На ръба сме, от който няма връщане назад

- Проф. Петров, как се отрази пандемията и политическата криза на здравната ни система и в частност на инвазивната кардиология? 

- За съжаление и двете драматични събития все още продължават, като прибавим и третото – войната, условията през последните години са доста неблагоприятни, както външни, така и вътрешни. Статистиките от пандемията вече излязоха, за никого не е тайна, че България се представи изключително зле. Ние сме един от шампионите в света по така наречената „излишна смъртност“, загубихме много човешки животи, както системата, така и настройката на обществото не позволи да се вземат адекватни мерки. Не успяхме да се справим, хората бяха оставени да вземат решения за себе си и за семейството си без да имат правилната информация и резултатът е налице. 

- Вероятно едното място, в което сбъркахме, бе организацията. Пострадаха много хора, които имат класически заболявания – сърдечно-съдови, онкологични, белодробни. Те бяха загърбени от системата, кардиологичните отделения с лека ръка бяха превърнати в КОВИД-отделения, тъй като ние кардиолозите по подразбиране се справяме с тежки ситуации и явно хората, от които зависеше, бяха решили, че ще се справим и с това. Познавам много колеги, които са били специализанти, но са били прехвърлени в КОВИД-отделенията, а сега са загубили правото си на специализация, от което системата ще страда в бъдеще.  

Втората голяма грешка беше, че не се обясни на хората кои са най-добрите мерки за защита, а това безспорно е ваксинацията. Единствените наши двама колеги, които починаха, не бяха ваксинирани. Ние се срещахме ежедневно със стотици позитивни пациенти и нашата здравна система трябваше целево да ваксинира хората, които са под най-голям риск, а това бяха лекарите. Трябваше да постъпим, като в множество западни страни и да въведем задължително ваксиниране за най-уязвимите групи. Пандемията обърна гръб на хората с инфаркт, излезе афоризма, че КОВИД лекува всичко, защото дори инфарктите са намалели. Но те не намаляха, а заради това, че системата беше претоварена от КОВИД на тези пациенти не се обръщаше внимание и те умираха в къщи. Има една статистика от САЩ, която показва, че домашната честота на внезапна сърдечна смърт рязко се е увеличила, както и процентът на хората, които са починали без да получат медицинска помощ. Тоест, ясно е, че смъртността се е увеличила, а ние сме свидетели, че след всяка КОВИД вълна, имахме вълна на пациенти със ССЗ, която включваше както хронични, чиито заболявания са се изострили, защото не им е обръщано внимание, така и нови пациенти, които са получили сърдечносъдови усложнения след прекаран КОВИД.  

- Точно така. КОВИД-ът предизвикваше бурно възпаление, а един от основните механизми за дестабилизирането на атеросклерозата е точно възпалението. Друг е бурното тромбообразуване, който пък е класическият механизъм за възникване на сърдено-съдови усложнения – артериални и венозни. 

- Най-вероятно ще има спад на нарастването, тъй като колкото и да е дълъг КОВИД-а и последствията от него, които могат да продължат 6 месеца или година, той си отива. Намаля заболеваемостта, тежките случи, затова пък има сериозен грип, от който усложненията са много подобни на тези от КОВИД. 

- Това трябва да го кажат хората, които се занимават със здравеопазване, да се направят анализи и да се прецени защо се е случило.  

- А какви са последиците от политическата криза върху здравната ни система? 

- Бих казал, че политическата безпътица предизвиква увреждане на здравната система, сравнимо с пандемията от КОВИД. За съжаление здравеопазването беше силно ударено от пандемията и много силно ударено от липсата на политически механизми за вземане на правилни решения. Развитието на здравната система беше поставено на пауза през последните години и една трета от този период се дължи на политическата турбуленция. Фактът, че няма действащи институции, че няма възможност за вземане на правилни политически решения доведе до там, че въвеждането на новите методики, за които беше постигнато съгласие между всички –професионални дружества, БЛС, НЗОК, не станаха факт. Сред тях бяха неща като въвеждането на промени в клиничните ръководства, преструктуриране на медицинската помощ и насочването й към извънболничната система, за да се избегне претоварването на болниците, както е сега, нови решения, за които всички политически партии говорят по предизборно време и след това забравят какво са обещали. Тоест, всичко това доведе до една пауза, която продължава вече повече от година и половина. Благодарение на методиката, която ние кардиолозите и ендоваскуларните специалисти приехме за оптимизиране на лечението, в един момент се оказа неработеща – новите неща от нея ще бъдат въведени едва при нов бюджет, защото той предвижда средства за тях. И ето ще наближим средата на годината, а тези иновации, сред които са различни нови медицински изделия и техники, останаха на стенд бай. И ние сега работим със стари методи, защото новите са недофинансирани. Намираме се в положение, че имаме излишък на финансиране на стари методики и дефицит във финансирането на новите. Повече от ясно е, че това трябва да се промени, защото на всичко отгоре новите методики, които уж са по-скъпи, всъщност пестят средства на държавата, защото водят до по-ефикасно и качествено лечение, подобряване на преживяемостта, бързо връщане към нормалния живот.   

- Един от най-точните изводи е, че в регионите на държавата, където има добре структурирана и развита мрежа на инвазивни лаборатории, смъртността е по-малка. Това се потвърждава и от данните в Чехия и Словения – където имаме бърз обхват на тези пациенти, там смъртността е по-малка и от това обществото печели.   

- Но защо в България има два-три пъти разлика в смъртността в отделните региони, след като наситеността ни с инвазивни кардиологии е добра? 

- Разликата в смъртността наистина е огромна и тук опираме до качеството и контрола. Това качество може да се постигне по начин, който отдавна е доказан в холандската, немската система и той се нарича сертификация по високите международни стандарти – JCI или ISO. Тоест, става дума за такова структуриране на медицинската помощ от входа до изхода на пациента, така че да бъде предвидима медицинската услуга без да има флуктуации. Това включва качество на образованието, организацията, материалите и консумативите, включително имплантите, защото има болници, които се придържат към импланти, произведени само в една страна, няма да казвам името й. Вероятно много детайли работят за това в едни инвазивни лаборатории да има по-добри резултати от други. 

- Кой би могъл да направи бенчмаркинг и съответно добрият опит да се пренесе навсякъде – не е ли въпрос само на държава, но и на гилдията? 

- Така е, ние отдавна говорим, че трябва да имаме авторегулиране, професионалните дружества апелираме да имаме годишен анализ на резултатите по лечебни заведения. Смъртността също трябва да бъде диференцирано анализирана. Има болници, които се занимават приоритетно с диагностични процедури, доколко необходими, това е друг въпрос, но не можем да сравняваме смъртността им с лабораториите, където се правят огромен брой интервенционални процедури. Тогава някой би казал – ама смъртността им е еднаква. Да, еднаква е, но изходният профил на пациентите е коренно различен, тогава ще имаме анализ, който казва защо резултатите в болниците са различни.  

- Така е, въпросът е защо не го правите и има ли нагласа това да се случи? 

- Надявам се. Дружеството по ендоваскуларна терапия започнахме инициативата за създаване на национален регистър за имплантиране на аортни клапи и аортни ендопротези. Надявам се това да помогне не само на нас, но и на институциите да вземат правилни решения.  

- Доколко комплексно е лечението също така, защото в „Индекс на болниците“ се вижда, че от близо 60 инвазивни кардиологии, много малко правят сърдечна аблация, а в половината се слагат пейсмейкъри? 

- Ритъмната патология е пандемия в цял свят и за това има предпоставки – застаряващо население. Предсърдното мъждене е аритмията на напредналата възраст, така или иначе не можем да стоим настрани и у нас също трябва да има приложение на тези методики. За да отговорим на европейските стандарти, са ни нужни поне още два-три регионални центъра с тази дейност и оптимизиране на финансиранетот. 

- През последните години броят на инвазивните кардиологии остава почти непроменен – рядко има отваряне или затваряне на някоя, това добре ли е?  

- Аз смятам, че лабораториите са достатъчни. Но що се касае до броя на болниците, трябва да има затваряне, а това рядко се случва. Поддържа се мимикрията и живуркането на заведения, наречени болнични, които дефакто не са такива. Вероятно някои имат някаква социална функция, в тях едни хора пролежават известно време, но ако те имат такава функция, е по-добре да се трансформират, защото едни уж болнични заведения, в които се правят пет операции на година или 15 инвазивни процедури не би трябвало да съществуват като брънка от болничната система. Това не се случва, защото политиците се плашат да не би някой да ги посочи и да кажат – тези са лошите. Но те са хората, които трябва да вземат най-накрая правилните решения. 

- Няма ли това да се случи, ако гилдията им го подскаже и настоява да има затваряне? 

- Надявам се, като това трябва да стане не безпринципно, а по определени критерии – смъртност, усложнения, брой процедури, деквалификация, кадрова обезпеченост. Говорим, че имаме кадрови проблем, но защо – защото имаме поне 30% повече болници, отколкото ни трябват. Ако персоналът от тях се пренесе в болниците, където се върши истинската дейност, кадрите ще ни стигнат. 

Сега ни предстои и бум на кардиохирургиите, какви ще са последиците? 

По-скоро нямам мнение. Но бих казал, че ако имаме добра здравеопазна система, самата тя трябва да показва имаме ли нужда от нови структури. 

- Все по-често говорим за навлизането на електронните технологии в живота ни, има ли място за дигитална медицина у нас и докъде? 

- Бих казал, че сме оставили празно мястото за дигитална медицина, то все още е незаето. Някои смятат, че тя е навлязла, но не е така. Мястото е свободно и се надявам да се заеме. Дори нещо, за което говорим от пет години – събирането на данни, не се е случило, не са уравнени и дигиталните системи на болниците, не са вързани в обща система. Тук има стъпки в правилната посока, но те са плахи. 

- Въпросът има и морално етичен аспект. Аз смятам, че завинаги медицината ще бъде резултат от морален договор между пациент и лекар, а не между пациент и робот. Дигиталните устройства имат своето място – дистантно събиране на данни, телемедицина, трябва да се въвеждат, но крайната дума трябва да бъде на лекаря, който да поема отговорността. Освен това физикалният преглед е в основата на медицината отреди 5 хил. години и така ще си остане, контактът между лекаря и пациента е задължителен. Могат да се правят някои заключения дистанционно – най-често при разчитане на образни изследвания, но тези изводи няма как да са окончателни. Окончателните изводи трябва да се правят само след директен контакт между пациента и лекаря, още повече, че този контакт има и плацебо ефект, който е отдавна известен и не трябва да бъде пренебрегван. 

- Вие сте един от пионерите в поставянето на дефибрилатори у нас, но ентусиазмът на група хора и самодейността ли трябва да е методът, по който да развиваме здравната си система? 

- Честно казано надявам се, че не. Ние сме твърди глави и затова успяваме, но не трябва да разчитаме само на нашите твърди глави. Трябва да има национална политика. На косъм бяхме да успеем да ратифицираме нормативни промени в последния парламент, но няколко седмици не ни достигнаха, депутатите се разпуснаха, въпреки, че масово ни подкрепиха по въпроса. Надявам се едни от първите промени на новия парламент да е именно това. Обучението на населението за даване на първа помощ ще изиграе тройна роля. Първо, ще повиши самосъзнанието на населението към проблема ССЗ и второ – ще ни направи по-съпричастни един към друг. Така от режим на омраза и самоубийство ще минем към режим на взаимопощ и съвместно движение напред. Крайно време е това да се случи, но трябва да има обучение на населението за оказване на първа помощ, поставянето на дефибрилаторите като брошки тук и там няма да изиграе никаква рчоля. Вчера четох статистиката от Дания – там от 2001 до 2021 г. е обучено 12% от населението да дава първа помощ при кардиопулмонална ресусцитация, което е увеличилотри пъти вероятността за спасяване на човешки животт при внезапен сърдечен арест възникнал „на улицата“, от 4% на 14.5%. 

- Какво ни липсва като общество, като политическа класа, за да имаме добра здравна система и да вървим в правилната поска? 

- Много неща, но това, което най-много ни липсваше беше правилното образование. Преди 25 години трябваше да заложим на образование, а не на далавери. В последните години става въпрос за оцеляване на нацията, ние сме на ръба, на прага, от който няма да има връщане назад. Демографската катастрофа е толкова голяма, че нацията може да бъде унищожена. Но няма да сме уникални – има и други такива неразумни народи като вавилонците, печенегите, куманите, които са изчезнали. Можем да се спасим, ако чалга въжделенията бъдат изместени от правилното образование, ако личностното и националното развитие е начин на мислене на всеки индивид, а не егоистичното собствено благоденствие и подражателството на олигархическия начин на живот и екстремните индивидуални възможности за сметка на благоденствието на всички останали. За съжаление през последните 30 години сме под властта на хората с ограничено мислене, които не могат да осъзнаят, че ако направят, така че да е добре за обществото, има огромна вероятност да е добре и за тях. Явно не го осъзнават, явно такъв е мисловният капацитет на хората, които ни управляват последните години. 

- В тази връзка какво бихте казали на бъдещите управляващи? 

- Едно единствено нещо – да осъзнаят момента колко велик може да бъде за тях и колко унищожителен за България в зависимост от това какви решения вземат.