Спасителите са готови за евентуално земетресение

Имаме нужда от двойно по-голяма субсидия от държавата, дейността ни скъпа, казва Емил Нешев

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Не съм сеизмолог и затова ми е трудно да дам мнение. Може би е показателно, че това е една интензивна сеизмологична зона поне, що се отнася до факта, че преди тези от 6 февруари сега, последното там с разрушения, на които ние, като спасители се отзовахме, беше през 1999 година. Тогава те бяха две, едно след друго, в което ние взехме активно участие в издирвателните и спасителните действия. Трудно ми е обаче да преценя дали става дума за цикличност през годините или не. Според мен, никой не може да прогнозира и да каже дали иде реч за някаква закономерност или не.

- Имаше земетресение и в Румъния, в публичното пространство се появиха различни прогнози на всякакви „експерти" за още трусове на Балканите, основателни ли са те?

- Едва ли някой може да каже. Затова не бих искал да прогнозирам, би било спекулация. Нашата работа, като спасители, е да бъдем в готовност и да помагаме винаги, когато и където има нужда от нас. Това е нашата задача.

- Какво трябва да правим и накъде да се насочим, след като мине първия трус?

- Не е в нашата експертиза да даваме съвети. Затова ще се въздържа. Мога да кажа, че има различни теории за това, какво е най-важно да се направи. Ние, спасителите, обаче не сме хората, които можем да даваме мнения по тези въпроси.

- Каква е готовността при един евентуално по-силен и разрушителен трус в България?

- Мога да говоря за Планинската спасителна служба при БЧК. Ние сме готови, вече го доказахме, като се отзовахме за броени часове в Турция. На практика, в същия ден вече летяхме със спартана натам. Практиката доказва, че имаме готовност, но да се надяваме, че няма да се налага. Има един малък проблем обаче, който малко би ни позабавил, ако нещата се повторят съвсем скоро.

- Какъв е този проблем, който би забавил спасителите?

- Необходимо ни е малко време, за да набавим материалите и оборудването, които загубихме и бяха унищожени по време на акцията ни в Турция. Надявам се обаче съвсем скоро да се снабдим с част от бивачните съоръжения, тъй като някои от тези в лагера, в който нощуваха колегите, вече не са годни за употреба. Става дума за завивки, спални чували и други неща, но това се набавя бързо. В никакъв начин няма да се отрази на готовността ни.

- Разполагате ли с дрон и термокамери, които по време на спасителните акции в Турция се видя, че са крайно необходими, че без тях реално могат да бъдат погубени човешки животи под развалините?

- Разполагаме с няколко дрона, един от които е от най-ново поколение и е оборудван с термокамера.

- Какво още е необходимо на спасителния отряд?

- Трябва да се знае, че спасяването е скъпоструващо занятие. Необходимо ни е всичко, свързано със строителното оборудване, спасителни техники, а те се набавят трудно и са доста скъпи. В момента ни липсва нормално финансиране от държавата, за което постоянно апелираме в последните години, но не виждаме никакво развитие в тази посока. За момента успяваме да се справим, но въобще не е това, което би трябвало да бъде по отношение на спасителните дейности в една държава-членка на Европейския съюз и то в XXI век, в 2023 година. Има още много работим в това отношение. Ние не спираме. Непрекъснато се опитваме да комуникираме с институциите в България с цел одобряване на финансирането на службата, да може наистина да сме още по-подготвени и по-добре оборудвани и екипирани, за да не се случват неловки ситуации.

- Как се финансира Планинската спасителна служба към БЧК, в това число спасителите, които са на терен при бедствия и аварии, както се случи при земетресенията в Турция?

- Финансирането, от една страна, е чрез държавна субсидия на БЧК, като част от нея е за ПСС. Отделно идват пари и по средствата за оказана помощ, тоест от застраховките и в много малка степен от отдаване на помещения под наем. Имаме и спонсорства. Основна обаче за издръжката ни си остава субсидията. Тя е и тази, която дава чувството за устойчивост и спокойствие, че има някакво финансиране за обезпечаване на спасителната дейност във всичките й аспекти.

- На колко възлиза субсидията от страна на държавата и каква сума е необходима, на практика, за да работите без безпокойство и с всичко необходимо?

- Трудно ми е да назова точни цифри. По най-група оценка ни трябват двойно повече от сега отпусканите от държавата 1 млн. 100 хил. лева. От тези пари съвсем не малка част отиват за плащане на заплати и осигуровки на щатните служители. Дори основната част е насочена за тези разходи. Остатъкът е за оборудваме и всичко друго необходимо. Има още много други детайли, свързани с разходите, в които не ми се иска да навлизаме.

- Дълги години се говори за Закон за доброволческата дейност. Какви пробойни отваря в работата ви липсата на такъв закон?

- Те не са една и две. Темата е изключително сложна. Законът за доброволческата дейност не е единственият, който е необходим. Не искам да обидя доброволците към общините и различни оранизации, но нашите доброволци – планинските спасители, макар и да работят доброволно, всъщност са професионалисти. Всеки един от тях първо преминава през много дълъг и продължителен процес на обучение, а впоследствие и на квалификация. На практика, това са хора, които са професионалисти. Няма да се намери човек, който да изпълнява тази дейност без необходимата квалификация. По тази причина разделям доброволците планински спасители от останалите доброволци, като не искат да неглижирам работата на вторите. Нашият проблем е доста по-сериозен и открояващ се, като различен. От друга страна, пробойните са, че в делнични дни повечето от доброволните планински спасители трудно биват освобождавани от работа, за да участват в спасителни мисии. Това трябва да бъде регламентирано, по някакъв начин, веднъж с промяна в Закона за бедствията и авариите и втори път да има специално описание и раздел за тази дейност в Кодекса на труда, който регулира отношенията между работодателя и служителя. Това са основните насоки, към които трябва да се стремим, защото точно със сходни закони в Германия, Австрия, Италия, Швейцария и другаде в Европа е уредена дейността на спасителите – доброволци.

- За колко време и къде преминава подготовка един желаещ да стане доброволец – спасител?

- Никой не може да каже колко години са необходими на един кандидат-спасител, за да придобие той нормални планинарски умения преди да пожелае да встъпи в нашите редици, като кандидат. Това може да отнеме пет, десет, петнадесет години. След като кандидата реши твърдо, че иска да стане планински спасител, следват три години обучение. Първата година е опознавателна, като той излиза в акции със спасителния отряд по местоживеене, за да види какво представлява спасяването, какво е отрядът, да се впише в колектива. Това е много важно. Тази първа година е нещо като година на изпитанието. След нея започва същинското обучение, което продължава две години. То е в два основни курса – стажант планински спасители и планински спасители. Всеки един от тях се провежда в зимна и в лятна програма. При успешно завършване на тези два профила човекът получава званието „планински спасител". Обучението, както се вижда, е продължителен период. Както се вижда, това се изисква заради сложните терени, в които то се осъществява, при изключително лошите метеорологични условия и утежняващите опасността обстоятелства, които могат да бъдат от различен характер. Единственият шанс хората да се върнат от спасителна акция живи и здрави е, те да са много добре подготвени. В противен случай рискуваме тяхното здраве, а понякога и живот.

- Спасителите преминават ли отделно обучение и получават ли и квалификация за спасяване при бедствия и аварии?

- По отношение на спасяването на бедствия, аварии и катастрофи предимство в Планинската спасителна служа имат водачите на планински спасителни кучета. Те преминават специално обучение за работа в такъв тип условия и спасявания. Останалата част от планинските спасители не водят такава подготовка, защото това не е в експертизата на планинския спасител.

- Колко са водачите на кучета?

- Към момента са 23-ма с 23 кучета, като целта е от тях поне 10 да са с квалификация от клас С, което е завършека на тяхното обучение. Това означава, че вече са работни кучета, които могат да извършват спасителни действия във всякакви условия.

- БЧК какви възможности има за оказване на помощ при земетресения от висока степен с разрушителни последствия?

- Като цяло, БЧК има достатъчно сили и ресурси да подпомага най-напред държавата ни в ситуации на бедствия, аварии и кризи, както и да оказва помощ на близки нам съседни държави, какъвто беше случаят с Турция.

- Какво бихте посъветвал тези, които сега, увлечени от геройството на българските спасители в Турция решат и те да станат спасители?

- Романтиката е само част от самото спасяване. В останалото време става въпрос за много сериозна работа, много обучение и много трудности. Ако обаче човек носи в сърцето си да помага на другите, да спасява, да се чувства необходим, винаги е добре дошъл. Ние ще го подготвим.