Интервю

Държавата е длъжник за балнеопрофилактиката

26-01-2023 07:00
Въпреки това успешно догонваме водещите европейски държави, като Унгария, Словакия, Чехия, а в някои отношения - Франция и Германия, казва д-р Сийка Кацарова Държавата е длъжник за балнеопрофилактиката
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Тази година ще се проведе Десетия конгрес на Българския съюз по балнеология и СПА-туризъм. Какви са ресурсите на България, достатъчно ли е финансирането на клинините пътеки за рехабилитация и има ли кадрова криза в балнеолечението и рехабилитацията. Тези въпроси зададохме на д-р Сийка Кацарова. Тя е председател на Българския съюз по балнеология и СПА-туризъм.
- Д-р Кацарова, България наложи ли се като държава в сферата на медицинския туризъм и балнеолечението?

- Тази тема е много важна не само за българския бизнес, но и за българските граждани, които си плащаме здравните осигуровки. по отношение на превенцията и профилактиката, там където е мястото на балнеолечението, България успешно следва програма за развитие и е на ниво, догонваща водещите европейски държави, като Унгария, Словакия, Чехия, дори в някои отношения Франция и Германия.

- Констатацията Ви звучи много добре, защо е така?

- Защото още през 2009 г. Българския съюз по балнеология и СПА туризъм, Министерството на туризма и Европейската СПА асоциация започнахме работа по създаване на регулация в тази област. Резултатът дойде през 2016 г. в приемането на наредба, която регулира кой може да ползва името СПА, медикъл СПА, уелнес на своя обет. От там нататък втората важна стъпка бе сключеното през 2019 г. споразумение и включването на България в списъка на държави, които могат да предоставят услуга по превенция и профилактика за граждани с внесени здравни осигуровки, и това да бъде реимбурсирано от германските здрави каси, обединени Асоциация за публично-частите здравни каси в Германия, които са 110 през 2022 година. По отношение на балнеолечението, превенцията и профилактиката ние сме в правилната посока. Благодарност изразявам към Министерството на туризма, което от 2009 г. досега осъзнава и работи в дух на приемственост по отношение важността на балнеоложкия туризъм. България има традиции в него още от римско и тракийско време. Втори сме, след Исландия, в Европа по наличие на минерални води, изключително модерна инфраструктура, ролята на Министерството на туризма е да популяризира тези възможности. Министерството на здравеопазването обаче е длъжник на българите, тъй като не съществуват реално работещи програми за превенция на здравето от заболявания такива, каквито съществуват в почти всички европейски страни, включително и такива извън Европейския съюз, каквато е Сърбия. По време на пандемията в почти всички европейски страни бяха въведени т. нар. ваучери за здраве – Литва, Сърбия, Румъния, Чехия с програма за ползване и от други европейски граждани, Франция, Италия и други. От тях да възстановят здравето си в балнео и СПА заведения имаха възможност да възстановят здравето си всички здравноосигурени. В България имаме само една подобна програма по НОИ, която обхваща едва 45 000 българи. Превенцията на заболяванията са само на хартия. Излиза, че в това отношение ние, здравноосигурените български граждани сме абсолютно дискриминирани. Според проучвания на Германската СПА асоциация 1 евро, инвестирано в профилактика спестява 7 евро, похарчени за лечение.

- Какви са ресурсите, с които разполагаме на този етап в това направление – брой ЛЗ, вид, региони?

- По данни и оценки на Асоциацията по физикална и рехабилитационна медицина рехабилитацията в България е недооценена. Бюджетът, който се отпуска за нея е абсолютно неадекватен. В определени региони с отлични възможности за развиване на такава дейност няма достатъчно места. Например, в Поморие хората, страдащи от проблеми на опорно-двигателния апарат се избиват да се доредят за настаняване в Специализираната болница за рехабилитация там. Всичко това идва от главата, от министъра на здравеопазването. Явно няма разбиране, колко е важни са профилактиката и рехабилитацията. Най-глупавото нещо, което аз чух е, че рехабилитацията след прекара КОВИД-19 се прави отново на територията на болниците. Представете си човек, който е боледувал тежко три седмици и бил хоспитализиран, а после пак го слагат в болница, за да го рехабилитират. В цяла Европа това се прави на територията на термалните СПА дестинации, като само най-тежките случаи остават за възстановяване в лечебните заведения. Хората искат природа, а не да стоят между четири стени.

- Кои направления в медицинския туризъм се развиват у нас – СПА, рехабилитация, долекуване, активно лечение?

- Медицинският туризъм бе основният приход на хотелите в Берлин по време на КОВИД пандемията. Българският съюз по балнеология и СПА туризъм инициирахме заедно с Министерството на туризма създаването на работна група с представители на академичните среди, Министерството на здравеопазването, Асоциацията на частните болници в България и Български зъболекарски съюз. Идеята беше МЗ заедно с помощта а работната група да създаде план за действие за развитието на България като дестинация за медицински туризъм, като той да е краткосрочен – три или петгодишен. Работната група следваше да направи проучване кои направления биха привлекли интереса на международната публика. Да се направи проучване и за какво най-често у нас идват чужденци. А ние знаем, че това е за зъболекарски услуги, тъй като те не се заплащат от редица здравни каси в Европа. В България чужденци търсят много и ин витро процедурите, защото страната ни има добро законодателство в тази област, невероятно добри специалисти и модерни клиники. Това направление може да привлече много медицински туристи от чужбина, защото в редица държави застраховките не покриват репродуктивната грижа след определена възраст. В някои страни са ограничени някои генетични изследвания, има ограничения и на Църквата, каквито в България няма. Третото направление, по което може да се развива медицински туризъм, защото практиката доказва, че е търсено от чужденци е смяната на стави. Вече има доста пристигащи за това хора от Великобритания, тъй като там за такава операция се чака продължително време, дори по две – три години, а заболяването през това време напредва. Чужденци идват в България и за лазерни операции на простатата заради много добрите специалисти и отново, защото у нас не се чака. Въпреки тези търсения, тези направления у нас не се развиват, няма политика за тях.

- Имате ли обяснение, защо държавата не ги е поставила за приоритет за развитие?

- И аз питам защо. Само ще спомена един фрапиращ факт. В стратегията на Столичната община за развитието на туризма, която е готова още от месец ноември, няма нито една дума за здравен туризъм. И това е при положение, че София е възникнала на базата на термалните извори. Да не говорим за многото болници на територията на града, голяма част от които са частни и са с изключително добри битови условия и специалисти. Как да кажем на партньорите, че имаме добър продукт, след като никой не го е споменал никъде в документите. Ако трябва да сме конкретни, България не съществува на картата на Европа по отношение на това направление.

- Достатъчно ли е финансирането по КП за рехабилитация? Кои са другите източници?

- Ние сме неправителствена организация, коeто обединява частните инвеститори, като наши членове са и общин с балнеовъзможности. Клиничните пътеки за рехабилитация са абсолютно недофинансирани. представете си сумата – 35 лева на човек на ден, за пълен пансион – три хранения, нощувка и три процедури дневно. Толкова беше през миналата година. Абсурдно е тези пари да са достатъчни. Основният проблем е неразбирането и нежеланието да се разбере, колко е важна профилактиката за хората. Говори се постоянно, че българите сме болни, че децата са затлъстели. Питам аз, колко родители могат да си позволят да заведат децата си за една седмица на почивка и профилактика в български курорт при това съвсем не луксозни настаняване, например във Велинград. Там, къщи за гости, колкото искате, тризвездните хотели също са много. Всеки ще прецени, какво може да си позволи, но част от разходите за такава почивка трябва да бъде поето от Националната здравноосигурителна каса, която се пълни от нашите здравни вноски. Има отлични възможности – Девин, Баните, Огняново. Това са места, които не са свързани е пременно с високи разходи. Хората обаче не могат да си ги позволят. в случая е необходим целеви инструмент за финансиране така, както направиха в Латвия, Литва, Словакия, Чехия, Румъния, Франция, като страните от Европейския съюз, че дори и Сърбия. Там имат целеви бюджети за т. нар. програми за здраве, защото тези държави инвестират в хората. Беше дадена възможност ваучерите за храна да се използват и за туристически услуги. Държавата предостави на работодателите вместо да плащат в пари, да го направят точно във ваучери, които не се и облагат данъчно. Питам, колко българи биха ги ползвали за здраве? И си отговарям, много малко.Те първо ще отидат с тях да си купят храна. Последната им грижа е да ги използват за здраве. Ето защо ни трябва целеви инструмент, свързан с превенцията на здравето и заболяванията при това не само на хартия. В това отношение Министерството на здравеопазването е длъжник на хората.

- Има ли кадрова криза и при балнеолечението и рехабилитацията?

- Има и тя не е никак малка. Българските университети предлагат много добри програми за по-нисшите нива, като процедурчици и рехабилитазтори, но проблемът е с лекарите по физикална и рехабилитационна медицина, той наистина е голям. Има ги и в цяла Европа. У нас тази специалност все още не е атрактивна. От една страна, заплащането не е добро. От друга, имиджът е, че я работят най-вече пенсионерите. За да се подобри това, трябва да има промяна нормативната уредба така, че да се дава възможност медико-спа центровете да бъдат използвани като бази за стаж на студентите по медицина. Така младите хора ще видят, че се работи с най-съвременна и модерна апаратура. Докато това не се случи, интересът към тази област от медицината ще е все така малък.

- Какви са перспективите в България за развитието на медицински туризъм и балнеолечение?

- Аз съм оптимист, тъй като виждам в какъв мащаб се разгръщат частните инвестиции. От скоро има и нова,модерна болница за рехабилитация в София. Тук перспективите са добри. И както винаги, бизнесът изпреварва регулацията. Ние трябва да сме по-активни, да натискаме общините да си свършат работата. Това е в полза на националните интереси. От една страна ще бъде подобрено здравето на хората, а от друга ще се привличат пари в българската икономика чрез чуждестранни пациенти. Медицината у нас е на световно ниво, но заема много малка част от международния пазар.


Искат рехабилитация за кисти на Тарлов

Искат рехабилитация за кисти на Тарлов

След 7-годишна борба с рядката болест Моника Маринова отново ходи и иска да помогне на други българи в нейното положение

Не превръщайте болния в диктатор

Не превръщайте болния в диктатор

Какво обаче се случва, ако член на семейството научи, че страда от тежка болест? Как се променят отношенията, как да преодолеем трудните моменти, разговаряме със семейния терапевт Стоян Георгиев.

Алкохолът – начин на употреба

Алкохолът – начин на употреба

Колко от нас пият? И ... в какви количества? Какво означава диагнозата "алкохолна болест" и до какви увреди води, разказва д-р Георги Джупанов.

Масажът като афродизиак

Масажът като афродизиак

Свети Валентин почти чука на вратата ни и освен радостно нетърпение, ни носи и леко безпокойство – за това как да изненадаме любимия човек. Ако все още не сте намерили вярната идея, помислете над тази - любовен масаж. 

Ваната помага на сърцето и нервите

Ваната помага на сърцето и нервите

Да се отпуснеш сред морските вълни през лятото е не просто почивка, това може и да ни лекува. Как може водата да ни помага през цялата година, попитахме Симеон Костов.
Гимнастика пред телевизора

Гимнастика пред телевизора

Даже и да сте имали спортна програма за лятото, през есента и зимата става все по-трудно да я спазвате. Има начин да не се обезвижвате съвсем. Може да правите гимнастика в офиса и вкъщи, казва Диляна Костова.
Депресия след отпуска – нормално

Депресия след отпуска – нормално

Даже и добре да си поживее човек, отпуската все някога свършва. Какво да правим и как да се спасим от бездната на депресията след нея, попитахме проф. Захарина Савова.

Чистят тялото с отрицателни йони

Чистят тялото с отрицателни йони

Йонната детоксикация е един вариант да изчистим тялото си от вредни вещества. Как става това, какво представлява този метод, обяснява Симеон Костов.
Привличаме здравни туристи със СПА

Привличаме здравни туристи със СПА

Слагат в ред центровете за масажи и лечение с кал и минерална вода
Ездата прави чудеса при МС

Ездата прави чудеса при МС

Рехабилитацията и психологическата подкрепа са изключително важни при битката с множествената склероза. Как хиппотерапия, плуване, йога и пилатес помагат на болните с МС? Разкрива кинезитерапевтът Инна Иванова.
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Очаквате ли сериозни реформи от новия здравен министър?

Февруари 2025 Предишен Следващ
Close Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки. Политика за бисквитките Съгласен съм