Да посрещнеш първа новия живот

Родена е в Пловдив. Там е и завършила медицина, но през 1987 г. съдбата я отвежда в Стара Загора, уж за малко, колкото да изкара задължителното навремето 3-годишно разпределение, като млад лекар. Пак там, в Стара Загора изпращат и съпруга й – хирургът д-р Гео Цировски. Вместо обаче да се върнат в родния си град под тепетата, и двамата решават да останат в Стара Загора. За всичките години тук те вече са се утвърдили като отлични специалисти, създали са приятелства, обживели са се. С две думи, отдавна се чувстват зааралии.

Д-р Калина Пиперкова няма да забрави първия си работен ден – 2 февруари 1987 година. На тази дата крехкото момиче пристъпва за пръв път лекарския кабинет в бяла престилка с всички отговорности на лекар. Първата й работа е в университетската болница „Проф. д-р Стоян Киркович". Скоро след постъпването си започва специализация по акушерство и гинекология. От тогава досега са минали 37 години, но д-р Пиперкова си спомня всеки по-особен, всеки по-тежък случай в своята практика и го преживява отново и отново. Защото, както самата казва, лекарят няма работно време, той е постоянно, дори в мислите си, с пациентите, които разчитат на него.

 

Семейството над всичко

 

За д-р Пиперкова то е най-ценното, което може да има човек на света. И независимо от отговорностите и задълженията в работата се старае то никога да не бъде №2 в живота й. А и как да бъде поставено на второ място, след като хората вкъщи са изключително интересни. С тях тя може да води не само битови, но и професионални разговори, да поспори пак на професионална тема и всички заедно да отморят на хубава музика и чаша коняк след вечеря.

Съпругът й д-р Гео Цировски е известен хирург. Покойният ѝ баща – професорът по акушерство и гинекология д-р Тотьо Пиперков и до днес с обич наричат „докторът на цяла Южна България". Майка й д-р Невена Пиперкова е дематолог. Синът й д-р Михаил Цировски също е хирург като баща си. Дъщеря й д-р Тотина Цировска е вече трета година специализант по кардиология. Свекърът й също е лекар. Всички във фамилията и по двете преки линии в рода са лекари. С едно малко изключение. Както обичат да се шегуват в семейството, има и един инженер-озеленител за цяр. Това е покойната свекърва на д-р Пиперкова – Светослава Цировска.

 

Обречена да даваш радост

 

„Винаги, още от дете, съм знаела, че ще стана лекар. Не съм мечтаела за друга професия, а и как едно момиче да има мечти за учителка, например, когато и мама, и татко са лекари, когато всяка вечер слуша за интересни случаи. Няма как в такава домашна среда отрано човек да не пожелае да продължи семейната традиция, да не поиска да облече бялата престилка". Така обяснява избора си на професията д-р Калина Пиперкова. Нещо повече, тя искала да бъде точно акушер-гинеколог, като своя баща проф. Тотю Пиперков, който в продължение на над 20 години е ръководил катедрата по акушерство и гинекология в Медицинския университет в Пловдив. Нещо повече, до 80-ата си година той е консултант. Майка й също искала да бъде акушер-гинеколог, но решили, че двама от една и съща специалност, при това никак не лека, в семейството са твърде много. Така д-р Невена Пиперкова станала дерматолог. „Като се знае всичко това за родителите ми, и през ум не ми е минавало да бъда нещо друго, освен лекар, разказва с усмивка и огромна благодарност д-р Пиперкова за своите родители. Ако трябва да се върна назад в годините и да избирам отново специалност, пак бих избрала акушеството и гинекологията. Отговорността е огромна, но радостта да посрещнеш първа новия живот е неописуема", казва лекарката.

 

Отговорността на лекаря

 

Тя не е броила колко бебета е поела с ръцете си от началото на професионалния си път досега. Факт обаче е, че освен задълженията й на началник на Отделението по акушерство и гинекология в болница „Тракия", тя е един от най-натоварените специалисти. Търсен и предпочитан лекар е от пациентките не само от Стара Загора, но и от цяла Южна България точно, както преди търсеха нейния баща проф. Тотю Пиперков. От това обаче тя съвсем не се ласкае, защото по думите й, призванието на лекаря е да помага, а в стремежа да спасиш, няма място за гордост и тщеславие.

„Първото си бебе не помня, но помня първото седалищно раждане", разказва с усмивка от разстоянието на годините днес д-р Калина Пиперкова. Тогава обаче съвсем не й било до смях. Била започнала едва що работа. Било немислимо на толкова млад лекар да поверят толкова сложен случай. Лекарят, който трябвало да го води обаче му се наложило да отиде при студентите, тъй като на бременната още не било дошло времето да ражда. „Калинче, спокойно. Не ѝ е дошло времето, само я наблюдавай", казал ѝ старшият. Малко, след като излязъл обаче жената викнала младата лекарка и направо й казала, че ще ражда. „Опитах се да ѝ кажа, че ѝ е рано, както по-старшият колега ми бе казал. Докато така си говорихме, крачетата на бебето се показаха. Изтръпнах. Седалищното раждане е сложно и трудно. Започнах трескаво да си припомням всичко, каквото бяхме учили за такива случаи. Докато сложа ръкавиците и то комай беше излязло. Само главата му беше останала вътре. Припомням си как се вади глава в такива случаи и си казвам: Божичко, дано не му я откъсна", разказва д-р Пиперкова. Детето обаче се родило благополучно, а почудата на старшия лекар била невероятна, когато разбрал, че младата лекарка се е справила блестящо с толкова сложно раждане.

 

Помощта на старата акушерка

 

Оказва се, че опитът, та макар и на една стара акушерка, може много да насърчи и помогне на една млада лекарка. Точно така се случило преди близо 35 години. Д-р Калина Пиперкова никога няма да забрави датата 6 април 1987 година. Било съвсем в началото на кариерата ѝ. „Колегите празнуваха. Оставиха на малката да се оправя, та нали раждането е естествен процес. Жените раждаха, аз бях в залата. При една от родилките обаче плацентата не пада. Правя всичко, каквото казват учебниците за такива случаи и чакам, но тя не пада и не пада. Идва при мен старата акушерка Стефанова, изключително опитна. Вижда притеснението ми и казва: Докторке, недей се помайва, ами бъркай и каквото хванеш, скуби. После ще му мислим. Справих се и в този случай", разказва днес през смях проф. Пиперкова. Тя е категорична, че в акушерството и гинекологията, освен огромна отговорност, има и много романтика. „Свързана е с много радост, с много надежди, а какво по-хубаво от това, че ти по някакъв начин си станала причина за щастието на хората", възкликва тя.

 

Мечтите на лекарката

 

Понякога премисля, какви ли хора, какви ли личности са станали бебетата, които е изродила. А те не са никак малко, хиляди са. Само през миналата година, навръх Бабинден, в болница „Тракия" в ръцете й проплакаха 21 новородени! За някои от тях знае по нещичко и сега, родителите на други не пропускат празник да й благодарят и да заведат децата да видят лекарката си. Самата проф. Калина Пиперкова обаче има една мечта и много се надява скоро тя да се сбъдне – синът ѝ и дъщеря ѝ да я дарят с внуци. „Време е и аз да изпитам тази радост. Толкова години минаха, откакто ги отгледахме, че ми се иска да гушна наше бебе отново. Тайничко се надявам да ми доставят тази радост", въздъхва лекарката. Дотогава се старае да оползотворява свободното си време с четене, слушане на музика и пътувания в страната или извън България. Това са любомите занимания и на съпруга ѝ д-р Гео Цировски. Тук, в сметката не влиза радостта, с която проф. Пиперкова готви и подрежда трапеза за семейството си и приятели. Защото фамилията на празник не сяда на масата с по-малко от десетина човека.