Лице

Зовът на сърцето

24-02-2023 12:25
Минко Банчев и Берго – героите от руините в Турция, спасителят-доброволец и лабрадора се разбират от поглед Зовът на сърцето
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Часове след опустошителното земетресение в Турция екип от 12 спасители и 5 кучета на Планинската спасителна служба при БЧК заминаха за района на трусовете с правителствения Спартан. Там спасяват не един и два човешки живота. Със сигурност, с тяхна помощ вадят изпод руините пет човека. На практика обаче спасените вероятно са много повече. Причината е, че в някои от случаите, веднага след като кучетата са откривали човешко присъствие, те са подавали информацията на други спасители и са се отправяли към други купчини развалини. Сред доброволците в Турция бе Минко Бенчев със своя лабрадор Берго.
Биографично за него

 

„Човек, като всички останали. Не съм нищо повече, не се чувствам герой. Правя това, което ме зове сърцето. На мое място всеки би поел нататък", казва без никаква поза Минко Банчев, когато чуе да го хвалят, че е герой.

Роден е през 1986 година в Троян. Завършил е природо-математическа гимназия. От тийнейджър спасяването му е в кръвта. Затова се обучава и в училището за планински спасители в Черни Осъм. Оттам, както сам казва, се запалва по планините. През 2010 година става доброволец в Планинската спасителна служба на БЧК, числи към спасителния отряд на Троян. От четири години той споделя тази дейност със своя неизменен помощник кучето Берго. Двамата са част от оперативен екип в различни спасителни операции.

„Никой в семейството ми не се е занимавал със спасителни дейности. Баща ми е пенсиониран шофьор. Майка ми е фалмацевт, също пенсионерка, но продължава да работи", казва Минко Банчев. Съпругата му Цветелина отглежда двете им малки деца. „Благодарен съм й, че никога не ме е спирала, когато поемам в акция. Не се опита да ме спре и при тръгването ми за Турция. Знам колко много се безпокои тя за мен, но самата тя е от хората, които помагат и не би възпрял никой да даде доброто от себе си за друг", казва спасителят за своята половинка в живота.

 

Най-тежката мисия

 

Безспорно това е тази след земетресението в Турция. Групата спасители отпътуват за поразените райони същия ден. На мъжете, участвали в не една и две акции в планините и при аварии им трябва изключително малко време, за да се приготвят и да поемат. „Знаехме къде отиваме, но никой не очакваше да види това, което се изпречи пред погледите ни. Странното е, че стъпиването на всички ни беше силно, но много кратко. Човешката психика е уникална – страх нямаше, ужасът мина на заден план. Целта бе само да търсим, да разчистваме и да вадим от развалините хора, ако успеехме да открием", разказва Минчо Банчев. След два дни работа спасителите се отправят към по-засегнатия район Хатай, където остават четири дни. „Това, всъщност, беше кошмарът. Цели квартали вече ги нямаше. От големи сгради бяха останали купчини тухли, бетонни плочи, стъкла и разпиляна покъщнина. Отнякъде вятърът полюшваше по някой и друг парцал, бил само преди дни завеса. Най-кошмарното бе да видим останала върху развалините някоя детска играчка, реди в разказа си своите преживявания от онези дни спасителят. Там обаче преживяхме и огромна радост. Там бяха и всички щастливи крайща на мисията ни", допълва той.

 

Туптенето под развалините

 

Точно за това, за ударите на нечие сърце под купищата отломки се вслушвали с уредите нашите спасители. Пускали също и кучетата, едно по едно, да търсят по миризмата хора. „Начин на работата е такава. Животните не бива да се преуморяват – едно работи около 10-15 минути, после се заменя с друго, докато първото си почива. Със сигурност успели да извадят шестима живи човека. „Имахме още маркировки за живи хора, намерени от кучетата, но не успяхме да разберем дали са успели да ги извадят или не. Причината е, че когато животните надушат следата, започват или да копаят, за да стигнат до него, или да лаят, подавайки така сигнал. Тогава маркираме мястото. Тъй като обектите бяха много трудни, давахме знак на екипи от местни оргаизации с по-добро оборудване и тежка техника да дойдат и продължат работата по самото изваждане", разказва спасителят организацията на работата. За кратко оставали и те, и кучетата да отдъхнат, а после поемали към следващия обект.

Минко Банчев никога няма да забрави как пред очите им извадили 70-годишна жена, открита от Берго. Семейството й се било спасило. „Щом синовете, снахите и внуците й видяха, че кучетата маркират заскачаха от радост. Когато я извадиха, се втурнаха да ни прегръщат, да ни целуват. Не ни пускаха. Казваха, че вече сме роднини. После мъжете тръгнаха нанякъде с кола. Върнаха се след близо два чаша с пълен багажник храна, вода, безалкохолни, кафета. Не се отделяха от нас и все повтаряха „чок тешекюр едерим" (много благодарим). Друго от българските кучета маркирало място, откъдето успели да извадят петчленно семейство. Всяко едно от тях доказало на терен, че не яде храната си напразно.

Българските спасители неведнъж усетили люлеенето на земята, та макар и в палатки, разпънати върху бивше баскетболно игрище, където направили бивака си. В продължение на шест дни, прекарани в разрушените райони нямали кой знае колко време за емоции. За страх и дума не можело да става.

 

Румънецът вкъщи

 

Това е лабрадорът Берго. Минко го взел преди четири години от Букурещ. Баща му също е планински спасител при това с медали. Във всички случаи, като се вижда, как побългареният румънец надушва следата, също ще започне да носи награди на своя човешки колега по работа. „Това е идеалната порода за такава работа, но съвсем не означава, че дори и с потекло, кучето ще стане спасител веднага. То започва да се обучава след 3-месечна възраст, когато дойде при своя водач, както при работните кучета се нарича стопанинът", разказва Минко. И уточнява, че то става готово за работа към третата-четвъртата година, когато премине т. нар. оперативен клас. Дотогава, всяка година кучето преминава три курса. Едва тогава вече може напълно да се разчита на него. Макар и Берго вече да се е доказал, като служебно куче, дори герой от Турция, тренировката му по бедствия и аварии на терен в квартал „Меден рудник" в Бургас през месец април няма да му бъде отменена. Така се процедира и с останалите кучета. накрая, жури пък им дава оценка. Пак една седмица го очакват занимания и през лятото, но на друг терен. Независимо, че Берго е изключително дисциплиниран и въобще не може да се нарече домашен любимец, капитулира у дома пред двете малки деца. За тях е готов да им донесе играчка, да търпи да го яхат, легнал на пода, дори дърпането на ушите му не може да го изкара от равновесие. Така е сега, но докато бил по-малък, все гледал да се скрие от децата, защото го приемали за плюшена играчка.

Спасителната акция след земетресението в Турция е първата от такъв характер и за Банчев, и за Берго. Досега те са спасявали закъсали хора в планините. Двамата неведнъж са се включвали и в издирването на изчезнали хора. Последното такова търсене беше на Сашко от Перник.

 

Какво не достига

 

Като необходимост №1 в дейността, с която се занимава Минко Банчев посочва липсата на закон за доброволческата дейност, както и той да бъде синхронизиран съз Закона за бедствията и авариите, и кодекса на труда. Проблемът е, че сега спасителите, обикновено, не биват освобождавани от работа, когато се наложи акция. Дори доброволците, които рискуваха живота си сред развалините в Турция, за да спасят други човешки животи, е трябвало да взимат отпуск, за да заминат. Банчев определя себе си, като облагодетелстван в това отношение, защото сам си е работодател – има фирма за ремонт на покриви. „Необходимо е държавата да застане с по-добро финансиране зад нас. За да повишаване квалификация, да се запознаваме с нови спасителни техники се налага да пътуваме в чужбина, където има такива курсове. Това успяваме само, защото успяваме да намерим спонсори, пояснява доброволецът. Преминаването на подобни обучения е много належащо, защото наученото после предаваме на колегите – доброволци тук в България, тъй като не всички успяват да отидат и да попият новото на място", допълва той. Убеден е, че това ще се случи, но не е наясно кога.


Да завоюваш „Питагор“ на 33 години

Да завоюваш „Питагор“ на 33 години

Доц. Ангел Джамбов избира да се посвети на превантивната медицина и бори оксидативния стрес със специален режим
Когато се наливаха основите

Когато се наливаха основите

Проф. Станка Маркова е първият председател на БАПЗГ, която преди дни навърши 20 години от основаването си
Силата на духа

Силата на духа

След 14 операции и близо три години с патерици Вера Асенова стана учител по ски и тренира мъж за параолимпийски игри
 Благословени с приятели

Благословени с приятели

Георгиевци от две поколения по трудния път на медицината и в дебрите на българското здравеопазване
 Цената на доброто

Цената на доброто

97-годишната Виолета Стоименова е една от трите хиляди болни и самотни хора, които разчитат на грижите на червенокръстците
Живот с едно на ум

Живот с едно на ум

24-годишниият Димитър Петров е с хемофилия, но учи, работи и спортува активно, за да видят останалите, че болестта не е страшна
Да подадеш ръка на живота

Да подадеш ръка на живота

46-годишната Калинка Янкова дава кръв, откакто е станала пълнолетна, убедена е, че да помагаш на другите е най-висшата добродетел
Да повярваме в доброто

Да повярваме в доброто

Спортистите ни с Даун грабнаха златото на America Tri Games, за да стигнат до там разчитат на спонсори, държавата не помага
Посланик на доброто

Посланик на доброто

Детският кардиолог проф. Анна Кънева е спасител на хиляди животи, настоява за безплатни ехографии на всяко бебе
Героят от КОВИД-отделението

Героят от КОВИД-отделението

Д-р Евгени Попов от Кюстендил е главният персонаж в наградения на Карлови вари филм „Една провинциална болница"
1 2 3 4 5 ... 9 »
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Юни 2023 Предишен Следващ