Изоставаме с лечението на инсултите

В България няма достатъчно болници, които правят тромболизи и тромбектомии, за сметка на това имаме два пъти повече инвазивни кардиологии от нужното

Болестите на органите на кръвообръщението са водещата причина за смърт в България. Стандартизираната смъртност от сърдечносъдови заболявания у нас е 1 115,8 на 100 000 души при средно за ЕС - 356,6 на 100 000. Тоест, той е три пъти по-висок от инфаркти и инсулти.

Инфарктите

При тази диагноза България бележи напредък. От 2002 до 2020 г. смъртността тук е намаляла от 367,6 на 100 000 души до 194,8 на 100 000 души, при 118.3 на 100 000 души средно за ЕС. По-добрите резултати според специалистите се дължат на „Националната програма за развитие на инвазивната кардиология в България", което е приета през 2002 г., както и на и адекватното финансиране на тази дейност от НЗОК.

Настоящето

България разполага с два пъти повече болници за инвазивна диагностика и лечение. При индикативен национален показател 1 център за инвазивна кардиология на 200 000 души население, минималният брой за страната трябва да е 34, у нас обаче има 68 или два пъти повече от нужното. Това означава, че във всички области на страната има разкрит най-малко един център, изключение правят само Разград и Търговище, но населението в тях се обслужва в съседни области. Това означава, че на настоящия етап не са необходими инвестиции в областта на активното болнично лечение на тези заболявания, усилията трябва да бъдат насочени към превенция, профилактика, скрининг и рехабилитация на болните, категорични са експертите. Според тях създаване на нови центрове пък може да се подкрепи само за Разград и Търговище.

Инсултите

Тук картината е напълно различна. Това е областта, където има нужда от активна държавна политика и инвестиции за осигуряване на съвременно лечение на инсулти. Поради липсата на такива досега смъртността и инвалидизацията в тази област са над 3 пъти по-високи от средноевропейските. В България умират над 300 на 100 000 души, при средно за ЕС 79,5 на 100 000 души.

Около 50 000 са инсултите у нас според НЦОЗА, като към 2035 г. се очаква те да се увеличат с 34% заради застаряващото население. Преживелите инсулт са с различна степен на инвалидност, която при 10% е тежка и изисква допълнителни грижи и помощ от близките и обществото. Между 25-50% от преживелите инсулт са с говорно-речеви нарушения (афазия), тази диагноза е и втората по честота причина за развитие на деменция, най-честата причина за епилепсия в напреднала възраст и много честа причина за депресия.

Мрежата

Основните изводи за състоянието на болничната мрежа и капацитета й за лечение на инсулти, до които стигат властите, напълно съвпадат с изводите, които „Индекс на болниците" прави вече пет години. Над 130 са лечебните заведения, които приемат инсулти всяка година у нас. Проблемът е, че рядко се прилага модерна лечение. От всички приети с исхемичен инсулт едва при 2,28% е използвана тромболиза (901 болни), а при 0,10% интервенционално лечение (тромбектомия). Тромболиза е осъществявана в 47 болници, което е 36% от всички лечебни заведения, осъществяващи лечение на болни с инсулт. В останалите 85 болници за годината не е проведена нито 1 тромболиза. Интервенционално лечение на болни с инсулт пък е приложено само в 3 болници – 2 в УМБАЛ „Света Анна" и „Пирогов" в София, както и УМБАЛ „Света Марина" във Варна.

Това означава, че на фона на достатъчния болничен капацитет, липсват условия за обхващане на оптимален брой болни със съвременно тромболитично и интервенционално лечение, казват властите. Това налага в рамките на съществуващия болничен капацитет да се направят промени и да се създадат условия за провеждането на съвременните метоси на лечение в в рамките на времевия прозорец от 3 часа.

Как

Според властите това може да стане като се създадат високоспециализираните строук центрове, които са заложени в Плана за възстановяване. Те трябва да бъдат функционално обединение от болнични структури с необходимата организация, материално-техническа база и кадри, така че да правят интравенозно тромболитично и ендоваскуларно. Те ще включват структури по спешна медицина, образна диагностика, клинична лаборатория, нервни болести, неврохирургия и анестезиология и интензивно лечение с трето ниво на компетентност, физикална терапия и рехабилитационна медицина с най-малко второ ниво на компетентност. Тези центрове работи в режим 24/7, ще има ангиографска апаратура, КТ, КТ мулти-слайс, МРТ с възможност за дифузия, перфузия, МРА, ултразвукова диагностика на екстракраниални съдове посредством дуплекс сонограф, транскраниален доплер, ехограф и т.н.

Според властите у нас трябва да има 1 „строук" център на население 700 000 души, 10 000 кв. км. площ, както и той д аправи поне по 750 процедури по реканализационно лечение годишно. Според всичко това у нас е оптимално да има 10 „строук" центъра, смятат властите.

Къде

Те ще бъдат разпределени във всеки регион на територията на цялата страна. Казано по-кокретно, предвижда се в Плевен, Русе, В. Търново, Варна, Бургас, Ст. Загора и Пловдив да има по един, а в София – три. Идеята е средното разстояние от всяка точка на обслужваната територия до „строук" центъра да е 100-150 км., което позволява лечение в рамките на терапевтичния прозорец от 3-4 часа. Също така трябва да има и възможности за бърз наземен и въздушен спешен медицински транспорт. Болниците, в които са центровете ще трябва да имат спешно отделени, както и обучен персонал със значителен опит в прилагането на съвременните методи за лечение на инсулт. Целта е да се увеличат тромболизите и тромбектомиите сред пациентите с инсулти.

Финансиране

За реализирането на десетте „строук" центъра в Плана по възстановяване са предвидени 128 млн. лв. Възможно е да се предвиждат и други източници, като националния бюджет или европейски програми.