Ще отнесем делото за бебетата в Страсбург

Ако съдът не потвърди исканията ни, ще отнесем делото в Страсбург. нашата съдебна практика е доста рестриктивно точно към този вид искове, които се отнасят до близките. Затова смятам да го направя при неудовлетворителен изход на делото да го придвижа към Европейския съд по правата на човека, където се надявам, че ще има по-голямо разбиране.

е уникален за България. У нас досега такова нещо не се е случвало. В световен мащаб е имало, но са малко. Това, което е произлязло тук, не може да се съпоставя с другите, тъй като всеки случай е уникален сам по себе си. Следващата седмица, в сряда, ще внеса иска в съда. Делото ще се води по смисъла на член 45 от Закона за задълженията и договорите. Искът е за 300 000 лева обезщетение на самата Севда Михайлов, нейната майка и по-голямата й дъщеря, тъй като те също са потърпевши.

и от тях. Затова е справедливо и те да получат някакво обезщетение. Проблемът е, че нашата съдебна практика доста ограничава кръга от лица, които могат да претендират за неимуществени вреди. По този случай, когато не се касае до смърт, няма тълкувателно решение на Върховния касационен съд. Въпросът остава, донякъде, неясен и трябва да се извежда от общите принципи на правото. Например, специално за убийство или при смърт има такова решение, което по принцип ограничава хората по права линия. По изключение обаче, допуска братя и сестри, баби и дядовци. При това, трябва да се докажат изключителни страдания, превишаващи нормалните, които те са претърпели.

Върховният касационен съд не се е произнасял, за да каже какво мисли. Това ще бъде първият. По аналогия за причинена смърт могат да претендират само роднините по права линия. Точно затова заявявам, че вероятно делото ще бъде отнесено към Европейския съд по правата на човека. Предполагам, че близките на родилката въобще няма да бъдат признати от българския съд за лица, които въобще имат право да претендират за обезщетение. Сумата, която евентуално би била присъдена на Севда Михайлова вероятно ще бъде орязана, защото вече чухме изявления от страна на болницата, че тук не се касаело за смърт или увреждане на крайник или орган, че случаят не бил особено драстичен. За мен това е странно,тъй като се отнася за изтръгване на едно дете от майка му.

Аз сравнявам това с една малка смърт. Както вече казах, следващата сряда ще внеса иска в съда. Предполагам, че първото дело няма да бъде насрочено скоро. Много недостойна постъпка от страна на болницата е, че ще се скрие зад съда, защото там знаят, е такова дело по-малко от две години няма да се води, мже да продължи и четири. Питат се, доколко може да се наложи за плати „Шейново" в лихвите. Уточнявам, че е напълно възможно посочената в иска сума от 300 000 лева може да бъде орязана от съда. Лихвата е годишно 10 на сто. Всичко това не е в интерес на самата болница. Най-вече съм учуден от факта, че има грешка, разменени за бебета. Достойно беше оттам да си признаят и да ни поканят на преговори за обезщетение, но не направиха и това.

община. Оттам обаче също никой не ни потърси. Всичко това доведе до ужасни нематериални вреди и страдания не само на майката, но и на кръга лица, които са й най-близки. От страна на причинителя на тази грешка – болницата, имаме нещо като скатаване. Колкото до майките на разменените деца, те се срещнаха, когато си ги предаваха. Между тях няма никаква неприязън. Те съзнават, че това е грешка, към която никоя от тях няма отношение. Срещата премина много добросърдечно, топло, емоционално. Моята доверителка е Севда Михайлова е много притеснена от медийното внимание към нея. Доколкото знам, тя се е уединила на място, което аз самият също не знам къде е. Всеки, който допусне грешка трябва да я поправи и то достойно, а не да се крие зад съда.