Здравето и образованието не трябва да са стока

Виденовата зима не може да се повтори, определени сили не пречат на роенето на болници, казва Димитър Манолов

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Съвсем резонно е минималната работна заплата да бъде увеличена и то от тази, а не от следващата година. Друг е въпросът, доколко от 1 юни тази сума ще бъде актуална, защото тя и днес не е актуална. Сегашният преход от 780 до 850 лв. може да се счита за малко по-рязък, но във всеки случай е необходим. Колкото до работодателите, с тях водим един и същи разговор, откакто свят светува. Никак не съм изненадам. Те говорят същото това нещо години наред. Ако техните съображения бяха верни, държавата досега не трябваше да я има. Работодателите правят добри парички. За тях най-големият проблем са най-ниските заплати. Иронизирам, разбира се. Постоянно правителство отново няма. Отново сме в безпътица, нямаме адекватен партньор срещу себе си, с който да водим дори стратегически разговори. Имаме обаче доста искания, някои от които обаче поставяне приоритетно още сега.

- Кои са основните искания на КТ „Подкрепа", които не търпят отлагане?

- Както вече казах, първото е минималната работна заплата да стане 850 лева не от 2024-та, а още от месец юни тази година. Служебното правителство трябва да я заложи в бюджет за 2023-та, а той да бъде внесен в следващото Народно събрание веднага, след като то бъде сформирано. Като се има предвид покачващата се инфлация нещата не са такива, каквито искаме да бъдат. Анализатори вече казват, че шансът да имаме правителство и след предстоящите избори не е много висок. Дори да имаме, то пак ще бъде от типа орел, рак и щука. Както и парламента, ще се дебнат едни други и ще бъдат ужасно различни. Няма да има устойчива посока, в която държавата да се движи. Това няма как да не ни тревожи, защото на хоризонта се задават и местните избори, а след тях какво ще стане, не е ясно. Нещата никак е са добри. Това разпускане на държавата, което се случи в последните две години, води точно до обратното. Имаме искания в областта на доходите, на енергетиката и редица други. Особено нещата в енергетиката ще зависят от това, каква ще е конфигурацията в следващия парламент.

- Все пак, кои са основните искания на КТ „Подкрепа"?

- Това са повишаването на минималната работна заплата, колективното трудово договаряне, защита на работното място, въвеждането на нов стандарти за социален диалог в държавната администрация, колкото и това да изглежда не чак толкова важно. Последното, впрочем, е проблем, който се влачи от години. Много важна е енергетиката – предоговарянето на Плана за възстановяване и устойчивост дори на цената на отказ от тези средства, които бихме получили по него точно в частта енергетика. Вече е доказано, че тя произвежда много повече от средствата, предлагани в този план. Затова не бива да се отказваме от нея. Напротив, страната ни трябва да направи, каквото може, за да я развива и по-нататък. Някои с безпокоят, че ще изгубим средства по него Казвам категорично, не можем да изгубим нещо, което го нямаме. Затова подчертавам – ние нищо няма да изгубим, ние можем нещо да не получим.

- Народното събрание върна здравната стратегия на Министерството на здравеопазването за преработване. Според Вас можем ли от това да не получим финансирането по Плана за възстановяване и развитие?

- Едва ли. Вероятно ще получим тези средства по някакъв начин, макар и по-късно. Те са необходими, защото виждаме как се бави реформата в здравеопазването, как някои държавни и на-вече общински болници изнемогват. Предполагам, че средствата по него някак мога да бъдат спасени още повече, че там нещата за корекция не са особено драматични и в кратки срокове могат да бъдат взети съответните мерки. За нас, от КТ „Подкрепа" обаче най-сериозният проблем е енергетиката. Не ми е ясно, защо съдебната реформа фигурира в плана за устойчивост и възстановяване, но точно енергетиката е тази, от чието запазване зависят редица други сектори, включително и лечебните заведения, които са пряко зависими от нея. Някой явно беше дал възможност за едни хора да излеят всичките си въжделения през този план. Същите тези хора обаче извадиха от предишния вариант възможността да възстанови напоителните системи в България – нещо, което е национално престъпление.

Въобще, що се отнася до нашата страна доказали, че за нас дъно няма. Ние можем да копаем, колкото си искаме надолу. Всичко можем да направим. Друг е въпросът, защо сега и защо на тази цена. Факт е, че ние сме „майстори" на това. Лично аз нямам обяснение, поради какви причини трябва всички да плащаме тези неблагополучия. Опитвам си да си отговоря и стигам до човека, какво представлява той. Той се оказа някакъв уникален биологичен вид на тази земя – единственият, който притежава качеството алчност. Като тръгнем оттам, започваме да си обясняваме всякакви други неща и антиприродно поведение. При политиците е точно така. Те гледат собствения си интерес. Гледат само в пъпа си и рядко са се появявали политици, които са гледали един пъп напред. Такива неща се случват не само в България, но и в тази част на света и цивилизацията, към която ние принадлежим. Не съм сигурен дори, че други държави не са се закопавали, просто не се е говорело толкова много, колкото се говори у нас. Това обаче не бива да ни утешава, защото в случая такъв процес протича в нашата страна.

- Преди дни Вашите колеги от КНСБ излязоха с данни, че вече са необходими 1352 лева за покриване на основните нужди на един човек у нас. Каква е прогнозата за следващите шест, три или един месец за средствата за покриване на нуждите на един човек, на три и четиричленно семейство?

- Тази дейност изцяло сме я отстъпили на КНСБ, защото имат много добри икономисти, справят се точно и професионално. Излишно е да вършим една и съща работа два пъти. Аз очаквам да се случи, че продължим ли с безвремието, инфлационните процеси ще вървят. Въпросът е чисто психологически. Знаем какво се случва, когато селото е без кучета. Това с илюстрира и престъпността.

- Какви са прогнозите ви за развитието на инфлацията в страната през 2023 година, очаквате ли ръст и защо?

- Не мога да назова числа, но се безпокоя, че този процес ще продължи. Възможно е темпът му да се позабави, защото инфлационните процеси извън България ще се намалят. Знаем, че самата инфлация у нас привнесена. Дано тя не влезе в някакъв резонанс с очакванията, свързани с присъединяването ни към еврозоната. Както се вижда обаче, този въпрос е все още доста открит. Очакванията ни са, че в нея ще ни приемат по политически причини така, както и по политически причини досега ни държат извън нея. Сега нещата се обърнаха и ние просто сме нужни. На тази еврозона са и необходими нашите европари.

- Как обаче, според изчисленията на КТ „Подкрепа" това ще се отрази на покупателната способност на българина?

- Трудно ми е да кажа, тъй като това пак зависи от решенията, които ще бъдат взети в страната и дали въобще ще сме в състояние да ги вземем или не. Въпрос е и на това, дали ще бъде позволено спекулативно увеличение на цените или не. Примерът с Хърватия и приемането на еврото, с който ни проглушиха ушите е абсолютно непоказателен най-малкото, защото хърватите не са българи. С която и държава да ни сравняват, е нелепо, защото всички са различни сами по себе си, с различни системи и взаимоотношения. Затова и аз не съм привърженик на такива сравнения.

- Ако има ръст на инфлацията за кои продукти – в малката или голямата кошница ще е той?

- Трудно е да се прогнозира. От това, което се вижда ударът е върху продуктите от първа необходимост – хляб, мляко, олио. При место няма голямо поскъпване. Поскъпването е при тези от земеделски произход. Ако погледнем нещата извън България, ще видим, че във всички цените на хранителните продукти у нас се повишават повече, отколкото на тези в страните в Западна Европа. Обяснението е едно – обща селскостопанска политика на Европейския съюз, която дотира земеделието в страните от стара Европа по различен начин, по които го прави в новоприсъединилите се. Това са двете скорости по отношение на финансирането, което е истински абсурд!

- Какво може да се направи, за да не изостават доходите толкова и какви са прогнозите Ви в това отношение – кои времена ще стигнем – дали догодина няма да си спомним за Виденовата зима?

- За Виденова зима и дума не може да става най-малкото, защото твърде много от нещата тогава бяха политически, а не икономически. Такова нещо не ни очаква. България е във валутен борд. Нашият лев по същество е евро. В този смисъл, каквото ще става с еврото там, ще става и тук, у нас. Слава Богу, не може да се случи онова, което преживяхме по времето на Жан Виденов. Ако, по някаква причина се стигне дотам, то ще е за цяла Европа – нещо, по-голямо от криза, за което нямам думи да го определя.

- На кои обществени сектори инфлацията влияе най-много – образование, здравеопазване, социални? Какви интервенции може да има за тях?

- И трите сектора са ударени. Не може да се каже, кой от тях е засегнат най-силно. Всички страдат по един и същ начин. По отношение на здравеопазването се разказват много приказки – хеликоптери за спешната помощ, за Национална детска болница, за какво ли още не. Дори всичко това да бъде осъществено, откъде ще се вземат кадри за тях?! Това е въпрос, над който трябва да се помисли сериозно. Аз питам, тази детска болница откъде ще намери кадри? От педиатричните отделения на „Пирогов" и ИСУЛ ли ще ги вземат?! Явно ще трябва да се отнемат от останалите, защо знаем колко остър е дефицитът и с лекарите, и с медицинските сестри у нас. Ако се стигне до там, другите болници няма да могат да работят нормално. Ето това е големият отворен въпрос. Ние тук, в България си мислим, че като построим нещо извършване голяма работа. Екипи обаче ще трябват – нещо, което няма откъде да бъде взето, няма как да се случи.

- За дефицитът на кадри в здравеопазването се говори от десетилетия. Имате ли обяснение, защо за всичкото това време не се предприема стъпки, не започна решаването на проблема?

- Още преди петнадесет години казах, че за да има висококвалифицирани специалисти и те да работят за ниско заплащане, може да се случи само в условията на диктатура. При отворено пазарно стопанство това не може да стане. Когато имаш високоспециализирани специалисти, на които не плащаш нормално, те хващат самолета и отива там, където ще бъда оценени и ще получават адекватно заплащане. Това се отнася както за медиците, така и за строителите, и за заварчиците. В случая обаче, заради недооценяването стигнахме до такъв критичен дефицит на лекари и медицински сестри. В условията на отворена пазарна икономика такава неправда се коригира много лесно, а именно, като кадрите заминават там, където ще бъдат оценени. Аз съм стар синдикалист, но все още недоумявам, как такъв пазар, като този у нас, си мисли, че ще съществува по начинът, за който говоря. Как въобще някои си мислят, че ще вървим напред без кадри?!

- В България 370 лечебни заведения за болнична помощ работят с финансов ресурс от НЗОК. Същевременно, 54 болници са поискали да разширят дейността си миналата година, за 31 има зелена светлина, а две са исканията за чисто нови детски болници – общинска в Бургас и частна в София, смятате ли, че имаме нужда от всичко това, има и две желания за разширения на болници в села – Доганово и Белащица? Докога ще расте болничната мрежа?

- Отговорът не може да е еднозначен. От една страна, нормално е човек да си мисли, че при толкова много болници е улеснен достъпът на хората до медицински грижи. От друга обаче, като видим къде се появяват новите от тях, се вижда, че не са в Смолян, Кърджали, Мадан и други места по периферията на страната, където медицинската помощ не е добре развита. Те се изграждат в големите градове, където и без това има достатъчно лечебни заведения. Друг е въпросът, че ще се финансират по договор от здравната каса. Това създава доста сложен дисбаланс. Докога той ще продължи, не мога да кажа, но със сигурност трябва да се въведе някаква регулация. Въпросът е, защо тя не се прави. Очевидно има сили, които пречат това нещо да се случи.

- И пак от години е говори за здравна реформа. Ще я има ли някога и може ли един служебен кабинет да я осъществи?

- Този въпрос е много голям и той не се отнася само до здравеопазването, а до всички дейности, едно от основните сред които е и образованието. Когато здравето и образованието станат стока, не ни чака нищо различно от това, както и когато те са услуги, а не обществена потребност. Докато печалбата в тези дейности е най-важна, ще се случва това, което се случва в момента. Неприятното е, че ако не се спре тази тенденция, то ще продължава да се случва, но в още по-тежки варианти. Образованието се оказва илюзия, зад което стоят едни доста големи пари. Същото се случва и със здравеопазването. В неговата система целен е болният човек вместо да е обратното – ценност да е здравият, излекуваният.

- Толкова ли е безнадеждно положението?

- Не ми се иска да е така. Искам да има някаква надежда и я търся. Първо обаче трябва да има стратегическа политическа визия, което го няма. Целият свят върви на лошо. Нашата утеха е, че ние сме в периферията на това лошо. Предвид това, че сме малка държава, ударът за нас ще дойде по-късно.