Българка учи лекарствата да са по-ефикасни

Другите са за получаване на ефективни катализатори за пречистване на отпадни води от индустрията и вредни емисии от производствени процеси. Разработките й се радват на голям интерес. Заради тях тя вече получи наградата „Проф. Христо Баларев", която Съюзът на химиците в България присъжда на млади учени. В момента д-р Ивалина Трендафилова работи в Белгия също в областта на силикатите, но вече са синтез на абсорбенти за пречистване на протеини и евентуалното им прилагане в индустрията.

Какво са порестите наноразмерни силикати

 

Човек трудно може да си представи, как така нещо, което е с наноразмери може да бъде и поресто, че да е и силикат. Оказва се, че е така, химиците знаят това и залагат точно на него. „Тези силикати няма да бъдат част от капсулката на медикаменти, както някои биха си помислили, а самите те са носители на лекарственото вещество, което е абсорбирано, натоварено е в тях. Самите порести наноразмерни силикати са материали, които имат изключително добре развита пореста структура. Когато нанасяме едно лекарствено или биологично активно вещество, се стремим то да бъде натоварено именно в порите на носителя, които са с наноразмери между 5 и 10-20 нанометра. В зависимост от нуждата тези наноразмери могат да бъдат регулирани", разказва увлекателно, дори не са специалисти д-р Трендафилова и подчертава, че точно малките пори са тяхното голямо предимство. Така се оказва, че те могат да се окажат ключът към разрешаване на не един и два медицински проблема. Например този, защо лекарствата не всеки път действат така, както очаква лекарят и пациентът. Те биха могли да разрешат и проблема с ниската разтворимост на природните вещества в резултат на което те са с по-малък от очаквания ефект. Точно с разрешаването на този и редица други въпроси, свързани с подобряване на терапевтичните свойства на медикаментите, се е заела д-р Трендафилова. „Вече имаме опит както при такива с природен, така и със синтетичен произход", казва д-р Ивалина Трендафилова.

 

Дребният войн, който сразява гвардията

 

Точно така може да се онагледи ефектът от приложението на порестите наноразмерни силикати. Те насочват биологично-активните вещества точно като в мишена, да попаднат там, където е неприятелят и да го сразят. Това ги прави особено ефективни при лечението на ракови заболявания и такива, при които възникват възпалителни процеси. Такива, например, са ревматоидният артрит и болестта на Крон, при която възникват възпаления на тънките черва. В случая въпросният силикат помага активното вещество да бъде доставено на точното място и да удари точно в целта, без да хаби материал в празни цели. „При оралното приемане на таблетки те преминават през различна агресивна среда с много ниско PH. Възможно е да се получи деактивиране или дори разпадане на активните вещества. Съответно те не могат да преминат в стомаха, а оттам и в червата, където би трябвало да действат. „При природните вещества, някои от които са на пазара като хранителни добавки, проблем е ниската им разтворимост във физиологична среда. Ние ги приемаме, но те не могат да се разтворят било то в стомаха ни, било в устата. Затова и не могат да имат толкова висок ефект, колкото очакваме. Малка част от тях се усвояват, а останалите се изхвърлят с отделителната система", пояснява д-р Трендафилова. Това обаче съвсем не означава, че силикатите, по които тя работи са безсилни. За тях се създават такива носители, които са точно срещу слабото им място, тоест подобряват тяхната разтворимост. Сред веществата с природен произход, чието действие може да бъде подобрено са куркумин, квартетин, както и редица други. „При малко разтворимите вещества, каквито са тези от природен произход, нанасяйки ги в порите ние възпрепятстваме образуването на големи агломерати – кристали от него. Съответно, колкото по-малки са те, толкова по-лесно стават разтворими", пояснява ефектът ученият.

 

Какво съблюдава ученият при разработките

 

Независимо от плюсовете в действието на порестите наноразмерни силикати в приложенията им като носители в лекарство-доставящи системи за подобряване ефикасността на приложение на биологично-активни вещества, д-р Трендафилова съблюдава няколко основни стъпки. „Когато разработваме един носител, в който ще бъде нанесено лекарствено вещество трябва да имаме предвид най-напред химията на самата молекула. След това се насочваме към това, какъв е основният проблем, който искаме да решим", казва тя и допълва, че обектът може да бъде дори тумор. За целта се използват различни похвати разлика в РН, прилагане на магнитни наночастици или определени молекули, които разпознават дадено място. „Независимо от похвата, важни остават целевото доставяне и контролираното освобождаване на активното вещество. Веднъж вградено в нашите силикатни материали, ние можем да контролираме отново по различен начин освобождаването на лекарственото вещество. Това е много важно, защото в някои от случаите така може да бъде намален честият му прием. После то може да се освобождава малко по малко във времето, като винаги да има една константна терапевтична доза, която се освобождава контролирано", пояснява ученият. По този начин може да бъде предотвратена една доста нежелана подробност, а именно – бързото освобождаване на голямо количество вещество първоначално при приемането му, а след това да се наблюдава спад в концентрацията. Това не води до толкова добър терапевтичен ефект, колкото е желан", допълва тя. Целта е с помощта на порестите наноразмерни силикати терапевтичната концентрация да се запази еднаква и за по-дълго време, а оттам да се постигне и по-добър ефект.

Като химик, д-р Ивалина Трендафилова вече е синтезирала тези материали. След това ги е охарактеризирала, за да ги тества в лабораторни условия. Резултатите са много обнадеждаващи. Дали те ще бъдат приложени може да се каже, едва след като те преминат фармацевтични, медицински, клинични тествания. Дали те ще предстоят ли не, все още е рано да се каже.