КП да се обвържат с минималната заплата и инфлацията

Дали има достатъчно средства в НЗОК е въпрос на правилното им управление, всяка година в края на финансовия период се разпределят пари от икономии, казва д-р Валентин Димитров

- Д-р Димитров, две години политическа криза – това отразява ли се на една болница като „Пирогов" и как?

- Политическите кризи не са най-важното нещо, което се отразява на болничното здравеопазване. Те могат да имат някакво косвено отношение, но когато се говори за управление на болницата, това са структури, в които трябва да има ясни правила, те са регламентирани в ЗЛЗ и в закона за публичните предприятия и това осигурява относителна стабилност заедно с регламентираното финансиране. Политическата и икономическа стабилност имат отношение към целия стопански живот, както видяхме през последната година и половина, в следствие на войната в Украйна и нестабилните международни отношения, доведоха до драстично повишаване на горивата, на електроенергията, инфлационния индекс. Това са обективни показатели, които имат отношение към целия стопански живот в България и Европа. И имат директно отражение върху функционирането на едно болнично заведение. Още по-голем проблем се оказа световнатата пандемия през тези три години. Това наруши нормалбния начин на живот и наложи промяна във функционирането на болницата. Пирогов от една национална Спешна болница се превърна във болница за лекуване на пациенти с КОВИД, но това се наложи, защото трябваше да се отговори на нуждите и очакванията на обществото. Но за това никой не е виновен – извънредните обстоятелства предизвикват извънредни мерки. Наложи се колегите да се учат в ход и да се справят със ситуация, която беше непозната за никого, с болест, която не познавахме и се учихме как да лекуваме.

- Преодоляхте ли вече последиците, върнаха ли се пациентите?

- Завръщането на пациентите е бавен процес. А и пациентите търсят помощ в зависимост от техните оплаквания, болки и нужди. Трябва да се възстаовим като материална база, като финанси. В перииода на пандемия, поради различни фактори имахме натрупани около 17-18 млн. просрочени задължения, които също тежаха на гърба на болницата и трябваше да се справим с тях. В момента болницата няма просрочени задължения, консолидирахме всички кредити, финансовите потоци са урегулирани, имаме стабилан финансова дисциплина, достатъчно средства, за да покрием разходите си, изплащаме редовно възнагражденията на персонала.Ние бяхме едни от първите, които вдигнаха заплатите.Смятам, че нещата вече се движат в правилната посока.

При наличието на финансови проблеми първата стъпка е да се консолидират задълженията и да се изплатят, за да не ти тежат лихвените проценти, на следващ етап започва оздравяването на здравното заведение, за да излезе следващата година и половина то на нула - да говорим за печалба е в противовес с разбиранията ми за едно лечебно заведение. Всяко едно болнично заведение обаче би трябвало да има един финансов резерв, за да може да реагира адекватно при една извънредна ситуация.

Средно месечно през коридорите на Пирогов преминават 30 000 човека, представете си какво е състоянието на базата в края на годината. Затова ние трябва да имаме финансов резерв, така че системно да го обновяваме и поддържаме.

- Има ли сега болницата кредити?

- В България има едно тотално неразбиране за това как се прави бизнес, как се управлява и какво означава кредитът. Нека да започнем да говорим, че в една болница има медицински подход, но тя е и стопанско предприятие, за което е нужен и икономически подход. В цял свят, когато искаш да правиш бизнес той се прави с пари на банката, а не със собствени средства. Според финансовите закони кредитът не е задължение, той става такова, когато не се обслужва навреме. Затова, когато някой каже, че го е страх, ако една болница има кредити, на мен ми е много интересно, защото никой не може да оцелее и да се развива, ако разчита на пари, които чака регулярно да му влязат за извършена дейност и то на малки порции. Затова въпросът е не дали имаш кредит, а дали го обслужваш навреме. Както и каква е стойността на кредита, който трябва да върнеш в рамките на определено време и финансовите потоци, които имаш. Когато трябва да плащаш просрочени задължения от 1.7 млн. на месец и продължаваш да трупаш нови, ако изтеглиш кредит и ги платиш, и вече имаш възможност да си посрещаш разходите, това е правилен подход. Да, болницата имаше 4 кредита, всички са консолидирани в един с много по-добри условия и по този начин имаме възможност да функционираме без да усещаме тежест.

- В какъв срок трябва да го погасите?

- Имаме две години гратисен период, което ми дава спокойствие, както и вноска, която реално погледнато, не че е незначителна, но на фона на заработката и старият баланс, е нещо, което можем да покрием с лекота. Има и още един аспект, че тези средства след две години при инфлационните индекси, вече няма да са същите като стойност. Това според мен е правилният подход за оздравяването на една болница.

- Върху дейността в кои клиники се отрази най-много пандемията?

- Върху всички, в един момент от 800 легла имахме 450, които бяха с пациенти с коронавирус и не можехме да приемем нищо друго, защото бяха забранени плановите дейности. Сега вече възстановихме дейността, не на 100%, защото има текущи ремонти, което е свързано с релокация на болнични легла, има нужда и от ремонт на приемното отделение, надявам се, че до края на годината ще преведем нещата в добър вид, така че Пирогов да се превърне в добра съвременна болница, която да покрива нуждите от спешност не само на София, но и на цялата страна.

- Тази година бюджетът ви е като миналогодишният, стига ли ви?

- Така е, но последното тримесечие имаше промени в цифрите, ще се справяме с това, което имаме. Но проблемът не е в бюджета на НЗОК, а в разпределението на средствата и в стойността на КП. Защото може да имаш много голям бюджет, който обаче пряко сили да не можеш да изработиш, защото няма къде да сложиш повече пациенти. Тоест, крайно време е да се говори за стойността на КП, в началото на здравната реформа тя беше помощно средство за финансиране, а впоследствие се оказа, че е основно. След това, в зависимост от лобизма, се оказа, че има пътеки, които са много скъпи, а други са недооценени. Казвам го като лекар, защото има специалности като педиатрията и анестезиологията, които така изпратихме в глуха улица, а те са структуроопределящи. Другото, за което никой не говори е, че една КП не може да бъде фиксирана в нашите динамични времена. Няма как да стане това при този инфлационен индекс, увеличаване на МРЗ, увеличаване на енергоносителите между 70 и 300 процента, на режийните и строителни разходи, увеличаване на храните за пациентите. Няма как едно кисело мляко да е 3 лв. и ние да имаме храноден от 3 лв. Няма как да всички тези разходи да растат и ние да договаряме цени на КП веднъж годишно. Крайно време е да има разделение на КП и да има цени, които да са свързани с определени показатели като инфлационен индекс, цена на горивата, на електродоставката. Втори показател, който трябва да бъде обвързан, това е медицинския труд. Той трябва да е обвързан с МРЗ, останалото вече може да бъде стабилна част от пътеката, както е сега. Когато това е направено по този начин, няма да има нужда да чакаш да се събере Надзорният съвет или някой друг, за да вдигне цената на КП, а автоматично всяка промяна в инфлационния индекс или в горивата ще води до промяна по съответната формула и в цената на КП, което ще води до адекватно финансиране. Иначе, ако оставим нещата по този начин, както са сега, винаги ще плачем, че няма пари и винаги ще има недоволни.

- Обсъждали ли сте тази идея с БЛС или НЗОК?

- Аз, като директор, имам собствено виждане, споделял съм го с колеги, ако някой иска да го припознае като негова идея, готов съм да му го отстъпя.

- А откъде ще идва увеличението на приходите, за да се актуализират цените на КП по подобен механизъм?

- Ние имаме неприлично ниска здравна вноска, но след като в края на всяка година НЗОК раздава пари на куп и за авансови плащания, това означава, че тя има средства. Освен това процесите, за които аз говоря, не се случват от днес за утре. Колко време се обсъжда увеличението на МРЗ, около 6 месеца до година, и то, за да влезе в сила от следващата. Инфлацията също е прогнозируема, така че има финансовите механизми това да се направи.

- Преди края си този парламент прие промени в два закона, които дават възможност за допълнително финансиране най-вече на държавните болници, това добре ли е?

- И най-доброят закон може да бъде опорочен с поднормативни актове. Ако не се заложи точно за какво може да се харчат тези допълнителни средства, винаги може да отидат за нещо друго. Защото една сума влизайки в болницата, винаги опира до мениджмънта как ще се разпредели, ако няма ясни и точни критерии за това.

- Постоянно се дават нови разрешение за нови отделения и болници, не пречи ли това на пазара?

- Проблемът не е, че се създават нови болници, а че не се създават нови кадри. Болницата сама по себе си не е сграден фонд и апаратура, в нея трябва някой да работи, а всеки иска в неговата болница да работи най-добрия, но в нея трябва да има и медицински сестри, стажанти, млади колеги, които да дават нощни дежурства, нещата са много комплексни. Каквито и болници да разкрием, ако нямаме политика за изграждане и задържане на кадрите, няма да се получи.Сега като дойде медицинска сестра на 45-50 години си викам, тази жена е млада, ще я взема на работа. Преди 20 години правих подбор за детската клиника в болницата в Ст. Загора, тогава отидох в медицинския колеж при проф. Коста Костов и му казах - Дай ми 25 момичета отличнички, за да им направим кастинг и да изберем 16. Наистина избрахме много добри, сега те още минават за млади сестри, а тук днес като пратя да търсят сестри във "Филаретова" - няма кой.

- Няма ли и липса на пациенти?

- Не, пациентите са повече от здравите хора, почвам да се чудя кой ще работи, за да плаща здравни и пенсионни осигуровки. В неделя съм звънял за пациент от Враца с урологичен проблем, защото при нас първоначално нямаше легло. Това не е липса на пациенти.

- Имаме 50% използваемост на леглата според данните на НЗОК и НЦОЗА?

- Не знам къде е тази използваемост, значи има болници – не знам дали са частни или държавни, които си избират само платежоспособни пациенти, ние нямаме нито едно свободно реанимационно легло, цялата ни гастроентерология е пълна догоре, цялата ни неврохирургия, неврология, вътрешното отделение са пълни догоре. Това, че системата е позволила някои болници да приемат и изписват пациенти по документи, а да седят празни и да се издържат по този начин, е косвен проблем за Пирогов, но не мога аз да го реша. Той трябва да се реши от хора на други позиции.

- Какво предстои оттук нататък за Пирогов?

- Подобряване на услугата, качеството и взаимоотношенията между персонала и пациентите. Това е едно от нещата, които куцат в България заради това, че натовареността е голяма, няма кадри, но ми се иска дори когато сме изнервени, да проявяваме търпение към пациента, защото 50% от терапията е отношението. Щом някой е стигнал до нас, значи не е стигнал от хубаво, нещо го боли и е нормално да е изнервен, да е под въздействие на адреналина и шока и това не ни дава право да имаме лошо отношение към него.