справедлива оценка

Смъртността от рак в ЕС расте само у нас

01-02-2023 11:17
В България няма профилактика и скрининг, преживяемостта е ниска, заболеваемостта също, но само заради наличието на недиагностицирани случаи, сочат изводите на ЕКСмъртността от рак в ЕС расте само у нас
Clinica.bg

press@clinica.bg

България е единствената страна в ЕС, в която смъртността от онкологични заболявания се увеличава и то въпреки че разполагаме с нужната апаратура и лекарства. Основната причина за негативната тенденция е липсата на профилактика и скринингови програми, които водят до късното диагностициране на случаите и съответно до лоши прогнози. Това са само част от заключенията на Европейската комисия за страната ни. Те се съдържат в Профила за България за 2023 г. на Европейския регистър на неравенствата в онкологията и показват с голяма точност, както недъзите на здравната ни система, така и резултатите от толерирането им в една област години наред.

Заболеваемост


България е с ниска заболеваемост, но това е следствие на недиагностицирани случаи, смятат експертите. У нас новите случаи са 458 на 100 000 при 569 на 100 000 за ЕС за 2020 г. Честотата е по-висока при мъжете - 595 на 100 000, а за жените е 368 на 100 000. В абсолютни цифри новите случаи на година у нас са около 35 хил., като 56 % (19 542) от тях са сред мъжете, а останалите при жените. Най-честите диагнози са същите като в останалите държави в ЕС – рак на простата, рак на гърдата, рак на белия дроб, рак на дебелото черво.


Смъртност


Стандартизираната смъртност у нас не се различава особено от тази в ЕС. Тя е 242 на 100 000 срещу средно за ЕС от 247 на 100 000 души. Проблемът е, че България се оказва единствената страна в ЕС, която докладва увеличаване на смъртността в изминалите десет години. През 2011 г. фаталните инциденти у нас са били 229 на 100 000 срещу 242 на 100 000 през 2019, казват експертите. Повишението е по-голямо при мъжете (+8 %), а при жените то е 5%. За сметка на това смъртността средно в ЕС е намаляла спрямо 2011 г.с 10% при мъжете и с 5% при жените. Водещи в смъртността са рака на белия дроб, гърдата, дебелото черво, панкреаса, простата и стомаха. С най-голямо увеличение в смъртността за последните 10 години са рака на панкреаса – 22%, на пикочния мехур – 20%, простатата – 19%, на дебелото черво – 13%. Намаление на смъртността има при рака на стомаха – 17%, на мозъка – 7%, на черния дроб – 5%.


Без приет раков план


България е единствената страна в ЕС без приет раков план до края на 2022 г., се казва в доклада за страната ни. Реално планът бе одобрен от служебния кабинет в първата седмица на новата 2023 година. Като положителен факт се споменава, че все пак е бил приет Плана за възстановяване и устойчивост, в който се предвиждат реформи в сферата на онкологията.


Рискови фактори


При повечето рискови фактори като пушене, затлъстяване, консумация на алкохол, мръсен въздух, ние сме първенци. Това пък най-вероятно се дължи на липсата на промоция на здравето и профилактика, смятат експертите. Сред примерите, които дават авторите на доклада е фактът, че страната ни е първенец по пушачите през 2019 г. – близо 30% от населението. Честотата на наднорменото тегло и затлъстяването у нас е 55%, зависимост от алкохола има при 2% от населението. Нивата на фините прахови частици във въздуха са с 50% по-високи от средните за ЕС – 20 мг. / к.м. Ниски са нивата на ваксинация срещу човешкия папиломен вирус, отбелязват още експертите.


Ранна диагностика


Страната ни няма нужните програми за превенция и ранно откриване на рак на гърдата, дебелото черво и на шийката на матката. Ние сме държавата с най-ниски нива на скрининг при тези диагнози. Такъв донякъде се предоставя чрез прегледите по здравна каса, на които има право всеки осигурен гражданин. Те включват мамография за жените, тест за рак на простата при мъжете и преглед на шийката на матката за дамите. Това обаче не изчерпва всички нужни дейности и не обхваща всички рискови групи, се казва още в доклада. У нас обаче всяка година се провеждат и спорадични инициативи за профилактични прегледи от общини, лечебни заведения и други субекти, което също частично компенсира липсата на достатъчно добре организиран национален скрининг, се казва още в доклада.


Онкологичната мрежа


В страната ни има 20 обществени и 6 частни специализирани онкологични лечебни заведения за болнична помощ, те са разположение в 14 региона, като най-голяма концентрация има в София, Варна, Плевен и Пловдив, се казва в доклада. Според експертите това обрича на недостатъчно добър достъп до онкологични услуги хората в по-отдалечените и малки райони. По отношение наличието на апаратура и нови терапии, България е относително добре оборудвана, смятат още експертите. Според тях обаче проблем се оказва ниската кадрова обезпеченост в страната с онколози и медицински сестри. Друг огромен проблем е липсата на достатъчно палиативни грижи. Бариера пред достъпа до лечение те виждат и в наличието на неосигурени хора – 12% от населението, смятат още експертите.


Преживяемост


И по този показател страната ни е на опашката. Пет-годишната преживаяемост от рак у нас е сред най-ниските в ЕС, а за някои диагнози и най-ниската. Въпреки че преживяемостта при рака на белия дроб, на простатата, на дебелото черво, гърдата и при левкемията, са се повишили между 2000 и 2014 г., те пак остават ниски. Така например при рака на простатата средната преживяемост за ЕС за пациенти, диагностицирани между 2010 и 2014 г., е 87%, а у нас – 77%. А при рака на белия дроб средната преживяемост е 15%, а у нас едва 8%. Според експертите основната причина за това е късното диагностициране на рака в България заради липсата на надежден скрининг и профилактика.


Финансиране


Разходите у нас през изминалите десет години в онкологията са отбелязали стабилен ръст и то най-вече заради финансирането на новите лекарства. В същото време обаче те оставят сред най-ниските в ЕС. На глава от населението у нас се падат по 165 евро за онкология срещу 326 средно в ЕС.


Бойко Пенков поема лекарствата

Бойко Пенков поема лекарствата

Болниците се поделят между него и д-р Стефановски, а Добромира Карева ще отговаря за общественото здраве

Финално одобриха съюза на фелдшерите

Финално одобриха съюза на фелдшерите

Депутатите гласуваха законовите поправки единодушно в пленарна зала, въпреки че ефектът от тях е спорен
Няма финансово престъпление в Пирогов

Няма финансово престъпление в Пирогов

От държавното обвинение са отказали да образуват наказателно производство срещу директора на болницата по изпратените сигнали, съобщиха от здравното ведомство

Държавата е длъжник в имунопрофилактиката

Държавата е длъжник в имунопрофилактиката

Няма устойчива информационна кампания, губим време с повече рецепти за новите безплатни лекарства, казва д-р Гергана Николова
Фелдшерите все по-близо до своя организация

Фелдшерите все по-близо до своя организация

Зелена светлина и за мобилните амбулатории, но от 2025 година, депутатите от здравната комисия одобриха на второ четене и тези поправки в ЗЗ
УМБАЛ-Плевен с нов директор

УМБАЛ-Плевен с нов директор

Той е доц. Александър Вълков, а за представител на държавата е избран проф. Добромир Димитров, става ясно от резултатите от конкурса на МЗ
НЗОК с нова е-услуга за българи в чужбина

НЗОК с нова е-услуга за българи в чужбина

Тя ще дава информация за здравноосигурителния статус на хора, които се осигуряват в друга държава от ЕС

МЗ обяви конкурс за Пирогов

МЗ обяви конкурс за Пирогов

Това е началото на рокадите в най-големите държавни болници, предстоят още редица смени заради изтеклите мандати на директорите им
Решението на КС обслужи икономически интереси

Решението на КС обслужи икономически интереси

Преди дни КС отмени лимитите на болниците по здравна каса. Какво следва оттук нататък, има ли рискове пред фонда и пациентите и кои са те, попитахме адвокат Мария Петрова.

Има ли чадър над (избрани) болници

Има ли чадър над (избрани) болници

Или защо МЗ и ИАМН отказват да кажат какви са потребностите от създаването на нови лечебни заведения в страната и има ли кадри за всички

1 2 3 4 5 ... 504 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Какво очаквате от новия здравен министър?

Април 2024 Предишен Следващ