плановете на болницата са да се пребазира във Враца в следващите 36 месеца. Освен това от лечебното заведение твърдят, че имотът, който са ползвали, не е на МУ-Плевен, а на университетската болница, тъй като е бил апортирани в капитала й, както и че не са получили предизвестие за прекратяването на договора за наем.

От МУ-Плевен обаче са категорични,

че жалбата на инвазивната кардиология е неоснователна, тъй като не само, че имотът е техен, но и няколко пъти са предупредили лечебното заведение, че договорът за наем няма да се продължи. Освен това от университета са категорични, че няма как да настъпят вреди за СБАЛК и пациентите и лекарите в болницата, защото тя има регистриран и втори адрес, който е много близо до сегашния и на който може да продължи дейността си.

До същите изводи стига и Съдът.

Магистратите казват, че на втория адрес в Плевен се намира болница "Сърце и мозък", която заедно със СБАЛК е част от групата на "Български кардиологичен институт". Там инвазивната кардиология може да продължи да лекува пациентите и няма да се стигне до прекратяване на дейността й. Както и че плановете на СБАЛК за преместването във Враца нямат отношение към този казус. Според Съда изпълнението на заповедта за изземване на имота няма да засегне съществено правата на пациентите или медицинския персонал и не се налага спирането й. От първото уведомление на 9 ноември м.г. за това, че няма да се продължи договора за наем до края на февруари, лечебното заведение е имало достатъчно време - около 4 месеца, да реорганизира дейността си и да я премести на втория си адрес в Плевен, става ясно от съдебното определение. Затова на 7 март съдът оставя без уважение жалбата на СБАЛК срещу изземването на имота на МУ-Плевен, който ползват. От инвазивната кардиология обаче могат да обжалват определението в 7-дневен срок.

Това не е първият случай с лечебно заведение

от групата на "Български кардиологичен институт", който води до напрежение в здравната система. Само през миналата година до такова се стигна в няколко региона на страната - София, Бургас, Ст. Загора и Плевен. Поводът навсякъде беше желание за болнично разрастване. Подобни случаи на напрежение започват да провокират и заявките на други големи частни болнични структури. Макар и да са в по-ограничен мащаб, вече стана ясно, че ще се правят няколко нови кардиохирургии, както и още онкологии, неврохирургии и т.н. Заявките за създаването им стават на фона на намаляващо население и кадрови дефицит. Всичко това още веднъж ясно показва нуждата от преразглеждане на Националната здравна карта, която да определи реални потребности на пациентите, и прилагането й на практика, а не подминаването й.