Първите три месеца след инсулт са най-важни

Рехабилитация още в болницата, упражнения у дома и чести разходки дори по 10 минути съдействат за възстановяването, казват специалистите от УМБАЛ "Св. Анна"

Цифрите са безкомпромисни – смъртността е 270.1 за мъжете и 265.1 за жените на 100 000 души население. В България се регистрират годишно около 82 400 случая с мозъчно-съдови заболявания, от които 35 311 случая са с мозъчен инсулт, показват данните за 2021-ва. От тях 7175 завършват с летален изход. 28 136 от преживелите го са с различна степен на инвалидност, която при 10% от тях е тежко изразена и изисква допълнителни грижи и помощ от семейството и близките, отчетоха специалистите. Данните показват, че от преживелите мозъчни инсулти 25-50% са с говорно-речеви нарушения, като при половината от тях тези инвалидизиращи нарушения остават трайни. Инсултите са втората по честота причина за развитие на деменция, най-честата причина за епилепсия в напреднала възраст и много честа причина за депресия. За предотвратяване на тези последици, особено важни са грижите и рехабилитацията за петърпелия инсулт както в болницата, така и у дома. Доказано е, че при адекватни грижи първите три месеца у дома за решаващи за максимално доброто възстановяване на човека. В същото време в България няма Национален план за инсултите.

Видовете инсулт

Те са исхемични и хеморагични. Хеморагични са тези, при които има спукване на стена на кръвоносен съд, а исхемични са при запушване на съд. Смъртността е по-висока при първите. Преживелите инсулт, в зависимост от неговата тежест, могат да имат различна степен на инвалидизация.

„Първите час-два са най-важни след получаването на инсулт независимо какъв е той. Ако той човекът бъде докаран в болницата до два часа, може да бъде изписан здрав", отбеляза началникът на Клиниката по нервни болести доц. Росен Калпачки. Признаците за настъпването му са е слабост на ръка, крак, нарушение в говора, гълтането, равновесието, зрителни нарушения, нарушения в когнитивните функции. При някои хора се появява деменция, при други възниква епилепсия, депресия. Последиците могат да са най-различни, зависи коя част на мозъка е засегната и в каква степен.

Що е то афазия

„Тя се изразява в нарушение на езиковите функции на човека – той не може добре да разбира и да говори. Този проблем променя качеството на живот. На свой ред води до депресивност и други когнитивни разстойства", поясни д-р Добринка Калпачка. Тя подчерта, че ако една пареза и авфазия остави пациента с помощния стол, това нарушава най-същественото общуване с близките му. Той се чувства изолиран. Клиничните проучваня обаче показват, че това състояние се поддава на контролиране. „Авфазията може да се повлияе и промени в различни степени, което зависи от индивида, но си заслужава. Колкото и да е малко подобрението, ще се подобри качеството на живот на пациента. Затова и много екипи работят с авфазията и с това, как може да се помогне на човек", увери д-р Калпачка. По думите й успехът от справянето с това състояние и възвръщането на говора се дължи до голяма степен и на това, от какви други заболявания страда пациентът, както и от уменията му преди настъпването й. Когато специалистите – рехабилитатори и логопеди знаят тези неща, те подготвят и индивидуална програма за всеки еди пациент. За съставянето й се залага на неговите силни страни, например разговорите се насочват към неговите любими теми, за които той ще е много по-склонен за направи опит да говори и да подобрява говора си, щом чуе за тях.

Първите дни в болницата

„Още в лечебното заведение, часове след спасяването на пациента започват рехабилитационните грижи, казва водещият рехабилитатор д-р Нина Гацова. Те преставляват комплекс от медико социални дейности, които имат за цел да не доведат до заболяване, а когато го има, да сведат до минимум последиците от инвалидизацията и да върнат пациента максимално до състоянието преди инсулта. Правилно е рехабилитацията да завърши с ресоциализация. Това е задача на много институции и да е качествена, те трябва да работят в синхрон", посочва специалистът. Ефектът от рехабилитацията е безспорен. „Основните цели на физикалната медицина и рехабилитация е да се постигне относителна самостоятелност на пациента, прекарал инсулт, осочва д-р Нина Гацова. Рехабилитация в комбинация с медикаментозна терапия може да доведе до възстановяване на двигателните функции и да възстанови физически и психологически пациента", уверява тя. Специалистът посочва, че неврорехабилитацията е интердисциплинарен въпрос. В нея участват невролози, лекари по физикална медицина, рехабилитатори, кинезитерапевти, психотерапевти, логопеди, социални работници. Тя се базира на теорията на невропластичността. Това е способността на мозъка да се адаптира към различни промени в тялото и околната среда. Неврорехабилитацията във физиотрапията започва с оценка на функционалното състояние на човека и неговите ораничения, с неговите възможности и неговите ограничения. Това се прави още в болницата, от специалистите. Използват се различни функционални тестове, в резултат на които се изработва индивидуална рехабилитационна програма и се посочват основните цели и задачи при всеки болен поотделно.

Етапи на възстановяването

Специалистите са категорични – два еднакви случая на възстановяване няма, тъй като до голяма степен този процес зависи от личността, нейната волевост, интелект и умения в живота преди болестта. Първият етап те наричат „подготвителен" и започва още до 24 час след исхемичния инсулт и на 3-4-ия ден при пациенти с хеморагичен мозъчен инсулт. Основната задача е пациентът да бъде предпазен от усложненията. Те могат да ударят дихателната система с пневмонии, съдовата система - стромбофлебити, да се получат рани от залежаване, уринарни смущения и контрактури на ставите, които се появяват в резултат на залежаването. Доказано е, че колкото по-рано започне една рехабилитацията, толкова по-добри са резултатите при следващия етап, когато започне следващият й етап, наричан „вертикализация", тоест изправянето на болния. За него помагат рехабилитаторите още в лечебното заведение. Първият успех е човекът да може да седне отново, да започне да се изправя, а след това дори да пристъпва около леглото. „Зключителният етап е рехабилитаризирания да се учи да ходи с помощни средства на равно, по стълби, да започне да извършва елементарни действия за самообслужване, за да е полезен за себе си и своите близки, когато бъде изписан", казва д-р Нина Гацова. тя препоръчва семейството да не го ограничава от тях, когато той се прибере вкъщи с мотива, че му пести усилия. Напротив, той трябва да извършва максимално повече действия, които позволяват състоянието му.

Кинезитерапията – изпитание за близките

Специалистите отбелязват нейната основна роля. Преди тя да бъде започната, лекарите правят оценка на състоянието на пациента. първата група са тези с най-тежки двигателни увреди. При тях няма никаква волева активност, не могат да извършват нищо със засегнатите крайници. Силно са нарушени равновесието, координацията, не могат да ходят. Втората група са тези с двигателни увреждания. При тях има някакви активни движения с крайниците и имат проблеми при изправяне, но са една крачка пред тези от първа група. Третата група обхваща пациентите с леки увреждания, при които страдат предимно сложните движения и имат затруднения предимно в изпълняване на ежедневните дейности, нарушена е и походката им. За всяка група и за всеки пациент лехабилитаторите и кинезитерапевтите работят по индивидуална програма. и пак, заради индивидуалността на хората, те дават и съответните индивидуални препоръки на техните близки при изписването. Като цяло обаче, кинезитерапията се дели на активна и пасивна. „В най-ранният стадий след прекаран инсулт, пак според индивидуалното състояние на човека, се използват пасивните методи на кинезитерапията. Това са пасивните движения, извършвани с крайниците", кзва специалистът д-р Гацова.

Най-елементарното от нея е „позиционната терапия", наричана още „лечение от положение". На пациента , който все още е в тежко състояние, се поставят крайниците в нормалното физиологично състояние. Причината е да се предотврати неволево изкривяване. Използват се различни масажни прийоми, като едните имат за цел да релаксират спастичните мускули, а другите да стимулират движението в групите мускули, на които се въздейства. Някои от тези техники се показват на близките, за да му ги прилагат, когато той бъде изписан. Към позиционната терапия влизат още подпирания и повдигания на крайниците с възглавнички и пясъчни торбички. В болнични условия се използват и различни уреди за ръцете и каката, но те са скъпи за прилагане в домашни условия.Затова близките могат да помогнат у дома с масажи, които са им показани от специалист, подпиране с възглавници и подпомагане на опити за изправяне.

Вярата, която вдига на крака

Тук на помощ идва психолога. Той разговаря и мотивира пациента още в първите дни в болницата, как да продължи живота по-нататък и му дава кураж, че може да поправи всичко стига да вярва в своите възможности. Пак в болницата започват и заниманията с логопед, тъй като при всички инсулти, в по-малка или по-голяма степен, пострадва и речта.

„Особено важно е да се знае, че пациентът не бива да губи желание и вяра, че ще се поправят нещата. Доказано е, че в първите 18 месеца всеки ден ние разчитаме, че нещо ново може да бъде направено, казва д-р Нина Гацова. Затова в първите 18 месеца болните трябва да правят комплексни упражнения. На всеки 3-4 месеца те трябва да посещават здравно заведение – амбулаторно или санаториум, където да провеждат пълен курс кинезитерапия. До 5-6-та година се препоръчват такива оздравителни курсове да се правят два пъти в годината, а след 6-та година – веднъж годишно, за да може да се поддържа постигнатото", препоръчва специалистът.

Преди изписването

„Близките следва да съберат цялата медицинска информация за болния, да не пропускат да вземат епикризата. Лекарите съветват цялата документация, включително и за други заболявания да е в една папка, а не да е разпиляна в различни чекмеджета. Тази папка може да се наложи да потрябва във всеки един момент". Това съветва Дорина Добрева - председател на Управителния съвет на Асоциацията за инсулт и афазия, чиято майка е след тежък инсулт.

Жилището трябва да се подготви, да се реорганизира. До леглото трябва да има достъп от всички страни, като е нужен антидекубитален дюшек срещу рани от залежаване. Ако пациентът е в тежко състояние се препоръча медицинско легло със степени. Такива легла се дават под наем обикновено за по 1000 лева. От чуждестранни производители обаче може да се купи и за около 300-250 евро, което е 700 лева. „Попитайте в болницата какви консумативи са нужди. Заредете се с памперси и чаршафи за еднократна употреба, които ще спестят много труд, неудобства и стрес и за болния, и за домашните. В семейството трябва да решите, как да си разпределите грижите. Добре е да има дневник с дати, в който да се пише на съответната дата приема на едно или друго лекарство. Кръвното налягане да се измерва всеки ден два пъти, а при някакви съмнения и по-често, като стойностите се записват в дневника. В него да се нанасят и наблюденията на близките за болния", съветва още Добрева.

Грижи у дома

Специалистите препоръчват още преди болният да бъде изписан близките на набавят антидекубитален дюшек, за да не се получат рани от залежаване и тоалетен стол. Той е също част от рехабилитацията, тъй като прекаралият инсулт, стигайки до него, извършва движения, мозъкът и нервната система се пробуждат за стари умения. Мускулите се раздвижват, движенията стават контролируеми. В леглото той трябва да се поставя в полулегнала позиция. Ръката да е сведена с разтворени пръсти и палец. За долния крайник се поставя възглавничка под коляното, а стъпалото винаги трябва да бъде под 90 градуса, да не го свива, каквато е тенденцията. Изправянето става с проходилка. Новите тенденции в рехабилитацията, които се въвеждат напоследък е огледалната терапия. Пред огледало, пациентът поставя болната ръка зад огледалото. Извършвайки всички движения със здравата ръка, събужда един вид центровете в мозъка, за да започне движението и с другата ръка. „Така се стараем да излъжем болната ръка, че тя може да прави тези движения и да накараме мозъка да започне да действа", пояснява д-р Нина Гацова.