Нужна е реформа, която да запълни липсата на кадри

При недостиг на персонал няма как да се осигури качествено и пълноценно обслужване на пациентите, казва д-р Петър Василев

- Никой от семейството ми не е лекар, аз съм първият. Привлече ме идеята да помагаш на хората и да си полезен. Все пак е важно на човек и да му е интересно. Медицината трябва да се учи с желание, защото пътят е дълъг, тежък, с много изпитания. Дава огромни възможности за развитие. За мен това е сфера, в която ако желаеш можеш да надграждаш винаги. Освен това от ранна възраст имам интерес към природните науки, най-вече биологията.

- Към коя специалност се насочихте? Защо?

Избрах нервни болести, защото това е една от най-сложните специалности, има голямо разнообразие от патология и добра перспектива за бъдещо развитие. В неврологията има възможност да се работи както със спешни пациенти, които изискват интензивни грижи, така и в амбулаторни условия. Поставянето на точната диагноза понякога също е голямо предизвикателство.

- Удовлетворен ли сте от образованието си по медицина?

- Да, но човек трябва да дава и от себе си, за да постигне повече. Предлага се добра база, стига самият студент да желае да се научи. Знам на мен самия какво ми костваше този път и колко усилия съм положил.

- А от сблъсъка си със здравната система?

- Намерил съм най-доброто възможно място за работа, а именно в Клиниката по нервни болести в УМБАЛ "Свети Георги", където не всеки има шанса да работи. Що се отнася до здравната ни система, пробойни в нея има, разбира се, могат да се намерят. Голям проблем, който забелязвам откакто работя е, че пациентите много често прескачат доболничната помощ и директно търсят спешен кабинет за проблеми, които в много от случаите не са спешни и могат да се разрешат в амбулаторни условия. По този начин се получава излишно натоварване на персонала в спешните отделения и излишно струпване на хора, които стават раздразнителни и агресивни от дългото чакане. Да не говорим, че това събиране на хора на едно място е предпоставка за разпространение на инфекциозни заболявания. Нужно е да се създадат програми за подобряване здравната култура на населението и програми за профилактика на най-честите и значими заболявания. Хората трябва да се научат как да следят здравословното си състояние и към кого трябва да се обърнат при нужда.

- Кои са плюсовете и минусите на здравната ни система?

- Плюсът в здравната система е, че на пациента е осигурен лесен достъп до специалисти. Също, че за символична сума за здравни осигуровки, човек получава почти безплатно лечение, в това число и достъп до много скъпи процедури, които се поемат от НЗОК.

- Смятате ли, че пациентът е поставен в центъра на системата и защо така мислите?

Не мисля, че е направена така системата, че да обръща максимално внимание на пациента, защото липсата на кадри е осезателна. При недостиг на персонал няма как да се осигури качествено и пълноценно обслужване на пациентите. Да не забравяме, че и бумащината е голяма, а електронното здравеопазване навлиза бавно. Все още в редица лечебни заведения има нужда от модерна апаратура и от обновяване на сградния фонд.

- Бихте ли останали да работите в България? Защо?

- Да, бих останал. Най-вече заради семейството и приятелите си.

- Виждате ли възможности за кариерно развитие тук?

- Да, виждам, има достатъчно възможности, най-вече тук, в УМБАЛ "Свети Георги" Пловдив. В нашето отделение дават на младите колеги шанс за развитие, всеки може да се насочи в определена сфера, подспециалност. Ако ни е интересно и имаме желание да напредваме, ни поемат уважавани специалисти в дадената област и ни обучават, без да пестят знания и опит. Много ни помагат, защото знаят, че току-що излизаме от една съвсем друга среда и постъпваме в клиника, където се налага да взимаме важни и отговорни решения, от които зависят съдбите на пациентите.

- Удовлетворява ли ви заплащането, което бихте получавали като лекар в избраната от вас специалност?

- Не знам какво бих получил след години, но за момента съм доволен от финансовите условия.

- А условията, в които ще работите – апаратура, наличие на медицински сестри, комфорт на работното място?

- Специално нашата болница разполага с апаратурата, от която имаме нужда. Доволен съм, че имам допир до модерните технологии. Условията за персонала са много добри, атмосферата е приятна. Познавам колегите в клиниката от преди, защото съм работил като здравен асистент по време на следването си. Още тогава научих много неща от по-опитните лекари и медицински сестри.

- Плаши ли ви агресията сред пациентите? С какво си я обяснявате?

- Досега, за щастие, не съм се сблъсквал с физически агресивни пациенти. Ние работим с тежко болни случаи и когато роднините дойдат на свиждане, те са притеснени и напрегнати, искат на секундата всичко да се направи. Случва се да проявят словесна агресия, което се дължи и на ниската здравна култура на обществото. Ние се опитваме да помогнем на тези хора, а те много често не го разбират. Лекарите трябва също да останат спокойни при подобно поведение.

- Смятате ли, че правилата, по които работи НЗОК с лекарите и болниците са добри? Защо?

- От скоро съм в системата и не мога да дам задълбочен анализ.

- Мислите ли, че има нужда от промяна на системата? В каква посока?

- Има нужда от промяна в системата и тя зависи от отговорните за нея институции. Първо да се помисли за по-равномерно и справедливо заплащане. Реформа, която да обезпечи липсата на кадри - финансова гледна точка и възможност за професионално развитие.

- А на етичните стойности в гилдията?

- Виждал съм от първо лице, че всеки един в Клиниката по нервни болести дава всичко от себе си, за да помогне на пациента.

- С какво си обяснявате липсата на обещавани промени в системата през последните години?

- Това е политическа тема и не ми е удобно да я коментирам. Според мен, нещата се случват, но с много по-бавни темпове, отколкото ни се иска.

- Кои са хората, от които зависи бъдещето на здравеопазването според вас? Какво бихте им казали?

- Това зависи както от младите лекари, като мен, които искат да се научат, така и от доказаните, опитни специалисти, които са на професионалния върх и от тях зависи да предадат своя опит и знания. Трябва да има приемственост. Има океан от учебници, но лекар сам не се става, трябва някой да те въведе в тънкостите в професията.