Разковничето са младите лекари

Даже, когато има минимален шанс тромболизата да проработи, е по-добре да се опита, защото може да спаси човека от инвалидизация, казва д-р Георги Гелов

- Д-р Гелов, как в МБАЛ-Хасково успяхте да правите тромболизи?

- Това, което нашият управленски екип завари през 2015 г., когато поехме болницата, беше едно средно добре работещо неврологично отделение, което беше далече от модерната неврология, с колеги, които бяха в по-напреднала възраст. Постепенно някои от тях се пенсионираха, а други отидоха да работят в доболнична помощ и през 2016 г. видяхме, че трябва да правим ново отделение с нов отбор. Тогава поканихме д-р Ана Стоянова, която към онзи момент работеше в Раднево и за щастие тя прие. Бях проучил, че е много отдаден на професията лекар. По специалност аз съм хирург, следя новостите в науката, но трябваше да намеря съмишленик и така с нея започнахме да формираме новото отделение. Сега двама колеги вече са със специалност, на други двама им предстои да вземат. Имаме млади момчета, които много добре се развиват, с тях отделението започна да придобива съвсем нов вид.

- Колко време ви отне сформирането на екипа?

- Сформирането на екипа започна през 2016 г., когато д-р Стоянова дойде при нас. Това обаче не е всичко. Тогава успяхме да купим един от най-модерните скенери, 32-слайдов, а дотогава имахме двуслайдов - сами виждате разликата. Но старият скенер успяхме да го рециклираме и да го ситуираме в Спешното отделение на болницата. Сега разполагаме с два скенера и един ЯМР. Диагностиката при нас е безпроблемна, а пътят на пациента от шокова зала, където обикновено пристигат инсултите, до залата с образната диагностика е 20 метра. През 2016 г. успяхме да направим и въздушна поща за обслужване на клинична лаборатория за връзка със стационарните отделения, тъй като болницата е от павилионен тип. Тя дава възможност, когато на човек се вземе кръв в Спешното отделение, вакуум станцията да я качи за секунди в клиничната лаборатория. Така изследванията, които са нужни за една тромболиза, са готови в рамките на 15-20 минути. Няколко неща са нужни, за да се сглоби пъзела. Когато направихме тази организация - скенер на място, лаборатория, с които да се направи диагностика дали един пациент е подходящ за тромболиза, това ни отвори пътя да започнем с тази дейност. Доц. Росен Калпачки, когато разбра, че нещата са организирани до степен, че нещо може да се направи, дойде и започнахме със семинари, на които освен колеги от болницата, поканихме и от лекари от Спешна помощ и от доболничната помощ. Започна едно прокламиране пациентите да не се задържат нито в дома, нито в кабинетите, а да се транспортират в спешното отделение.

- Тоест, след организацията, болницата е направила една образователна кампания в региона, така ли?

- Да, ние бяхме готови с базата, след това започнахме да правим една кампания какво е необходимо, за да имаме успех в спешната неврологична помощ.

- Срещнахте ли разбиране сред колегите си?

- В началото и да, и не. Но добрата работа, която се видя, че дава резултати, помогна нещата да се развиват в добра посока. Големият проблем при инсулта е да не се закъснее. Ние имаме 4 часа, в които болният да дойде при нас, а още по-добре е, ако са 3, които бързо могат да се загубят, докато болният се прегледа от личния лекар и се постави диагноза.

- Кои бяха най-големите проблеми, които трябваше да преодолеете, така че да ви повярват хората и организацията да стане?

- По-скоро проблемите бяха свързани с хората, защото по-старите колеги бяха много предпазливи към този метод. В началото се страхуваха да го прилагат, сега вече не е така. Ние като управление дадохме достатъчно подкрепа, така че нещата да се случват. В началото организацията по извършването на тромболизите беше задължително с лекари от ОАИЛ, пациентите лежаха там, сега вече невролозите ги правят в техния интензивен сектор. Пациентите ходят в ОАИЛ само, ако се получи усложнение, но това става нормално с опита и годините.

- Сега, от дистанцията на годините и опита, какви са изводите - какво може да кажете на колегите си, които се притесняват, да правят ли тромболизи?

- Според мен даже, когато има минимален шанс този метод да проработи, е по-добре да се опита, защото тромболизата може да спаси човека от инвалидизация. А това ще бъде добре за всички.

- Колко души сте спасили в болницата по този начин?

- Не знам точната цифра, но ние сме сред болниците, които правят най-високите проценти тромболизи. Не всички пациенти са показани за тази процедура, защото може да има хеморагия, а не исхемия.

- От гледната точка на мениджър как смятате - струваше ли си усилията и инвестицията?

- За нас тази инвестиция не е свързана само с неврологията. Инвестицията си заслужава, защото тя е спасила и други пациенти, не само неврологични, когато сте в шокова зала и имате най-модерния ехограф, на 10 метра имате чисто нов рентген и скенер, не виждам какво друго ви трябва. И същевременно за 15 минути може да получите най-елементарните кръвни изследвания благодарение на въздушната поща, не знам какво друго е нужно, за да се случват нещата.

- Смятате ли, че проблемът, който спира спешното лечение, може да е с кадровата обезпеченост?

- Значи от 2016 г., за тези шест години сме изградили двама специалисти, в момента имаме още 4 специализанта. Там е разковничето, ако болниците успеят да привлекат млади лекари, ще успеят. Ако останат трима или четирима невролози, те няма как да се справят.

- Как се справя болницата извън лечението на инсултите?

- Веднага ще ви кажа кой е най-големият ни успех според мен - фактът, че тази година имаме 22 млади лекари, назначени на работа. Доставили сме огромно количество техника, ако нямате пари, в банката има, ще вземете и ще си купите апарат, но, ако няма кой да работи с него, какво се случва - нищо! Най-важен е човешкият ресурс.

- Как успяхте да привлечете тези млади хора?

- Повечето от колегите са от региона. Има деца, които са от Хасково, Димитровград, Харманли. Когато идват на стаж при нас, ние започваме да ги наблюдаваме и да ги проследяваме. Формулата за привличане на млади хора е следната - добро кариерно развитие, което е свързано с добра апаратурна обезпеченост на болницата и добро заплащане. Това може да ги върне в по-малките градове.

- Имате ли проблеми с увеличаващата се конкуренция на болничния пазар?

- В самия град нямаме конкуренция под формата на някаква частна структура. За нас конкурентните структури се намират в Пловдив, където са "Св. Георги", "Пълмед" и "Каспела", както и в Ст. Загора, където има една болница, която работи добре - "Тракия". Те привличат пациенти от Южна България, но конкуренцията е това - апаратура, модерни методи и привличане на млади хора.

- Какви са плановете ви за развитие на болницата?

- Искаме да развиваме специалности в болницата, които сега няма, но проблемът е, че наредбите, които действат, създават много пречки в създаването на специализанти. Според тях голяма част специализациите може да се извършват само в големи университетски бази, като идеята е после младият колега да дойде в Хасково. Това обаче няма как да стане. Ако той е амбициозен, ако се развива добре, кой е този професор, който ще го остави да се върне при нас.

- Бихте ли дали конкретен пример?

- Ние искаме да развиваме ревматология, за тази цел обаче трябва да намеря колеги със специалност, да направя отделение и да видя тепърва какво ще излезе, което няма как да стане.

- Ако нямате отделение по ревматология, как обаче ще обучавате специализант?

- Може да има възможност те да ходят и да учат в университетска база периодично, но не и през всички пет години. Ако остане това изискване, провинцията никога няма да има ревматолози. Създаването на нови структури в провинциалните болници ще става все по-трудно, ако няма промени. По времето на социализма специализантите или така наречените клинични ординатори се изпращаха в съответната болница да завършат, но след това трябваше да се върнат в болницата, която ги е пратила. Трябва както има здравна карта за легла, така да има и за специалистите, за да е ясно къде какъв дефицит има. Иначе в бъдеще - всички на автобуса и на влака за София.

- Какви промени бихте желали да видите в новия НРД?

- Според мен в него цените на услугите, които доставяме, а НЗОК заплаща, трябва да се обвържат с инфлацията в страната, за да предлагаме адекватно заплащане на лекарите и сестрите. Защото иначе няма как да ги задържим, сега всеки производител вдига цената, тези на хранителните стоки поскъпнаха със 100%, а в здравеопазването са вързани и мърдат бавно. Все пак се надявам, че ще се справим със заплатите, които са определени в КТД и вече и в НРД.