държавата анализира

Онкоболниците ни - двойно повече

30-01-2023 06:09
В същото време комплексно лечение няма, липсва взаимодействие между медиците, няма и палиативни грижи, отбелязаха властитеОнкоболниците ни - двойно повече
Clinica.bg

press@clinica.bg

В страната има два пъти повече лечебни заведения за онкология от нужното – 42 вместо 21, но те не предоставят комплексна терапия за пациентите, липсва взаимодействие между тях, а палиативните грижи са изпуснати почти напълно от здравната карта на България. Това са основните изводи в сферата на онкологията, които направи държавата в Националната карта на дългосрочната нужда от здравни услуги, която прие служебният кабинет в края на миналата година. Въпреки тяхната правилност, към момента няма никакви изгледи, че следващите правителства – служебни и редовни, ще предприемат съответните реформи, за да се подобри положението за хората с онкологични заболявания. Напротив – болничните структури и по онкология продължават да се роят, нови никнат дори на село.

Заболеваемост


В страната всяка година се откриват около 36 хил. нови случаи на рак. Броят на смъртните случаи пък е около 20 хил. Въпреки че заболеваемостта ни е по-ниска от тази в ЕС, общата смъртност не е. В същото време в анализа на властите е упоменато, че общите разходи за лечение на рак в България за година са оценени на около 1.2 млрд. лв. Не е ясно обаче дали в тази цифра влизат всички доплащания – регламентирани и нерегламентирани, от страна на самите пациенти, както и дали това обхваща само активната форма на лечение или и рехабилитацията и палиативните грижи.


Настоящето


Изводите на държавата тук напълно се припокриват с тези, които "Индекс на болниицте" прави всяка година, включително и миналата. По данни на НЗОК през 2021 г. у нас има 42 болници и комплексни онкологични центрове (КОЦ), които извършват лекарствена терапия, като обемът на пациентите и диагнозите в тях варира значително. Над 1500 пациента за годината са имали само 14 структури по медицинска онкология – УСБАЛО-София, УМБАЛ „Аджибадем Сити клиник" – София, УМБАЛ Аджибадем Сити клиник Токуда" – София, УМБАЛ „Софиямед"-София, СБАЛХЗ-София, УМБАЛ „Св. Иван Рилски"-София, КОЦ-Бургас, КОЦ-Пловдив, УМБАЛ „Свети Георги"-Пловдив, УМБАЛ „Унихоспитал"-Панагюрище, УМБАЛ „Света Марина"-Варна, СБАЛОЗ „Д-р Марко Антонов"-Варна, УМБАЛ „Д-р Георги Странски" – Плевен, КОЦ-Стара Загора. В 6 от лечебните заведения, пациентите, преминали през годината, са били под 200.

Едва 10 от всички лечебните заведения са предоставяли едновременно лечение на солидни тумори, хематологични заболявания, левкемии и лимфоми и са осигурявали и парентерално лечение – ВМА-София, УМБАЛ Аджибадем Сити клиник Токуда" – София, УМБАЛ „Св. Иван Рилски"-София, УМБАЛ „Софиямед"-София, МБАЛ „Света София" – София, МБАЛ „Сердика"-София, УМБАЛ „Свети Георги"-Пловдив, МБАЛ „Централ Онко хоспитал" – Пловдив, УМБАЛ „Света Марина"-Варна, УМБАЛ „Д-р Георги Странски" – Плевен.

От всички 42 лечебни заведения, само в 22 се осъществява и лъчелечение, като дейността им също варира в обема на преминалите болни и в обхвата на терапиите. Общо 17630 души са получили лъчелечение през 2021 г., като броят им е нараснал значително спрямо 2020 г. – с 2188 души. С най-голям брой пациенти – над 1 000 са 6 лечебни заведения в страната УСБАЛО-София, УМБАЛ „Аджибадем Сити клиник" – София, КОЦ-Бургас, КОЦ-Шумен, УМБАЛ „Свети Георги"-Пловдив, УМБАЛ „Унихоспитал"-Панагюрище. Между 400 и 1 000 пациенти са преминали през още 12 лечебни заведения, т.е. в 16 структури по лъчелечение е покрит националния показател за минимална използваемост на линеен ускорител – 400 пациента годишно.

Радиохирургия е осъществявана в 11 лечебни заведения УСБАЛО-София, УМБАЛ „Аджибадем Сити клиник" – София, УМБАЛ Аджибадем Сити клиник Токуда" – София, УМБАЛ „Св. Иван Рилски"-София, КОЦ-Бургас, КОЦ-Русе, УМБАЛ „Свети Георги"-Пловдив, УМБАЛ „Унихоспитал"-Панагюрище, УМБАЛ „Света Марина"-Варна, УМБАЛ „Сърце и мозък"-Плевен, КОЦ-Шумен. Стереотактична радиохирургия (с кибернож) е осъществявана само в 3 от тях „Аджибадем Сити клиник" – София, УМБАЛ „Свети Георги"-Пловдив и УМБАЛ „Сърце и мозък"-Плевен.

Нискодозова брахитерапия е имало само в 4 лечебни заведения – ВМА-София, УМБАЛ „Александровска"-София, КОЦ-Шумен и УМБАЛ „Свети Георги"-Пловдив, а стандартна брахитерапия в 16. Конвенционална телегаматерапия е осъществявана само в КОЦ-Русе.

През 2021 г. има 69 хил. диспансеризирани пациенти с онкологични заболявания в 32 лечебни заведения. С това нивата на тази дейност започват да се възвръщат към стойностите отпреди пандемията, когато в страната имаше 87 хил. диспансеризирани пациенти. Дори и този брой обаче, по мнението на специалистите, е далеч от реалните потребности, тъй като хората с открити и лекувани онкологични заболявания през изминалите 5 години са много повече.

Палиативните грижи са най-неразвитата дейност в областта на онкологичната помощ. През 2021 г. НЗОК е заплатила за лечението на 1657 души в 16 лечебни заведения. От тях и активна форма на лечение предоставят 11, като в тях са преминали 1450 души. Най-много – 357 са обгрижени в КОЦ-Враца и в УМБАЛ „Света Марина" – Варна.


Изводи и препоръки


Анализът на дейността на лечебните заведения показва, че основен проблем е липсата на интегритет и комплексност на грижите. Усилията трябва да бъдат насочени към гарантиране на достъпа до всички здравни услуги в онкологичната помощ - скрининг, диагностика, оперативно лечение (онкохирургия), планиране на нуждите (онкокомитет), лекарствена терапия, лъчелечение, диспансерно наблюдение и палиативни грижи, смятат експерти. Според тях това може да стане, когато се подкрепят определени болници, като обемът услуги, който ще предлагат, ще е различен на национално и местно ниво.


Методология


Оценката на потребностите от болници за пациентите с онкологични заболявания е направено на база 0.13 легла на 1000 души за медицинска онкология и 0.14 на 1000 за лъчелечение, като 80% от леглата се планират на регионално ниво и 20 % се локират за дейности на национално ниво. Определянето на броя структури, в които леглата да бъде концентрирани е на база един център за комплексни медицински грижи на 300 000 души.Определянето на нуждите от високотехнологична апаратура е на следната база: 1 линеен ускорител на 150 000 души, 1 линеен ускорител за радиохирургия на 1 млн. души, 1 SPECT на 300 000 души, 1 PET-CT на 750 000 души. Резултатите от анализа показват следните нужди.


Леглата


При прилагане на настоящата методология необходимият брой легла по медицинска онкология на национално ниво е 894 легла, от които 717 са за дейности на регионално ниво и 178 за дейности на национално ниво. Броят на разкритите в страната легла е 1278, тоест излишъкът е над 380. Въпреки че в различните области на страната имат различна осигуреност с легла по медицинска онкология, недостиг няма, напротив - наличният капацитет надхвърля определените потребности. Тези легла са разкрити в много голям брой лечебни заведения – 42. Това формира среден брой легла 40 в 1 структура по медицинска онкология, което е сравнително малък брой за постигане на необходимата ефективност. В 20 от тези лечебни заведения (предимно частна собственост) не се осъществяват дейности по лъчелечение, като задължителен елемент на комплексното лечение на болните. В същото време тези структури разходват значим публичен ресурс от НЗОК (над 350 млн. лв. за 2021 г.), което налага преоценка на изискванията към лечебните заведения при договаряне с НЗОК на т.нар. пакет „комплексно лечение на онкологичните заболявания", смятат властите.

Данните за осигуреността с легла по лъчелечение показват, че те са концентрирани в по-малък брой области – 19, и че има лек недостиг, предимно в Югозападен район. При определена необходимост на национално ниво от 962 легла, от които 770 за дейности на регионално ниво и 192 легла за дейности на национално ниво, наличните към момента легла са 704. В голяма степеб обаче това е псевдонедостиг, защото лъчетерапевтично лечение се провежда често като амбулаторна процедура. Лъчетерапевтичните легла са концентрирани в 22 лечебни заведения, от които 18 публична собственост (държавна и общинска) и 4 частна собственост.

При прилагане на методологията за определяне на броя на структурите, в които да бъде концентрирана онкологичната помощ, се установява, че у нас е необходимо да функционират 21 центъра, осигуряващи дейности на регионално ниво – специализирана онкологична помощ, като най-малко 1 от тях следва да покрие изискванията и да функционира като на национален. Съответно наличните центрове сега са 42 – тоест, два пъти повече. Въпреки това болниците искат да откриват още структури по медицинска онкология и лъчелечение, включително в села, а здравните власти дават зелена светлина на намеренията им.

Национално ниво


Идеята е у нас да се създаде Национална онкологична мрежа, която да комбинира онкологичните центрове с високи постижения в цялата страна и да подкрепя структурите на областно и регионално ниво. В тази връзка държавата иска в София да има и организационен пункт - Национален онкологичен център, който осигурява широка гама от методи за висококачествена диагностика, лечение и грижи. Това е в съответствие и с идеите на Европейската комисия в областта на рака, както и с Националния раков план на страната. Този национален център ще се създаде чрез интеграция и функционално обединение на лечебни заведения и структури с най-високо ниво на компетентност във всички направления на диагностиката и лечението на онкологичните заболявания. Центърът ще участва в европейската мрежа от такива национални центрове на територията на ЕС и ще играе роля на координиращо звено между онкологичните центрове в страната. Останалите ключови интервенции ще включват „Център за протонтерапия" в София, Национален център за широкообхватен скрининг на заболяванията, Националната платформа за медицинска диагностика.


По региони


На междуобластно (регионално) ниво, ще се осъществява комплексни медицински грижи - промоция, превенция и скрининг, всички методи от комплексното лечение, в т.ч. медицинска онкология, лъчелечение, нуклеарна медицина, продължително лечение, рехабилитация и палиативни грижи. Тук влизат градовете Пловдив, Варна, Плевен, Бургас, Стара Загора, Русе и Велико Търново. Специално внимание следва да се отдели на осигуряването на болнични бази за обучение и студенти и специализанти, предвид наличието на висши учебни заведения, обучаващи медицински кадри.

На областно ниво – най-ниското, ще се осъществява базова онкологична помощ - диагностика и оперативно лечение на болни, планиране на последващите грижи от Онкологична комисия и насочване на пациентите към структури за лекарствена терапия, лъчелечение, продължително лечение и палиативни грижи. Областни центрове се предвижда да бъдат Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Габрово, Търговище, Разград, Шумен, Силистра, Добрич, Сливен, Ямбол, Хасково, Кърджали, Смолян, Пазарджик, Перник, Кюстендил, Благоевград. Задължително условие за подкрепата им от държавата е осигуряването на активно диспансерно наблюдение и палиативни грижи за пациенти с онкологични заболявания.


Финансирането


За развитието на онкологичната помощ в страната, държавата ще разчита на следните източници на финансиране: национално финансиране (чрез средства от държавния бюджет и бюджета на НЗОК), инвестиции по Плана за възстановяване и устойчивост,откъдето ще се вземат пари за профилактика, за протонен център за модернизиране на системата за диагностика и лечение на онкологични заболявания, за национална дигитална платформа за медицинска диагностика, както и за обновяване на съществуваща материална база за продължително лечение и рехабилитация.

Тези инвестиции се очаква да се насочат към следните болници по региони:

МБАЛ-Видин, КОЦ-Враца, МБАЛ -Враца, МБАЛ-Ловеч, МБАЛ- Монтана, УМБАЛ "Д-р Г. Странски" в Плевен, КОЦ-В. Търново, МБАЛ- В. Търново, МБАЛ-Габрово, МБАЛ- Разград, КОЦ-Русе, МБАЛ- Русе, МБАЛ-Силистра, УМБАЛ „Света Марина" във Варна, СБАЛОЗ-Варна,МБАЛ-Варна, МБАЛ-Добрич, МБАЛ-Търговище,

КОЦ-Шумен, МБАЛ-Шумен, КОЦ –Бургас, МБАЛ- Бургас, МБАЛ-Сливен, КОЦ-Стара Загора, УМБАЛ - Ст. Загора, МБАЛ-Ямбол, СБАЛО-Благоевград, МБАЛ-Благоевград, МБАЛ-Кюстендил, МБАЛ-Перник, СБАЛОЗ - Софийска област, УСБАЛО в София, СБАЛХЗ, УМБАЛ „Св. Ив. Рилски", УМБАЛ „Царица Йонна-ИСУЛ", СБАЛОЗ –София, УМБАЛ „Свети Георги" в Пловдив, КОЦ-Пловдив, СБАЛО –Хасково.


МУ-Плевен прекрати договора си със СБАЛК

МУ-Плевен прекрати договора си със СБАЛК

Инвазивната кардиология трябва да освободи държавните имоти, които заема, но не иска, затова спорът стигна до областната управа и съда

Засега без

Засега без "Мама и аз" и в Бургас

Местният парламент не събра необходимото мнозинство от 34 гласа, за да бъде одобрено предложението за новото разширение
Педиатричните легла ни стигат, но няма качество

Педиатричните легла ни стигат, но няма качество

Част от този капацитет е в малки болници с местно значение, които са с изчерпващи се възможности за предоставяне на комплексни грижи, смятат властите

54 болници са поискали да разширят дейността си

54 болници са поискали да разширят дейността си

Здравното министерство е разрешило на 31, останалите чакат отговор, има и две заявки за нови лечебни заведения

Държавата си препоръча да спре роенето на болници

Държавата си препоръча да спре роенето на болници

25% от леглата в тях са излишни, развитието им трябва да става в рамките на вече съществуващите, се казва в Националната карта на дългосрочните нужди от здравни услуги

Роенето на болници скандализира и ПП

Роенето на болници скандализира и ПП

Поредното лечебно заведение е на път да се построи в Плевен, при това върху детска площадка и в нарушение на ЗУТ, алармираха днес от партията, визирайки проект на Търговска лига

КЗК отказа да се занимава със „Сърце и мозък

КЗК отказа да се занимава със „Сърце и мозък

Решението на комисията е по искането на частната болница за разглеждане на картел между лечебни заведения в Бургас

Още болници искат ред в сектора от президента

Още болници искат ред в сектора от президента

След Бургас и лечебните заведения в Плевен призовават властите да спазват здравната карта и дори да наложат мораториум за нови дейности

ТЛ строи „Мама и аз

ТЛ строи „Мама и аз" в Плевен

Тя се води за разширение на вече съществуващата болница „Сърце и мозък", за целта Общинският съвет утре ще гласува промяна в устройствения план на града
СО даде нужния терен за Детската болница

СО даде нужния терен за Детската болница

Той ще бъде приобщен към държавните имоти, които бяха избрани за изграждане на дългоочакваното лечебно заведение, каза кмета Йорданка Фандъкова
1 2 3 4 5 ... 10 »
Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Очаквате ли партиите да изпълнят предизборните си обещания в сферата на здравеопазването, след като влязат в Парламента?

Март 2023 Предишен Следващ