интервю

Разковничето са младите лекари

13-03-2023 05:46
Даже, когато има минимален шанс тромболизата да проработи, е по-добре да се опита, защото може да спаси човека от инвалидизация, казва д-р Георги ГеловРазковничето са младите лекари
Clinica.bg

press@clinica.bg

Тромболизите са една от малкото възможности за лечение на исхемичните инсулти, но за съжаление не се прилагат често в България. МБАЛ-Хасково е една от болниците, които правят изключение. Как са успели и какви са предизвикателствата пред лечебното заведение, попитахме директора му - д-р Георги Гелов.

- Д-р Гелов, как в МБАЛ-Хасково успяхте да правите тромболизи?

- Това, което нашият управленски екип завари през 2015 г., когато поехме болницата, беше едно средно добре работещо неврологично отделение, което беше далече от модерната неврология, с колеги, които бяха в по-напреднала възраст. Постепенно някои от тях се пенсионираха, а други отидоха да работят в доболнична помощ и през 2016 г. видяхме, че трябва да правим ново отделение с нов отбор. Тогава поканихме д-р Ана Стоянова, която към онзи момент работеше в Раднево и за щастие тя прие. Бях проучил, че е много отдаден на професията лекар. По специалност аз съм хирург, следя новостите в науката, но трябваше да намеря съмишленик и така с нея започнахме да формираме новото отделение. Сега двама колеги вече са със специалност, на други двама им предстои да вземат. Имаме млади момчета, които много добре се развиват, с тях отделението започна да придобива съвсем нов вид.

- Колко време ви отне сформирането на екипа?

- Сформирането на екипа започна през 2016 г., когато д-р Стоянова дойде при нас. Това обаче не е всичко. Тогава успяхме да купим един от най-модерните скенери, 32-слайдов, а дотогава имахме двуслайдов - сами виждате разликата. Но старият скенер успяхме да го рециклираме и да го ситуираме в Спешното отделение на болницата. Сега разполагаме с два скенера и един ЯМР. Диагностиката при нас е безпроблемна, а пътят на пациента от шокова зала, където обикновено пристигат инсултите, до залата с образната диагностика е 20 метра. През 2016 г. успяхме да направим и въздушна поща за обслужване на клинична лаборатория за връзка със стационарните отделения, тъй като болницата е от павилионен тип. Тя дава възможност, когато на човек се вземе кръв в Спешното отделение, вакуум станцията да я качи за секунди в клиничната лаборатория. Така изследванията, които са нужни за една тромболиза, са готови в рамките на 15-20 минути. Няколко неща са нужни, за да се сглоби пъзела. Когато направихме тази организация - скенер на място, лаборатория, с които да се направи диагностика дали един пациент е подходящ за тромболиза, това ни отвори пътя да започнем с тази дейност. Доц. Росен Калпачки, когато разбра, че нещата са организирани до степен, че нещо може да се направи, дойде и започнахме със семинари, на които освен колеги от болницата, поканихме и от лекари от Спешна помощ и от доболничната помощ. Започна едно прокламиране пациентите да не се задържат нито в дома, нито в кабинетите, а да се транспортират в спешното отделение.

- Тоест, след организацията, болницата е направила една образователна кампания в региона, така ли?

- Да, ние бяхме готови с базата, след това започнахме да правим една кампания какво е необходимо, за да имаме успех в спешната неврологична помощ.

- Срещнахте ли разбиране сред колегите си?

- В началото и да, и не. Но добрата работа, която се видя, че дава резултати, помогна нещата да се развиват в добра посока. Големият проблем при инсулта е да не се закъснее. Ние имаме 4 часа, в които болният да дойде при нас, а още по-добре е, ако са 3, които бързо могат да се загубят, докато болният се прегледа от личния лекар и се постави диагноза.

- Кои бяха най-големите проблеми, които трябваше да преодолеете, така че да ви повярват хората и организацията да стане?

- По-скоро проблемите бяха свързани с хората, защото по-старите колеги бяха много предпазливи към този метод. В началото се страхуваха да го прилагат, сега вече не е така. Ние като управление дадохме достатъчно подкрепа, така че нещата да се случват. В началото организацията по извършването на тромболизите беше задължително с лекари от ОАИЛ, пациентите лежаха там, сега вече невролозите ги правят в техния интензивен сектор. Пациентите ходят в ОАИЛ само, ако се получи усложнение, но това става нормално с опита и годините.

- Сега, от дистанцията на годините и опита, какви са изводите - какво може да кажете на колегите си, които се притесняват, да правят ли тромболизи?

- Според мен даже, когато има минимален шанс този метод да проработи, е по-добре да се опита, защото тромболизата може да спаси човека от инвалидизация. А това ще бъде добре за всички.

- Колко души сте спасили в болницата по този начин?

- Не знам точната цифра, но ние сме сред болниците, които правят най-високите проценти тромболизи. Не всички пациенти са показани за тази процедура, защото може да има хеморагия, а не исхемия.

- От гледната точка на мениджър как смятате - струваше ли си усилията и инвестицията?

- За нас тази инвестиция не е свързана само с неврологията. Инвестицията си заслужава, защото тя е спасила и други пациенти, не само неврологични, когато сте в шокова зала и имате най-модерния ехограф, на 10 метра имате чисто нов рентген и скенер, не виждам какво друго ви трябва. И същевременно за 15 минути може да получите най-елементарните кръвни изследвания благодарение на въздушната поща, не знам какво друго е нужно, за да се случват нещата.

- Смятате ли, че проблемът, който спира спешното лечение, може да е с кадровата обезпеченост?

- Значи от 2016 г., за тези шест години сме изградили двама специалисти, в момента имаме още 4 специализанта. Там е разковничето, ако болниците успеят да привлекат млади лекари, ще успеят. Ако останат трима или четирима невролози, те няма как да се справят.

- Как се справя болницата извън лечението на инсултите?

- Веднага ще ви кажа кой е най-големият ни успех според мен - фактът, че тази година имаме 22 млади лекари, назначени на работа. Доставили сме огромно количество техника, ако нямате пари, в банката има, ще вземете и ще си купите апарат, но, ако няма кой да работи с него, какво се случва - нищо! Най-важен е човешкият ресурс.

- Как успяхте да привлечете тези млади хора?

- Повечето от колегите са от региона. Има деца, които са от Хасково, Димитровград, Харманли. Когато идват на стаж при нас, ние започваме да ги наблюдаваме и да ги проследяваме. Формулата за привличане на млади хора е следната - добро кариерно развитие, което е свързано с добра апаратурна обезпеченост на болницата и добро заплащане. Това може да ги върне в по-малките градове.

- Имате ли проблеми с увеличаващата се конкуренция на болничния пазар?

- В самия град нямаме конкуренция под формата на някаква частна структура. За нас конкурентните структури се намират в Пловдив, където са "Св. Георги", "Пълмед" и "Каспела", както и в Ст. Загора, където има една болница, която работи добре - "Тракия". Те привличат пациенти от Южна България, но конкуренцията е това - апаратура, модерни методи и привличане на млади хора.

- Какви са плановете ви за развитие на болницата?

- Искаме да развиваме специалности в болницата, които сега няма, но проблемът е, че наредбите, които действат, създават много пречки в създаването на специализанти. Според тях голяма част специализациите може да се извършват само в големи университетски бази, като идеята е после младият колега да дойде в Хасково. Това обаче няма как да стане. Ако той е амбициозен, ако се развива добре, кой е този професор, който ще го остави да се върне при нас.

- Бихте ли дали конкретен пример?

- Ние искаме да развиваме ревматология, за тази цел обаче трябва да намеря колеги със специалност, да направя отделение и да видя тепърва какво ще излезе, което няма как да стане.

- Ако нямате отделение по ревматология, как обаче ще обучавате специализант?

- Може да има възможност те да ходят и да учат в университетска база периодично, но не и през всички пет години. Ако остане това изискване, провинцията никога няма да има ревматолози. Създаването на нови структури в провинциалните болници ще става все по-трудно, ако няма промени. По времето на социализма специализантите или така наречените клинични ординатори се изпращаха в съответната болница да завършат, но след това трябваше да се върнат в болницата, която ги е пратила. Трябва както има здравна карта за легла, така да има и за специалистите, за да е ясно къде какъв дефицит има. Иначе в бъдеще - всички на автобуса и на влака за София.

- Какви промени бихте желали да видите в новия НРД?

- Според мен в него цените на услугите, които доставяме, а НЗОК заплаща, трябва да се обвържат с инфлацията в страната, за да предлагаме адекватно заплащане на лекарите и сестрите. Защото иначе няма как да ги задържим, сега всеки производител вдига цената, тези на хранителните стоки поскъпнаха със 100%, а в здравеопазването са вързани и мърдат бавно. Все пак се надявам, че ще се справим със заплатите, които са определени в КТД и вече и в НРД.


МЗ откри процедурата за онкоапаратура

МЗ откри процедурата за онкоапаратура

На 191 млн. лв. възлизат средствата за осигуряването й в болниците според актуализираната рамка на Плана за възстановяване

Хаосът е свещената крава на здравеопазването

Хаосът е свещената крава на здравеопазването

Следващата седмица се очаква у нас да се извърши ротацията на властта. Министърът на здравеопазването проф. Христо Хинков вече не веднъж заяви, че се оттегля от поста. Какви са резултатите от работата му, попитахме д-р Мими Виткова. 

Над 261 млн. лв. за болниците за февруари

Над 261 млн. лв. за болниците за февруари

За медицински изделия утвърдената сума е над 8.7 млн. лв., а за онколекарства - над 45.4 млн. лв., реши Надзорният съвет на НЗОК
Половината ТЕЛК работят със забавяне

Половината ТЕЛК работят със забавяне

То варира от 1 до 6 месеца, не са помогнали и новите пет комисии заради увеличението на решенията, става ясно от писмен отговор на проф. Христо Хинков
Фелдшерите с право на съсловна организация

Фелдшерите с право на съсловна организация

Това предвижда проектозакон, заедно с лекарските асестинти те ще бъдат вписвани в регистър, етична комисия ще следи за дейността им
Нови правила за продължаващото обучение

Нови правила за продължаващото обучение

Това обещаха депутатите в здравната комисия след изслушването на двете страни в случая „Даная" на днешното си заседание

Грешка в триажа е коствал живота на жената в Сливен

Грешка в триажа е коствал живота на жената в Сливен

Вместо да прати линейка, диспечерът е искал да знае какво я боли, а тя не е можела да диша и да говори, обясни Иванка Динева
Сметната палата с 11 препоръки след КОВИД

Сметната палата с 11 препоръки след КОВИД

Въпреки достатъчното средства и ваксини, смъртността в България е сред най-високите в света заради ниското имунизационно покритие, отчитат оттам

Стандарт по анестезиология би затворил болници

Стандарт по анестезиология би затворил болници

Седем специалности вече повече от пет години нямат действащи медицински стандарти. Една от тях е Анестезиология и интензивно лечение. Защо е така, пречи ли на някого този стандарт и на кого, каква е перспективата пред българското здравеопазване в следващите години. Това попитахме проф. Атанас Темелков. Той е зам. председател на Българското дружество по Анестезиология и интензивно лечение.

Клиниката по онкохематология с нов шеф

Клиниката по онкохематология с нов шеф

Доц. Боряна Аврамова оглави структурата в ИСУЛ след приключването на редовен конкурс за тази длъжност

1 2 3 4 5 ... 487 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Има ли недостиг на инсулин в аптеките?

Февруари 2024 Предишен Следващ