Интервю

Онкологията не е само лекарствена терапия

02-02-2023 07:00
Расте броят на смъртните случаи от злокачествени заболявания, защото един от основните стълбове е профилактиката, а у нас тя липсва, казва проф. Здравка ВалериановаОнкологията не е само лекарствена терапия
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
България е единствената страна в ЕС, в която смъртността от онкологични заболявания се увеличава и то въпреки че разполагаме с нужната апаратура и лекарства. Основната причина за негативната тенденция е липсата на профилактика и скринингови програми, които водят до късното диагностициране на случаите и съответно до лош изход. Това са само част от заключенията на Европейската комисия за страната ни. Защо стигнахме дотук, какво пропуснахме и каво може да бъде направено попитахме проф. Здравка Валеранова. Тя е директор на Националния раков регистър.
- Проф. Валерианова, от профила за България за 2023 г. на Европейския регистър на неравенствата в онкологията става ясно, че в нашата страна смъртността от онкологични заболявания само у нас расте. Така ли е?

- Данните са верни, смъртността у нас наистина расте. През 2013 г. имахме годишно около 17 000 смъртни случаи от злокачествени заболявания. Сега вече по последни данни не само в европейския регистър за неравенствата в онкологията, но и в международната база данни „Глобoкан" (GLOBOCAN – Global Cancer Observatory) към СЗО и Европейската база данни (ECIS – European Cancer Information System) към Европейската комисия потвърждават абсолютно тези данни за растежа на смъртността в България. През 2020 г. имаме вече над 19 000 умирания от злокачествени заболявания. Има тенденция за нарастване.

- На какво се дължи тя?

- Лекарственото лечение, което е специалността Медицинска онкология (Химиотерапия) на злокачествените заболявания в България е на европейско, дори на международно ниво. Когато обаче говорим за онкология, не означава само специалността Медицинска онкология, която е лечение с точно определени лекарствени форми и схеми. Самата онкология включва много други медицински специалности, като Хирургия (онкохирургия), Лъчелечение, Акушерство и гинекология (онкогинекология), Дерматология (онкодерматология), палиативни грижи и качество на живот, включително профилактика и проследяване на онкологичните заболявания и т.н. Голямата грешка, която се прави е, че онкологията, се отъждествява с Медицинската онкология, която е само част от голямата наука Онкология.

Нарастване на смъртността от злокачествени заболявания е характерна не само за България, но и за други страни по света. Един от основните стълбове на онкологията е профилактиката. Част от нея е скринингът, т.е. съответните национални програми, които се провеждат на здрави хора при основните локализации на рака и имат за цел да открият рака в най-ранен стадий или тогава, когато все още нямат клинични прояви на заболяването. Най-приложими и известни са скрининговите програми при рак на гърдата и на маточната шийка при жените, колоректалният карцином при двата пола и на простатата при мъжете. Напоследък много се заговори за скрининг на рак на белия дроб и рак на стомаха. И преди да кажем за връзката между нарастването на смъртността и скрининга при злокачествените заболявания, да изясним има ли в България действаща ефективна популационна скринингова програма за тези злокачествени заболявания или изобщо за злокачествените заболявания. Ние сме една от малкото европейски страни, а може би и единствената понастоящем, която няма национална програма дори за едно от тези злокачествени заболявания. Това е и една от основните причини за тенденцията към нарастване на смъртността. Не е трудно да се случи, но трябва политическо решение и воля. Ракът трябва да бъде приоритет, но не само като лекарствено лечение и наличие/ недостиг на онкологични препарати, тъй като това няма да реши проблема, а да се обърне внимание на другите стълбове на онкологията, част от които е и профилактиката – първична и вторична. Тютюнопушенето в България е голям проблем. Ние сме една от страните в Европейския съюз с нарастване на броя на пушачите и то в юношеска възраст и подрастващите, като тя бележи ръст не само при момчетата, но и при момичетата. Трябва да се обърне внимание и на двигателната активност, дали достатъчно се движим и извършваме някаква физическа дейност, каквито добри навици имаме създадени в това отношение. Рисков фактор е нездравословното хранене. В България непрекъснато расте броят на хората с наднормено тегло. Още по-страшното е, че расте броят на децата с наднормено тегло. Хранителните стоки у нас са не само едни от най-скъпите в Европа, но те са и едни от най-некачествените. Аз съм живяла по-продължителен период от време в някои западни държави, както и в САЩ. Там и тук съм се хранила по един и същи начин. Там обаче аз отслабнах, изяждайки същото количество храна. В България непрекъснато гледам калориите и какво има в храната и не мога да отслабна, а точно обратното. Не искам да навлизам в подробности, за да не ме атакуват компаниите в хранително-вкусовата промишленост, но храната, която ние консумираме, е некачествена. Обяснимо е, че има хора, които редовно ходят да пазаруват в Гърция и Турция – и по-евтино, и по-качествено. Друга причина за увеличаващата се смъртност от ракови заболявания е, че доскоро нямахме Национален план за борба с рака.

- Удачен ли е приетият наскоро Национален план за борба с рака?

- Доскорошната му липса също е една от причините за увеличаващата се смъртност. Два стратегически документа, имащи отношение към организацията на онкологичната помощ в страната (или раковия контрол) излязоха в края на миналата и началото на тази година с решения на Министерския съвет. Единият от тях е Национална карта на дългосрочните нужди от здравни услуги и другият, Национален план за борба с рака в Република България 2027. И двата са близки до европейските препоръки и стандарти, които са използвани при създаването на тези документи в областта на здравеопазването, и в частност на онкологията. Проблемите и нерешените въпроси с нарастване на засягането от рак в света и в Европа доведе до осъвременяване и създаване на нов прочит на Плана за борба с рака на ЕК, както и публикуването на редица други документи, които имат отношение към визията, стратегията и действията не само по отношение на диагностиката, лечението и профилактиката на злокачествените заболявания, но изобщо към цялостната организация на онкологичните грижи – лечебни заведения, апаратура, кадри, качество на здравните услуги за онкологично болните, включително и палиативните грижи. Това, което е записано и се препоръчва в тези документи е, че в дадена страна трябва да има един комплексен онкологичен център или институт, който да е ръководен за здравната политика в областта на онкологията. Свързани с него трябва да са регионални онкологични центрове, които да провеждат онкологичната помощ в даден регион/ район. Точно големият център с подразделенията сформират т.нар. онкологична мрежа. Това ни препоръчват, това е залегнало и в нашите документи. С болка казвам, че препоръчваното сега от Европа, е направено в България преди много години, още през 50-те години на миналия век. Ние имахме Национален онкологичен център (понастоящем УСБАЛ по онкология) и онкологични диспансери, които сформираха националната онкологична мрежа в страната. Тя се разпадна и сега отново, по препоръка на Европа говорим, че трябва да я изградим наново. Питам аз, защо я унищожихме?! Защото била съветски модел, тип Семашко и така нататък, и така нататък. Смениха имената на онкологичните диспансери – станаха КОЦ и СБАЛОЗ. Нямаше никаква приемственост. Вместо да надграждаме, ние унищожихме това, което имахме. Същото се случва и с Националния раков регистър. Последните 10 години той работи при много тежки условия, неизяснена нормативна уредба и липса на всякакво финансиране. Ние съществуваме и сме финансирани благодарение на усилията на ръководството и целия колектив на УСБАЛО. И ако сега унищожим този регистър, след време някои „умни хора" ще кажат, че трябва да създадем Национален раков регистър, защото такава е препоръката на Европа.

Колкото до Националния план за борба с рака, виждането ми е, че не може такъв план да се пише без участието на специалисти от Националния раков регистър, които могат да кажат, какво се случва с рака в България, какви са тенденциите, къде сме ние и т.н. Това не може да става и без участието на специалисти от УСБАЛ по онкология, която е приемник на Националния онкологичен център. Моето и на колегите ми мнение не е взето под внимание. Такъв план не може да се прави под ръководството на една или няколко частни болници и за авторитет включени и 1-2 държавни лечебни заведения. Недопустимо е в този план да се дава приоритет на частните лечебни заведения и да се игнорират държавните и публичните лечебни заведения. Докато в България определени интереси и хора диктуват какво и как да се случи в онкологията, ние нямаме да имаме план, който действително да е за опазване на здравето на населението и непрекъснато ще правим големи пропуски и грешки. За този Национален план мога да кажа, че той е съобразен с препоръките на Европейската комисия. Но, не трябва да забравяме, че докато повечето западни държави имаха планове за рака и понастоящем ги надграждат, според съвременните иновативни технологии и постижения на науката, ние ще трябва не да надграждаме, а да започнем от самото начало.

- Здравната стратегия беше върната от Народното събрание на Министерството на здравеопазването за корекции. Това ще попречи ли по някакъв начин, има ли опасност парите по Плана за възстановяване да бъдат изгубени?

- По никакъв начин не трябва да изпускаме финансирането. Точно, за да не ги изпуснем, беше направен набързо настоящият Национален план за борба с рака, който е част от големия план за устойчиво развитие. Не съм компетентна да се изказвам за стратегическото развитие на страната, но мога да говоря какво се случва в областта на онкологията. Искам да кажа, защо се наложи ЕК да обърне внимание точно на злокачествените заболявания и защо се наложи да бъде приет такъв европейски план. Не само в България, но и в Европа и света те нарастват, както и смъртността от тях. Расте и броят на излекуваните, които също искат грижи и проследяване – неща, включени в европейския план, както и палиативните грижи, и качеството на живот. Питам аз, къде в България са палиативните грижи?! Има отговорни институции, които трябва да отговорят на този въпрос. Това е много скъпа дейност, която не носи кой знае какъв ефект за властимащите. При тях ефектът не се отнася до качеството на живот и преживяемостта – все дейности, даващи своя резултат в по-продължителен период от време. Те искат да знаят какво се случва със задоволяване на населението с лекарства за онкологично болните, защото това им носи дивиденти. Поради неглижирането на дейността на Националния раков регистър се стигна до неточна и непълна регистрация на злокачествените заболявания в страната през последните години, т.е. до хипорегистрация. Оттам политиците си правят погрешни оценки и изводи, неотговарящи на действителността, т.е. че ракът в България намалява, което много добре ги устройва. Но това не е така!

- Има ли българският пациент достъпа до онколог?

- Има, но въпросът е, че се пренебрегва профилактиката. И пак опираме по коментирания вече проблем са липсващите скринингови програми и първичната профилактика на рака – неща недооценявани от повечето хора. Затова и практиката е такава, че човек отива на профилактичен преглед рядко. Търси лекар-онколог, когато вече има някаква симптоматика на заболяването.

- Какво е необходимо да се направи, за да тръгнат нещата и да бъдат отстранени споменатите от Вас причини за негативните данни и факти?

- Да има приемственост и в сектора здравеопазване, и в държавата. Сега всеки, който дойде на власт започва да казва, че направеното преди него не е както трябва и е нужно да се направи по друг начин. Едните започват да обиждат другите, започват да се съдят. Хората в България нямат полза от това. Нас не ни интересуват политическите интриги и дрязги, а какво реално се прави за нас, хората и за опазване на нашето здраве. Затова едно от нещата, на които трябва да се обърне внимание независимо, колкото и правителства да се сменят, колкото и здравни министри да дойдат на власт е, да се мисли за хората, да се мисли стратегически за здравеопазването и в една посока и с една цел. Например, когато се приеме един национален план, като този за рака, добър или лош, ние трябва да го усъвършенстваме, да го надграждаме, да ценим създаденото и работещото от преди, а не да го разрушаваме и да тръгваме да създаваме отново и отново.


Решението на КС обслужи икономически интереси

Решението на КС обслужи икономически интереси

Преди дни КС отмени лимитите на болниците по здравна каса. Какво следва оттук нататък, има ли рискове пред фонда и пациентите и кои са те, попитахме адвокат Мария Петрова.

Има ли чадър над (избрани) болници

Има ли чадър над (избрани) болници

Или защо МЗ и ИАМН отказват да кажат какви са потребностите от създаването на нови лечебни заведения в страната и има ли кадри за всички

Протест на зелените пред парламента

Протест на зелените пред парламента

Природозащитниците са срещу подготвяните процедури за ОВОЗ, които ще разрешават строеж без оценка, при изтичане на срок
Кадрови дефицит затрудни детските операции на сърце

Кадрови дефицит затрудни детските операции на сърце

Заради липсата на сестри те бяха временно спрени, започват на непълен оборот от понеделник, съобщиха от НКБ

Приеха здравната стратегия до 2030 г.

Приеха здравната стратегия до 2030 г.

Преработеният вариант се състои от малко над 50 страници общи насоки, той мина с гласовете на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС

Зъболекари се събират на конгрес в Пловдив

Зъболекари се събират на конгрес в Пловдив

Той ще се проведе в Медицинския университет в града на 19-20 април, в понеделник отново там ще се състои форум за ваксините
Слонът в стаята е липсата на превенция

Слонът в стаята е липсата на превенция

Тази седмица Дружеството на кардиолозите в България (ДКБ) навърши 50 години. Малко или много са те, какво бе постигнато за половин век и какво предстои. Това попитахме проф. Иван Груев. Той е научен секретар на дружеството.

Невъзможното обръщане на пирамидата

Невъзможното обръщане на пирамидата

Клиничните и амбулаторните процедури не намалиха дела на болничното лечение, само го дублираха

Проф. Момчил Мавров поема НЗОК

Проф. Момчил Мавров поема НЗОК

Депутатите гласуваха оставката на Станимир Михайлов, въпреки че той я оттегли

ИСУЛ иска безплатна генетична диагностика

ИСУЛ иска безплатна генетична диагностика

От нея се нуждаят деца с хематологични заболявания, сега тя струва 2000-4000 лв., малцина могат да си я позволят и това пречи на терапията, казват от болницата
1 2 3 4 5 ... 503 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Какво очаквате от новия здравен министър?

Април 2024 Предишен Следващ