Moжех да съм в Германия, но избрах България

Работата ни трябва да е свързана с повече наука, да се поощряват младите да търсят новостите в своята специалност, казва д-р Жулиде Касабоглу

Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com

- Toва ми беше мечта от дете. Исках да помагам на хората.

- Към коя специалност се насочихте? Защо?

- Насочих се към специалността УНГ и фина хирургия на глава. Когато започнах да уча медицина, първата ми интересна тема беше ендокринологията. При клиничната част в четвърти курс имах интерес към анатомията, а след това и към онкологията и започнах да участвам в семинари и курсове на Европейската асоциация по медицинска онкология. Но след това, отново в четвърти курс, започнах един цикъл по УНГ болести и имах много интелигентен преподавател. Той ни показа много неща, имах възможност да присъствам и на операции. Тогава сякаш се „запали" нещо в кръвта ми, защото в семейството ми има лекари, които се занимават с хирургични специалности. Участвах в една операция по тимпанопластика, която представлява затваряне на тъпанчевата мембрана. Имах възможност да гледам как преподавателят ми оперира (тези операции се правят с местна анестезия) и се вижда как пациентът се подобрява и започна да чува по-добре. За мен това беше много интересно и в този момент аз реших, че имам интерес към УНГ-болестите.

- Удовлетворена ли сте от образованието си по медицина?

- Да, аз съм завършила специализирана гимназия в Истанбул. След това започнах да уча в Медицинския университет в София, защото исках да съм в по-интернационална среда.

- А от сблъсъка си със здравната система?

- Като млад лекар мога да кажа, че системата има своите минуси, но има и много положителни страни.

- Кои са плюсовете на здравната ни система?

- На първо място това е бързият достъп до специализирана медицинска помощ. Например в Англия, ако искате консултация с УНГ специалист, трябва да чакате поне два месеца, а у нас ние работим денонощно и за една слаба болка в ухото, ако човек има нужда от консултация, веднага може да стигне до специалист.

- А минусите?

- Дефицитът на персонал, хаосът и понякога липсата на организация. Също така младите лекари все още не сме стимулирани достатъчно финансово.

- Смятате ли, че пациентът е поставен в центъра на системата и защо така мислите?

- За един добър специалист винаги пациентът е в центъра на здравната система. Затова смятам, че това много зависи от специалиста. Когато обръщаме фокуса си към пациента, тогава той става в центъра на системата. Факторите, които обаче влияят върху това са различни във всяка една болница и всеки един град.

- Бихте ли останала да работите в България? Защо?

- Да, бих останала, защото корените ми са от България, въпреки че аз и брат ми сме в родени в Истанбул. Бих искала да помагам тук на хората, защото в страната има голяма нужда от млади специалисти.

- Виждате ли възможности за кариерно развитие тук?

- Аз имам шанса да работя по своята специалност в добра катедра и в може би най-добрата УНГ клиника в България. Имам много добри преподаватели, които подкрепят нас, младите специалисти, да се развиваме в научната област. Всъщност моята мечта е да правя наука. Винаги съм искала хем да работя в полето на УНГ – болестите, хем да мога да оперирам в областта на главата и шията.

- Удовлетворява ли ви заплащането, което бихте получавали като лекар в избраната от вас специалност?

- Приоритет за един лекар не е финансовото стимулиране, но разбира се и то е важно. Да бъдете лекар това не е свързано толкова със заплащането. Съвсем различно нещо е и човек го разбира, когато започва да работи. Разбира се, като млади специалисти имаме нужда от финансово стимулиране, но за мен лично заплащането не е приоритет. Преди да започна да специализирам в Клиниката по УНГ болести на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ" имах възможност да не съм в България и да работя в чужбина. Можех да работя и специализирам в Германия или Швейцария, но след 4-ти курс разбрах, че искам да се занимавам с УНГ-болести и реших да остана в България.

- А условията, в които ще работите – апаратура, наличие на медицински сестри, комфорт на работното място?

- Да, доволна съм. Условията и апаратурата са различни в отделните болници. Нашата клиника е университетска и е оборудвана с най-съвременната и модерна техника. Но бих искала да обърна внимание на липсата на медицински сестри. Това е проблем на всяка болница. Повечето са на пенсионна възраст, и при нас е така, искат да помагат, колкото могат, но имаме нужда от млади сестри и санитари, които да поемат щафетата от тях.

- Плаши ли ви агресията сред пациентите? С какво си я обяснявате?

- Има пациенти, които уважават лекарите, и такива, които се отнасят грубо с нас. Аз работя в спешен УНГ- кабинет и давам дежурства, понякога по шест часа, понякога по дванадесет. Повечето ми дежурства през последните празници бяха дневни и когато съм дежурна съм единствен такъв медик за цяла София и областта. Съответно в кабинета идват всякакви пациенти – от такива с лека болка и ушна кал до хора с тежък задух или с кръвоизлив. Отношението на пациента е много субективно. Някои ни разбират, че сме сами и даваме всичко от себе си, за да можем да помогнем на колкото се може повече пациенти. По-голямата част от хората обаче сякаш не разбират или не искат да разберат и не уважават това, което правим и даваме.

- Смятате ли, че правилата, по които работи НЗОК с лекарите и болниците са добри? Защо?

- По тази тема не се чувствам готова да коментирам. Но, системата винаги има нужда от корекции и промяна.

- Мислите ли, че има нужда от промяна на системата? В каква посока?

- Според мен трябва да се стимулират повече младите лекари, специализантите. Също така мисля, че работата ни трябва да е свързана с повече наука, да се поощряват младите да търсят новостите в своята специалност.

- А на етичните стойности в гилдията?

- Бих казала, че трябва да имаме повече емпатия един към друг.

- С какво си обяснявате липсата на обещавани промени в системата през последните години?

- Може би с политическата нестабилност, която от две години владее държавата. Вероятно има и чисто икономически причини – има воля и желание за промяна, но няма достатъчно финансов ресурс.

- Кои са хората, от които зависи бъдещето на здравеопазването според вас? Какво бихте им казали?

- От всички нас - от медицинските специалисти, които работим в сферата на здравеопазването, от работещите в областите, тясно свързани с медицината и от обществото като цяло. Бих им казала да вярват, че всичко ще бъде по-добре, ако даваме от нас каквото можем, за да правим добро.