Политиците да чуят лекарите
Философията на реформата от 2000 г. беше концентрирана в следното – „парите следват пациентите, по-добрите лекари ще са предпочитани и ще получават повече, а това ще стимулира тяхната квалификация. Това не се случи – лечебните заведения работят в ограничителен режим, рамкиран от регулативни стандарти или болнични бюджети.
Повече от 15 години след старта на здравната реформа, след управлението на различни партии, задаваме въпроси: по – добро ли е качеството на медицинската услуга; по- доволни ли са пациентите; удовлетворени ли са работещите в системата.
За съжаление отговорът на по-голяма част от тези въпроси е " НЕ " и това налага спешно да се направи истинска работеща реформа, а не промени под името реформа, които да задълбочат все повече негативните явления.
Три са важните компонента за гарантиране на качествено здравеопазване:
Наличие на добра нормативна уредба, която да е приемана от всички участници в системата- и пациенти и лекари; Наличие на достатъчен, правилно определен, балансирано разпределен финансов бюджет и ефективен контрол при разходването му; И най-важното: осигуряване на кадри- без тях първите два фактора се обезсмислят.
Част от сега действащите нормативните документи в различни сфери на здравеопазването са остарели и неработещи. Други - в по-голямата си част имащи отношение към НРД, в последната година и половина са в процес на промяна. Някои се променяха по няколко пъти за това кратко време. За всяка от предложените промени лекарския съюз е написал становища, които е изпратил в МЗ, но за съжаление не са взети под внимание.
Още един важен нормативен документ е разработването на национална здравна карта. БЛС не е против здравната карта, тя съществува и сега, но е редно да представя моментна снимка на минималните здравните потребности по области. Там, където има недостиг на медицински специалисти, очакваме държавата да поеме ангажимент за прилагане на политика за осигуряване на лекари, с цел гарантиран достъп на гражданите до системата. Не трябва да се допуска картата да се използва като рестриктивен инструмент по отношение на лечебните заведения и лекарите. Ще посоча още един опит за незаконно въвеждане на служебен договор.
В желанието много бързо, за кратко време да се осъвременят нормативните правила, се получи в голяма степен недобре недообмислена прибързано сътворена, недостатъчно публично обсъждана нормативната база. Практика е да се въвеждат в действие изисквания на базата на невлезли в сила нормативни документи - справка НРД 2016 г. Това създава несигурност, непредсказуемост, неперспективност и е една от причините, поради която колегите напускат страната. Това беше и причина БЛС да не подпише нов рамков договор, въпреки договорените по-добри текстове. 265 делегата на събора на съсловната организация в декларация определиха нормативната база като „ нормативни неясноти".
По отношение на финасовата обезпеченост на системата - продължава неправилното определяне бюджета за здравеопазването: не са остойностени необходимите разходите за осигуряване на качественна медицинската услуга в пълен обем гарантиран от конституционното права на всеки; не е остойностен лекарския труд и на останалия медицински персонал; няма яснота каква част са режийните разходи за ЛЗ; не е изработена система за определяне тежестта на всяка медицинска дейност .
Всичко това рефлектира върху определяне възнагражденията на лекарите, които са твърде различни. Липсата на правила доведе до напрежение между работещи в различни направления. Всеки е срещу всеки: общопрактикуващите лекари срещу специалистите, извънболничната помощ срещу болничната, има напрежение между различните специалности, работещи по договор с НЗОК срещу лекарите работещи в различни направления, между частни, държавни и общински болници. Не е тайна, че, ако има министър от дадена специалност, цените на КП се променят нагоре.
На практика се определя национален бюджет за здравеопазване според финансовите възможностите на държавата, а не според здравните потребностите на населението. Под влиянието на различни лобисти, приетия от народното събрание бюджет неясно как се разпределя за извънболнична помощ, за болнична помощ, определя се цена за преглед при джипи и специалист, определят се стойности на КП, доста голяма част се заделя за лекарства и медицински изделия. Трябва да подчертая, че финансовият ресурс за извънболнична помощ продължава да е съществено недостатъчен, за да се реализира идеята за пренасяне тежестта върху тази сфера, което е идейна част от реформата.
Непрозрачността, неяснотата при разпределението на финансовите средства създава усещане за наличие на задкулисие, чувство на неудовлетвореност у лекарите. Системата заплаща брой извършени прегледи, имунизации, КП, но най-важното не отчита качеството на медицинската услуга. И най добрите и предпочитани специалисти също работят в рамките на лимитиран бюджет. Здравната каса за тази година разполага с три милиарда и 209 милиона - не са достатъчни тези средства, но не са и малко. По-важното е, че се разходват неефективно. БЛС винаги е настоявал за по ефикасен контрол с конкретни имена, а не с общи обвинения.
За да осигурим европейско качество на медицинската услуга - модерна апаратура, съвременни методи на лечение, трябва за здравеопазване да се отделя 7-8% , а не 4% от БВП. Когато говорим за публични пари в здравния сектор да отбележа, въпреки поетия ангажимент, все още най-големият длъжник на системата е държавата, тъй като не изпълнява задълженията си да привежда в пълен размер здравните осигуровки на лицата за които това е законово определено – деца до 18 години, държавни служители, пенсионери, студенти до 26 годишна възраст .
И при наличие на най-добрите закони и при достатъчно финансов ресурс, няма да предложим на пациентите качествена медицинска услуга, ако няма достатъчно добре подготвени медицински специалисти. Човешкият фактор е най-съществен и е необходимо много време и инвестиции за да се формират добри лекари на световно ниво. С гордост заявявам, че българският лекар въпреки трудностите успява да приложи знанията и опита си на високо професионално ниво.
Нека не си затваряме очите, че в страната има кадрови проблем - все по осезаемо се усеща недостига на медицински специалисти. Изчезнаха лекари от специалности като детска хирургия - 20 за страната, неонатология - 6, детска психиатрия - 1, анестезиология, педиатрия, патоанатоми, АГ. В някои населени места пациентите нямат достъп до здравеопазване, пак поради липса на лекари - например няма джипита в северозападни населени места като Монтана. Тази недостатъчност на кадри, води и до изкривяване на системата и до наличие на порочни практики - предоставяне дипломи на лекари в лечебни заведения без същите да изпълняват дейност, за да отговорят на нормативни изисквания – нива на компетентност и стандарти по съответните специалности. Модерно е да говорим за управление на работната сила в сферата на здравеопазването, но за съжаление много скоро няма да има кого да управляват менаджерите на ЛЗ.
Всички ние - лекари, политици, отговорни институции формиращи и провеждащи политики в здравеопазването, медиите, цялото общество сме отговорни в различна степен за състоянието на системата. Публично изказани съмнения в авторитета, знанията, опита на лекарите, посочването само на лоши практики без конкретизиране на виновните лица, наричането общо на всички с квалификации: "търговци от храма", "мушмуроци", "болнични шашкъни" и други ще прокуди и малкото останали медицинските специалисти. Обидно е всички да се поставят под общ знаменател. Ако продължаваме така в лечебните заведения ще остане само медицинската апаратура -нова или остаряла техника, неугледни болнични стаи и безпомощните отчаяни пациенти.
Без медицинските специалисти няма работещо здравеопазване. Ние, българските лекари, искаме промени в системата - добре обмислени, ясни, нормативни правила, искаме контрол върху дейността, искаме заслуженото уважение от обществото. И накрая, политиката в здравеопазването се прави от политиците. Затова, уважаеми господа, здравеопазването е без цвят, всички вие без значение от коя политическа партия сте, вслушвайте се освен в гласа на финансистите, и в този на пациентите и много повече в гласа на лекарите - тези, без които здравеопазването не може да се реализира, тези от които зависи националната сигурност на страната.
Над 110 млн. е-прегледa за 2 години
Средно на ден се регистрират над 220 000 прегледа в електронен формат от близо 14 500 лекарски практики, съобщават от ИО
Поне 146 са опитите за нови болници
Пациенти искат центрове за редки очни болести
Българската хирургия следва развитието на световната
Нови четири вещества стават наркотични
НЗОК с 13% ръст на бюджета за 2025 г.
Не сме изгодни на политическите лобита
Заради бездействието на властите, бизнесът пое благотворително финансирането на амбулаторните практики за здравни грижи, казва Анелия Атанасова