Бързооборотни директори

Или колко струва да си шеф на голяма държавна болница в днешно време в България

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Мандатът на последния редовен кабинет, който управляваше страната ни повече от 5-6 месеца, приключи през май 2021 г. Оттогава досега у нас има над 20 смени на директори на 60-те държавни болници в страната ни. По-интересното е, че основната част от тези рокади се случват едва в 7-8 лечебни заведения – които са и едни от най-големите – „Александровска", „Пирогов", „Лозенец", УСБАЛО, „Ал. Чирков", „Св. Ив. Рилски". За година и осем месеца повечето от тях имаха по трима директори, а някои и по прокурист.

Изключенията

Винаги има такива, най-малкото, за да потвърдят правилото. Сред тях са някои ведомствени болници като ВМА, както и най-голямата държавна болница „Св. Георги" в Пловдив, която замени един дълголетен мениджър с друг такъв. Изключение от правилото е и Варна, където университетът е собственик на болницата си, заради което лечебното заведение е малко по-независимо.

Защо се получава така

Точен отговор е трудно да се даде. Със сигурност обаче промените на директори не стават по обективни причини и ясни критерии. Най-голямото доказателство за това са самите държавни болници. Някои от тях са в много лошо финансово състояние и логично осъмват с нови директори, други са в много добро - и осъмват с нови директори. За някои има проверки, констатирани нарушения и логично следва смяна, при други има проверки, констатирани нарушения - и резултатите от проверката дори не се оповестяват. Отпада дори чисто политическият критерий. Някои директори са назначени от служебния кабинет на президента и се прави опит да се махнат - от служебния кабинет на същия президент. Всичко това поставя мениджърите им в една особена, нестабилна ситуация, в която са принудени предимно да оцеляват, на различна цена.

Каква ли

Със сигурност е висока и не заради мизата да станеш директор на голяма държавна болница, която слуховете в бранша отдавна остойностиха на петцифрена сума. Вероятно един от малкото признаци, които обединяват болниците, чиито мениджъри, които и да са те, се превърнаха в бързооборотни, се оказаха големите здравни проекти, в които те (ще) участват. Миналата година държавата даде 30 млн. лв. за довършването на втория блок на тогавашната „Св. Екатерина", която в последствие набързо стана „Проф. Ал. Чирков". Огромни инвестиции се очакват и в областта на онкологията, там държавата планира да направи дори протонен център и то вероятно точно в най-голямата онкологична болница в страната - УСБАЛО. Над 128 млн. лв. са инвестициите в създаването на 10 центъра за инсулти, а „Св. Ив. Рилски", като водеща неврохирургична болница в страната се бори за подобаващо място в проекта. „Алексанровска", макар и декапитализирана, получи заема от държавата от 35 млн. след поредния нов директор и т.н. Разбира се, изключения от правилото има – едно такова отново е „Св. Георги", която най-накрая получи обещаните 25 млн. лв. за реновиране на педиатрията си. Това стана по времето, когато бивш зам.-директор на лечебното заведение се оказа началник на кабинета на МЗ.

В цената да си директор на държавна болница – бързо или бавно оборотен, влизат и доста стрес, нерви, страх или поне конформизъм, както и наличието на все повече относителност в определени категории, като моралът.

Почитателите

И все пак този модел на управление на големите държавни болници с бързооборотни директори се толерира години наред. Въпреки заканите на новите партии да го променят при предишния си мандат, това не се случи. И досега няма ясни критерии за оценка на един мениджър на държавна болница, които да дават категорично заключение дали се справя и съответно дали трябва или не да бъде отстранен предсрочно. Няма правила и за броя мандати, които може да седи начело на една болница. Ако това се промени, дирижирани проверки, както и протести след подадени оставки, едва ли ще наблюдаваме. Но това не става и вероятно не, защото тогава принципалът ще загуби подкрепата и капацитета на една голяма университетска държавна болница, чийто директор не е сменил. Напротив, тогава има шанс да има зад гърба си истински добри болници, чиито мениджъри са се посветили на тяхното развитие, а не на личното оцеляване.