В плен на Антарктида

Биологът Светослав Димов с откритие от Ледения континент за резистентността на антибиотиците

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Доц. Светослав Димов е роден през 1972 година в София. Завършил е Девета френска гимназия, а след това се отдава на мечтите си - завършва Биологическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски" и специализира генетика. От януари 1998 година е асистент в катедра „Генетика", а сега вече е и неин ръководител.

„Това е изключително интересна, увлекателна, но и ценна за човечеството наука. Затова избрах точно нея още от ученическите си години. Тогава се увличах по генното инженерство", разказва за своя път в нея доц. Димов. Уверява, че никой не го е насочвал къде и какво да кандидатства - родителите му са хуманитаристи и не му оказали никакво влияние в избора. Казва, че и сега са изключително търпеливи към него и внимателно изслушват идеите му. Безпокоели се, когато миналата година поел за пръв път към Антарктида, но не направили никакъв опит да го разколебаят. При второто му отиване през месец януари сега вече били значително по-спокойни. Вече били свикнали да се чуват по вайбър по два пъти на ден, когато е там.

Работа сред ледовете

В лабораторията, с която той пътува неизменно всеки път до Антарктида и обратно доц. Димов попада на невероятна находка. В пробите на тюлени и пингвини той установява гени, обуславящи антибиотичната резистентност. „Това откритие е много плашещо. Изследванията бяха повторени с други проби. Резултатът беше същият. При това, те бяха към антибиотици, използвани в хуманната медицина, не ветеринарни, каквито се използват във фермите на сьомга, скариди и в селското стопанство, разказва той за неочакваната си находка. Оказва се, че те са стигнали дотам по хранителната верига. Човечеството до такава степен е замърсило световния океан, че по нея те са се озовали до обитателите там. Това вече е проблем, пред който цивилизацията трябва да се замисли", заключава ученият. И пояснява, че бактериите имат едно много хитро свойство. „За тях то е добро, но за човечеството може да бъде пагубно. Те имат способността да правят т. нар. хоризонтален генен пренос. Това означава, че чрез тях могат да се предават различни генетични материали. Така се доказва, че откритите гени за устойчивост към антибиотиците в пингвините и тюлените на практика са попаднали в тях чрез отпадъците на цивилизацията", пояснява доц. Светослав Димов.

Сляпо ли е човечеството

Това се пита често пъти ученият, след като установи патогенните находки сред местните обитатели на Ледения континент. Предположенията му са, че има източници на останалите континенти, които спокойно, без пречиствателни станции и без никакъв контрол изхвърлят отпадни химикали, сред които и антибиотици. „Възможно е те да идват от болници", предполага той. И припомня, че учени вече установиха безспорния факт, че патогенни бактерии могат да пренасят микрочастици пластмаса в световния океан. Категоричен е, че в световен мащаб трябва да се засили контролът по отношение на замърсяването на водите, защото по думите му, дори количества нечистотии, пуснати в неголяма река, могат да направят огромни бели в световния океан. Самият той няма идея, как може да бъде ограничен този процес, но е убеден, че е възможно стига правителствата на всяка една държава да имат добра воля да въведат съответния строг контрол. Ученият много иска да продължи изследването си, но проектът му приключва. Зарекъл се е обаче да кандидатства отново и да търси начин да се върне на Ледения континент, защото както сам казва, отидеш ли веднъж, отказване няма.

Пристрастен завинаги

„Антарктида действа като наркотик. Стъпи ли човек веднъж там, няма как да не поиска да не се върне отново. Затова ще търся възможности, ще пиша проекти, ще кандидатствам, за да мога да поработя поне още веднъж в обсега на ледовете й", не крие увлечението си по Ледения континент доц. Светослав Димов. По думите му, на него трябва да се гледа не като на място за разходки, а за правене на сериозна наука. И допълва, че преди да замине за пръв път там през миналата година го предупреждавали, че Антарктида е влюбване, пристрастяване, желание да се връщаш отново и отново. Освен това, по думите му, там човек става много по-отговорен, забравя егото, налага се да работи и живее в колектив с останалите в българската база на остров Ливингстън. „Първото усещане, когато отидох там е, че съм истински свободен, че съм попаднал във вълшебен свят. Колкото и невероятно да звучи, но там има живот и той говори ясно за себе си. Във всяка локвичка се виждат някакви миниатюрни същества. В същото време обаче знаех, че съм един от останалите. Там се работи и живее в екип. Егоизмът е останал назад много преди да видиш ледовете", заявява доц. Димов. Огромната му изненада обаче бил животът на пингвините и отношенията между тях. „В пингвинарниците, така полярниците наричат скупчванията на тези птици, ролите са разменени. Яйцата мъти мъжкият. Пак той е, който клечи върху малките и ги пази, а майката е тази, която се гмурка в морето за храна, разказва за една от големите изненади, които е срещнал там доц. Димов. Те обаче могат да бъдат пример за човешкото общество по отношение на това, че са моногамни. Една двойка си остава вярна до смъртта на едната от птиците", допълва той.

Сред ледовете и на асфалта

И макар, че науката го отвежда два пъти да живее и работи в екстремни условия, в България доц. Димов не е човек на неразумните действия. Не е и любител на екстремните скорости, макар и любимият му начин за отмора е да се качи на мощния си мотоциклет и да пътува. „Карам нормално, за удоволствие. Не съм от тези, които ще тръгнах по „Цариградско шосе" на задна гума. Предпочитам по-пустите пътища извън града, където човек може да усети скоростта със сетивата си, с ароматите на пролетта или цветовете на есента", разказва той за малкото удоволствия, които си позволява извън науката, защото твърди, че тя, науката му е в кръвта и изпитва удоволствие от това да върши работата си добре. И макар, че обича да спре мотора пред някоя селска кръчма и да си поръча голяма порция кебапчета с пържени картофки, не си позволява дори безалкохолна бира. „Принцип ми е – шофирам ли, дали кола или мотор, никакъв алкохол. С приятели – може, зад волана – не. Достатъчно идиоти има по пътищата. Катастрофи, жертви, ужаси. Време е някой да ги озапти", не крие антипатията си към недисциплинираните водачи. Доц. Светослав Димов чака с нетърпение пролетта, за да диша аромата на природата, яхнал мотора. Дотогава се надява да направи проект и да кандидатства за финансиране, за да замине отново при своята повелителка Антарктика. Защото, повече от сигурен е, че там има още много работа за един генетик.