Коментар

В здравната стратегия има пропуски

27-01-2023 05:51
Но неприемането й от депутатите, след като е така категоричнo, би следвало да беше станало много по-рано, за да се даде възможност за подготвяне на нова, казва д-р Диян ГаневВ здравната стратегия има пропуски
Clinica.bg

press@clinica.bg
Националната здравна стратегия 2030 отиде на поправителен. След сериозни критики депутатите от ресорната парламентарна комисия върнаха документа на ведомството на министър Асен Меджидиев, за да я пренапише. Какво смята за документа, как трябва да се преработи той и има ли опасност да загубим пари по Плана за възстановяване и устойчивост, попитахме д-р Диян Ганев. Той е млад лекар, с опит в извънболничната и болнична помощ, а към момента е част от системата на спешната медицинска помощ.
- Какво смятате за сегашната Национална здравна стратегия, която бе върната от депутатите за преработка?

- Текстът на стратегията е добър, представени са данни от утвърдени национални и международни институции като с това се посочват дългогодишните тенденции по влошаване на състоянието на здравната система, нейната невъзможност да се справя с тенденциите на влошен начин на живот, предотвратими заболявания, ранна диагностика и профилактика и други като от това страда целия български народ. Но фрапантната цифра за мен е, че до 2060 всеки трети българин ще бъде на повече от 65 години при тенденция за намаляване и на продължителността на живот, която за момента е ок. 70 години за мъжете и 77 години за жените. Тоест средно мъжете живеят 5 години след пенсиониране. За този период се изплаща месечна пенсия и най-вероятната причина за смърт на този човек е предотвратимо заболяване - инсулт или инфаркт (42% от общата смъртност), което е двойно повече от средното за ЕС. Това е катастрофален, груб, категоричен факт за качеството на предоставяната медицинска грижа. Казвайки това отчитам и напредъка пред последните 30 години по същите заболявания, но има много още работа в тази насока.

- Как ще коментирате това тяхно решение?

- Представената Национална здравна стратегия е внесена на 21.10.2022г. и досега не беше разгледана в дневния ред на комисията по здравеопазване. Вероятно това има своето административно обяснение, но ако е толкова категорично и безславно нейното неприемане съгласно проведената дискусия в комисията на 19.01.2023г. би следвало това да беше свършено много по-рано във времето, като така се даде възможност на изпълнителната власт да подготви нова национална здравна стратегия.

- Как трябва да се преработи документът според Вас, какво му липсва, на какво трябва да се наблегне?

- Изводимо от данните в стратегията е наличието на кадрова криза в здравеопазването. Най-силен недостиг виждаме при медицинските сестри, следвани от лекари и други медицински специалисти, но по-важно е неравномерното разпределение. Това, което привлича младите лекари в чужбина са ясните критерии за прием, централизираната система под формата на държавен изпитен конкурс за специализация позволяващ избор на специалност съответно на постиженията на кандидата. Тоест съществен пропуск на стратегия в това отношение е липсата на система за справедлив конкурс при зачисляване за специалност.

Друг пропуск е липсата на категоричен финансов ангажимент на държавата към обучението на младите лекари, с което болниците са натоварени към момента. Държавата отпуска около 300-350 места като покрива единствено таксите за обучение и трудово възнаграждение по време на външните модули, когато това е приложимо. Ежегодно в България се дипломират около 750 лекари като не е ясно колко от тези места реално се заемат от лекари-специализанти. Тези държавни места трябва да станат предпочитани не само от болниците, но и от специализантите. За това е необходимо да се наблегне на организацията на специализацията – актуализация и спазване на учебната програма чрез механизми залегнали вкл. в НРД, осъществяване на платени обучения за новите методи на диагностика и лечение в страната и чужбина, възможности за научна дейност, правна защита и др. Това трябва да бъде разработено със стратификация на ранговете и квалификациите на длъжностите в ЛЗ като заплащането да бъде коефициент над средната заплата система която и съсловната организация предложи. Отделно от това е задържането на тези млади специалисти – непривлекателните условия за работа с държавната здравна каса, ориентирано към обем, а не към качество заплащане, на практика липсващото продължаващо медицинско обучение и стандарт за качеството на оказваните услуги поставя под риск и пациента и медицинския персонал.

Един въпрос, който не се коментира, е заплащането на лекарите ръководители на специализацията. Те трябва да бъдат допълнително финансирани, за да гарантираме тяхното време със специализанта и инвестицията на взаимните им усилия по предаване на знание.

Друг пример в тази насока е повишаването на привлекателността на специалността обща медицина. Към момента процедурата за акредитация на общата практика е бавна професията има несъразмерни негативни стимули за младите колеги – 24-часово разположение, липсващо продължаващо обучение по отношение на приоритет 1 – профилактика на заболяванията, изоставащ процес по дигитализация на дейността, ниските суми за заплащане и липсата на стимули за работа в отдалечени райони. Реформа в начина на зачисляване би означавало и привличане на лекари специалисти с вече придобита клинична специалност към създаване на обща практика по облекчен механизъм.

В сега публикувания план са заложени единствено система от административни мерки, но не и инвестиции в посочените насоки, а такива са необходими да бъдат направени. Например ако държавата инвестира за обучението на 80% от дипломиращите се лекари по 1.10 от средната за страната заплата, заедно с таксите за обучение това би се равнявало на не повече от 20 млн. лева годишно плащания за решаване на кадровата криза при условия на въведен национален конкурсен изпит, който ще подобри равномерността на кадрите в страната. Това би внесло яснота за младите лекари по отношение на заплащане, изисквания и какво ще получат насреща като обучение. Нещо, което в момента е неизяснен въпрос. По непотвърдени данни между 300 и 500 лекари по някаква причина напускат системата на здравеопазването годишно, тоест тези 80% биха негативирали отрицателния прираст или биха го позитивирали.

- Има ли опасност според Вас да загубим пари по Плана за възстановяване?

- В тази нестабилна обстановка всичко е възможно, но мисля че ресорното министерство на това правителство са справя добре въпреки трудностите.


Решението на КС обслужи икономически интереси

Решението на КС обслужи икономически интереси

Преди дни КС отмени лимитите на болниците по здравна каса. Какво следва оттук нататък, има ли рискове пред фонда и пациентите и кои са те, попитахме адвокат Мария Петрова.

Има ли чадър над (избрани) болници

Има ли чадър над (избрани) болници

Или защо МЗ и ИАМН отказват да кажат какви са потребностите от създаването на нови лечебни заведения в страната и има ли кадри за всички

Протест на зелените пред парламента

Протест на зелените пред парламента

Природозащитниците са срещу подготвяните процедури за ОВОЗ, които ще разрешават строеж без оценка, при изтичане на срок
Кадрови дефицит затрудни детските операции на сърце

Кадрови дефицит затрудни детските операции на сърце

Заради липсата на сестри те бяха временно спрени, започват на непълен оборот от понеделник, съобщиха от НКБ

Приеха здравната стратегия до 2030 г.

Приеха здравната стратегия до 2030 г.

Преработеният вариант се състои от малко над 50 страници общи насоки, той мина с гласовете на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС

Зъболекари се събират на конгрес в Пловдив

Зъболекари се събират на конгрес в Пловдив

Той ще се проведе в Медицинския университет в града на 19-20 април, в понеделник отново там ще се състои форум за ваксините
Слонът в стаята е липсата на превенция

Слонът в стаята е липсата на превенция

Тази седмица Дружеството на кардиолозите в България (ДКБ) навърши 50 години. Малко или много са те, какво бе постигнато за половин век и какво предстои. Това попитахме проф. Иван Груев. Той е научен секретар на дружеството.

Невъзможното обръщане на пирамидата

Невъзможното обръщане на пирамидата

Клиничните и амбулаторните процедури не намалиха дела на болничното лечение, само го дублираха

Проф. Момчил Мавров поема НЗОК

Проф. Момчил Мавров поема НЗОК

Депутатите гласуваха оставката на Станимир Михайлов, въпреки че той я оттегли

ИСУЛ иска безплатна генетична диагностика

ИСУЛ иска безплатна генетична диагностика

От нея се нуждаят деца с хематологични заболявания, сега тя струва 2000-4000 лв., малцина могат да си я позволят и това пречи на терапията, казват от болницата
1 2 3 4 5 ... 499 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Какво очаквате от новия здравен министър?

Април 2024 Предишен Следващ