Кръщение под знака на К-19

Епидемиологът д-р Ваня Рангелова е сред финалистите в конкурса за научни постижения от Централна и Югоизточна Европа „Медис”

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Д-р Ваня Рангелова е родена в Пловдив. Животът й изцяло е свързан с нейния роден град. В него е завършила езиковата гимназия през 2008 година, в Медицинския университет тук се е дипломирала и като лекар през 2014-та. Първоначално започва работа в Първо спешно вътрешно отделение на Университетската болница „Свети Георги", а от 2016 г. е асистент в Катедрата по епидемиология и медицина на бедствените ситуации. Сега вече е главен асистент и не крие, че ще продължи с хабилитацията нагоре. „Пловдив е моят роден град. Тук са близките ми, тук е синът ми, тук е работата ми. Не мога да оставя детето си и да замина, не мога да му причиня такъв стрес. Освен това, тук съм се създала като личност, като лекар. Затова, поне засега, нямам намерение да напускам своя град, нито своята страна. С радост обаче бих отишла в реномиран университет или болница в чужбина за кратко, за да придобия повече опит, да се усъвършенствам в професията", споделя уверено намеренията си главен асистент д-р Ваня Рангелова.

Изборът на професията

В него няма романтика, няма желание за велики подвизи на лекар, който спасява хора при бедствия. „Още от дете живеех с убеждението, че ще стана лекарка. Никога не съм мислила за друга професия. Като всяко малко момиченце, играех на кукли. За разлика от приятелките ми, които обикновено ги строяваха и им бяха „учителки", аз винаги „лекувах" моите", спомня си с усмивка младата лекарка. Самата тя няма лекари в семейството, във фамилията. С медицината обаче е свързана майка й, която дълги години е била главна медицинска сестра в един от големите диагностично-консултативни центрове в Пловдив. И, като повечето български деца, след училище и тя отивала при майка си, за да не стои сама вкъщи. Учела уроците си и пишела домашните в кабинета. „Учех и пишех, но тайно наблюдавах лекарите и сестрите. В белите престилки за мен те бяха вълшебници. Възхищавах се, че знаят всичко, че лекуват хората. Така се бях вживяла в това всекидневие, в кабинета на мама след училище, че още тогава взех решение – ставам лекарка и нищо друго", разказва за избора на професията д-р Ваня Рангелова. По думите й, най-заслуженият авторитет човек получава там, където се е родил, където е започнал кариерата си, където е започнал да се развива в своята сфера. Категорична е, че животът е там, където са близките. А нейните близки са в Пловдив.

Да те хвърлят в дълбокото

Точно така се случило с д-р Ваня Рангелова. Избрала за специализира епидемиология и медицина на бедствените ситуации. „Бях наясно, че това е специалност, която повечето пренебрегваха, защото не носи пари, дори трудът на колегите – епидемиолози беше, а и сега донякъде, е подценяван. Въпреки това, привличаше ме – беше свързана с много познания, с отговорности. Затова я и избрах", казва д-р Рангелова.

Наложило й се да види лице в лице, какво означава да си точно епидемиолог още в първите дни на пандемията от КОВИД-19. „За мен 2020 година беше емблематична – завърших и взех специалност, но и разбрах какво означава да си епидемиолог", казва лекарката.

Още в първите дни след обявяване на извънредната ситуация я командировали да помага на колеите в Националния център по заразни Регионалната здравна инспекци паразитни болести.  Заедно с тях работила месеци наред. „Правехме тестове на пристигащи, проверявахме изпълнението на разпорежданията по време на извънредното положение. Предпазният костюм, маската, шлема, ръкавиците бяха работното ми облекло, както и на останалите колеги. Беше много тежко, но това беше професионалното ми кръщение. Още повече заобичах специалността си", разказва младият епидемиолог. Не се изживява като герой. Признава за всекидневния страх да не заради близките си, когато се прибира у дома късно вечер. През това време грижите за детето поел изцяло майка й и баща й. Д-р Рангелова отглежда момченцето си сама, но в онези напрегнати месеци татко му също се отзовавал на помощ, когато било необходимо.

Еталонът д-р Кунчев

Д-р Ваня Рангелова не крие възхищението си от главния здравен инспектор на републиката. „Той е професионалист от висока класа. Перфектен е! Толкова много познания, задълбоченост, но същевременно и умение да поднася информацията на хората по достъпен и разбираем начин", не спира да хвали тя своя кумир в професията. Не крие, че иска да постигне неговото ниво, но не по отношение на длъжност, а като професионалист. И затова й е обидно, когато чете писанията на хейтъри в социалните мрежи или й се наложи да слуша всезнайковците и критикарите на мерките по времето на първата пандемична вълна.

„Тези хора нямат представа на какво изпитание бяха подхвърлени лекари, медицинските сестри, санитарите, а и ние в регионалните здравни инспекции през това време. Нямат представа, какво е да отговаряш за човешки животи, да не знаеш дали няма да заразиш родителите си, да не знаеш дали детето ти няма да остане сирак", нервира се по техен адрес лекарката. Доволна е, ако въобще може да се употреби тази дума, че пандемията показа на хората необходимостта от епидемиолозите, реабилитира специалността и й създаде авторитет сред обществото.

Огорчението и удовлетворението

Д-р Ваня Рангелова не крие огорчението си от агресивността на някои лица към лекарите, към подценяване на труда както на тях, така и на медицинските сестри. Категорична е, че трябва да има по-строги мерки към побойниците на медицински лица. „Обществото няма доверие на институциите, като цяло. Това доверие се задълбочава в последните години. Така, неусетно недоверието се пренася и върху лекарите". Така д-р Рангелова си обяснява зачестяващата агресия над тях. Не трие, че е удовлетворена от номинацията за „Медис". Темата и публикацията, за която е номинирана изследва вентилаторасистираните пневмонии при децата. „Тези пневномии се предизвикват от усложнения на механична вентилация, която се прилага при някои новородени в неонатологичните отделения и възможното решаване на вътрешноболничните инфекции",пояснява д-р Ваня Рангелова. Най-голямото й удовлетворние обаче е 7-годишният й син. И независимо от натовареното си всекидневие, всяка вечер тя отделя време двамата да прочетат откъс от книга и да го обсъдят. Предала му е любовта си към пътуванията и игрите на открито. За да се впуснат обаче в техните си приключения сред природата обаче сега времето не позволява. Затова отсега съставят планове къде из страната ще пътешестват напролет.