Контролът винаги ни е бил слабото звено

Знам, че е трудно вземането на решение за промяна на цените, но в дългосрочен план това трябва да се направи, казва Николай Хаджидончев

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Г-н Хаджидончев, как успяхте да получите признанието, така че българин да отговаря за Гърция, а не обратното, както често се случва у нас?

- Това е част от трансформацията на компанията, която беше ускорена от КОВИД. През пандемията трябваше да променим работата си – въведохме редица дигитални похвати и промоции, в момента се търсят всякакви възможности за синергии и оптимизране на дейността ни. След като колегата, който беше изпълнителен директор на Гърция, напусна компанията, позицията беше предложена на мен.

- Какви са последствията от пандемията и при вас като компания, и като цяло в бранша?

- Последствията са много. Започвам с непредсказуемата производствена и пазарна ситуация , особено в началото на кризата. Никой не беше готов за това – нито здравните системи, нито компаниите. А в такива моменти страхът е доминиращ във вземането на решения. Продължавам с факта, че имаше големи сътресения по отношение веригата на доставки, но успяхме да се справим. Ясно е, че не могат да се предскажат пиковете в търсенето на определени лекарствени продукти, например антибиотиците. Никъде другаде в Европа нямаше такива неочаквани пикове на търсене и продажби, както в България и Северна Македония. В компаниите се появи необходимост от промяна на стандартните условия на работа и се наложи въвеждането на дистанционни методи на работа, защото най-важното беше да се запази здравето и работоспособността на служителите. При производството беше по-трудно, защото няма как то да става дистанционно, но мисля, че се справихме прекрасно като индустрия. Беше ускорено навлизането на дигиталните технологии в работата на фармацевтичните компании, нещо, което развивахме с бавни темпове досега. Важно е да уточня, че успехът, с който дигиталните технологии заместват човешкия фактор в отделните държави е различен. Колкото географски по- на юг отиваме, толкова повече хората държат на физическия контакт, тук дигиталната комуникация играе ролята на надграждане на комуникацията, докато в други държави – по- на север, хората не държат да си говорят лице в лице, а чрез компютъра. Този хибриден модел остана трайно в професионалното ни ежедневие и не засяга само фармацевтичната индустрия.

- Доколко вече са преодолени проблемите в производството?

- КОВИД отрезви пазарите! Тенденцията през последните 10-15 години беше производството на активните субстанции да се изнася на Изток, към Китай и Индия. Когато КОВИД ни връхлетя, основните производители на активни субстанции също бяха поставени в трудна ситуация и се стигна до дефицит на субстанции. След това, производителите увеличиха цените на активните субстанции с няколко пъти, което сериозно рефлектира върху себестойността на производството, затова на ниво ЕС започнаха да се търсят варианти да се върне производството на активни субстанции в Европа. Стана ясно, че изнасянето на производството им в Азия е свързано с голям риск.

- Доколко това ще се реализира наистина?

- Не мога да дам точна оценка, но тази идея е заложена в един от плановете на ЕК до 2030 г. Предвижда се включително и ко финансиране за държавите, в които ще реализират това производство. За да се включи България в този план обаче, трябва да заяви обосновано намерение.

- „Тева" има ли интерес към подобно производство тук?

- „Тева" има достатъчно голямо присъствие на българския пазар, както чрез производствените си мощности на лекарствени продукти, така и чрез дейностите си по продажби, маркетинг и глобалния център в България. И когато става въпрос за производства, важно е да акцентирам, че поради войната в Украйна цените на енергоносителите, горивата се повишиха, инфлацията достигна много високи стойности. Подобна инфлация в България не е регистрирана от години, тя е висока и за Европа. Така че от едната страна у нас има повишаване на цените на суровините, енергоносителите и заплатите, а от друга – регулаторен натиск за референтно ценообразуването с непрекъснато намаляване на цените. Затова се стигна до там да има сътресения при генеричната индустрия. При иновативната индустрия, нещата са по-различни, защото те имат откъде и как да компенсират тези явления, но при генеричните компании производството на определени продукти започна да става нерентабилно. Ето защо производството на определени генерични продукти беше преустановено или определени количества бяха изтеглени от пазара. Виждаме това явление и в целия ЕС.

- Какъв е финансовият резултат за фармацевтичната индустрия за миналата година?

- Пандемията имаше повече негативен ефект върху индустрията, отколкото положителен, защото принудително се забави или прекъсна лечението на много пациенти. Разбира се, тук изключвам компаниите, които произвеждаха ваксини или лекарства за КОВИД. Нашата компания се справи добре, тъй като имаме както оригинални продукти, така и продукти без рецепта. През миналата година постигнахме по-добри резултати от очакваните. Успяхме да възстановим до голяма степен това, което бяхме загубили.

- А какви са плановете ви за занапред?

- Плановете ни са да въведем нови продукти в портфолиото си – основно в онкологията, както и в кардиологията и неврологията. Това, с което можем да се похвалим в България е, че в завода на "Тева" в Дупница предстои да стартира работа един от най-модерните таблетни цехове в Европа и дори в света. В завода в Троян тази година започва производство на известния Судокрем за целия свят. България продължава да се развива и като един от хъбовете за споделени услуги на „Тева", имаме над 400 души, които са базирани в София. Сериозно предизвикателство остава повишаването на цените на активните субстанции, защото много от компаниите имаха резерви от субстанции на старите цени, които се изчерпаха.

- Поставяли ли сте този въпрос от името на БГФармА пред институциите?

- Да, още в началото на пандемията и последователно до момента, поради проблемите както с активните субстанции, а сега и вече с нарастване на цените на горивата и инфлацията. За нашият пазар допълнителен проблем за фармацевтичната индустрия е ниската реимбурсация на лекарствата за домашно лечение от страна на НЗОК, която води до отказ от лечение и намалено потребление! Крайно време е да се намери внимателно решение. В противен случай ще продължат да се оттеглят медикаменти от българския пазар, а без конкуренция цените се вдигат.

- До каква степен цените са в основата на недостига на лекарства у нас?

- Този проблем има две страни – едната е реекспортът, а другата производството. При определени молекули, КОВИД наложи намалено търсене и се наложи оптимизиране на мощностите. В следващия момент ситуацията се нормализира, но сега производителите по-трудно възстановяват процеса - не могат да се намерят хора, в същото време се изисква по-високо заплащане. Важно е да уточня, че при генеричния пазар темата с липсата на лекарства малко се преекспонира. Да, има някои медикаменти, при които има забавяне на доставките, но при други има достатъчно количества в търговците на едро (ТЕ). Ние, като производители, нямаме достатъчна информация, каква е ситуацията в търговците на едро. В България мерките са малко като „гасене на пожар", а е много страшно да вземеш неточни краткосрочни решения. Затова приветствам създаването на Специализирания съвет по лекарствоснабдяване от МЗ, в която се включиха представители на всички участници във веригата на доставките, за да се търси най-добрия вариант на проблемите, а не да се прави нещо набързо и то да предизвика други проблеми.

- Има ли нужда от ревизия на СЕСПА?

- Мнението на генеричната индустрия е, че трябва внимателно да се анализира ситуацията, да се направят различни варианти на симулации и да се намери най-точната формула. Опасно е да се оставят големи наличности в ТЕ, защото това е разходен елемент, плаща се повече за складове, а и българският пазар не е от най-големите. Затова при генеричните лекарства ние търсим къде е най-голямото потребление, по кое време на годината и да адаптираме производството според нуждите. При оригиналните продукти проблем е трудно постигания баланс в реекспорта, но той не е от днес. Проблемът възниква отново заради най-ниската цена, която се формира в България спрямо другите страни от ЕС и заради която продуктите се изнасят навън. Колкото до процента, който да определя недостига за СЕСПА, не бих искал да навлизам в дискусия, тя е по-скоро за оригиналните компании и паралелните търговци и трябва да се извърши от опитни специалисти в бранша.

- Въпросът е дори този процент да е 100, ако няма контрол, има ли смисъл от него?

- Ще отговоря с въпрос – в един момент ще се окаже, че има наличности, отпада забраната, лекарствата отново ще се експортират, какво става тогава. СЕСПА е дигитализирана система за контрол, но ИАЛ явно има ограничен ресурс да упражни физически контролна дейност. Сега със системата за верификация има някои идеи, които могат да оптимизират контрола, но без физически контрол няма как да стане. Освен това нека не сатанизираме паралелния реекспорт, защото това е политика на ЕС и механизъм за компенсиране на наличностите на лекарствени продукти. Като цяло контролът винаги ни е бил слабото звено. Но за да упражняваш контрол, трябва да имаш финансов и експертен ресурс.

- Нерегистрираните лекарства, които се вкарват у нас на по-високи цени по Наредба 2 и се плащат от касата, се увеличават. Има ли нужда от промени тук и какви?

- Този регулаторна възможност е предвидена да осигури наличност за лечение граждани със заболявания, за които има проблем с наличностите на лекарствените продукти при условията на малкия български пазар, както при проблеми с доставките, които са в затруднение – най-вече производствени. Целта е по този начин да се продължи лечението на пациентите. Но тук отново стигаме до контрола и до необходимостта от непрекъснатото усъвършенстване на регулаторните режими касаещи лекарствените продукти. Често иновативен продукт не се регистрира изобщо и изведнъж се появява с по-висока цена по тази наредба. Тук бих искал да засегна и друг проблем. Отстоявам позицията, че механизмът за възстановяване на разходите към НЗОК не трябва да се прилага за генеричните продукти. Представете си момента, в който генеричният продукт влиза на пазара и респективно намалява цената. В същия момент оригиналният продукт излиза от пазара и генеричният продукт трябва да възстанови всички разходи. Разбирам причината, поради която беше направен този механизъм, както и че е по-лесно да кажеш, че важи за всички, но трябва да има ясни балансирани правила и механизъм за контрол. Нека не забравяме, че с навлизането на генеричния продукт на пазара, цената става в пъти по-ниска и то за много кратко време. Не трябва да се прогонват генерични лекарствени продукти особено от Позитивния лекарствен списък с допълнителни необосновани финансови тежести.

- Отново сме в предизборна ситуация - какви са посланията ви към партиите?

- Изключително внимателно отношение към нормативната регулаторната рамка, която да осигурява мерки за стимулиране на конкуренцията, намаляване на административните и финансови тежести особено в сегашната ситуация, за да се избегне изтеглянето преди всичко на генерични лекарствени продукти. Административният натиск досега е довел до изтегляне на продукти, но не и до намаляване на цените. Знам, че е трудно вземането на решение за адаптиране на цените към настоящата влошена икономическа обстановка, но в краткосрочен план това трябва да се направи. Някои правила бяха въведени – възможност за корекция на някои цени с годишната инфлация и реверсивно рефериране. Една полезна стъпка би било и въвеждането на средноаритметичната цена от трите най-ниски в референтните държави при реферирането за генеричните продукти или преминаване към рефериране на основата на цени на ПРУ. Това са възможни решения и механизми, които могат да преодолеят недостига и ние сме наясно, че е необходима политическа воля за корекция на правилата за възстановяването на средства към НЗОК за генеричните медикаменти и считам, че това е пътят.

- Периодично говорим и за генеричното заместване и предписване, какво е мнението ви?

- БГФармаА приветства всяка мярка, която би стимулирала генеричния пазар, но в случая има някои съображения, които трябва да се изяснят, за да се гарантира, че заместването ще води до ползи както за платеца, така и за пациента. Макар че платецът НЗОК и сега плаща най-ниската референтна стойност, то по отношение на второто твърдение, то е доста спорно. У нас обаче има интеграция на търговски вериги, така че тук интересът определено е търговски, а не е свързан с пациента. Да, възможността за замяна съществува при липсата на някакъв медикамент, но как ще гарантираме, че ще се отпусне най-евтиният, а не най-скъпия, след като нямаме универсална електронна система за проследяване пътя на всички лекарствени продукти изписвани по рецепта. Има и още един, много важен елемент – отговорността за лечението се носи от лекаря. Затова трябва да се даде възможност на лекаря да прецени кой продукт да предпише на пациента, а лекарят да е информиран по НЗИС за всички липсващи и с намалена наличност медикаменти, както и къде са налични в ТЕ и ТД. Ние смятаме, че бърза промяна няма да доведе до ползи за пациентите, а до повече рискове.

- БГФармА счита ли, че е крайно време е-търгът на МЗ да се възобнови?

- Да, но едно нещо трябва да се има предвид и то е свързано с осигуряването на количества от продуктите. МЗ трябва да има механизъм, по който да се гарантира, че няма да има предизвикано дъмпигиране на цени от производители или търговци, които след това няма да доставят тези медикаменти. Трябва да се усъвършенстват правилата на тръжните процедури, като се допускат повече от един победител в търга, отваряне отново на тръжната процедура при поява на първи генеричен или биоподобен лекарствен продукт с по-ниска цена и други.