Педиатричните легла ни стигат, но няма качество

Част от този капацитет е в малки болници с местно значение, които са с изчерпващи се възможности за предоставяне на комплексни грижи, смятат властите

В България има почти два пъти повече педиатрични легла от нужните, но част от тях са разположени в болници с местно значение, които са изчерпали възможностите си да предоставят качествени и комплексни медицински грижи. Това е основният извод на властите в анализа, който са изготвили. Според тях, за да се подобри ситуацията, е нужно да се укрепи капацитета на сега съществуващите структури и да се създаде един национален център за високоспециализирана и комплексна грижа за децата.

Настоящето

През 2021 г. в болница у нас са лежали 168 675 деца, което прави 142 хоспитализации на 1 000. Най-честите причини за хоспитализациите са били болести на дихателната система (28.9%), на някои състояния, възникващи през перинаталния период (11%), травмите и отравянията (9,8%).

Към момента разкритите детски легла в страната са 3935, от които 1450 легла по неонатология и 2485 легла по педиатрия. От тези по педиатрия само 215 са по профилните специалности, те са в в София, Варна и Плевен, но високоспециализирани дейности за деца могат да се извършват и в общопрофилни педиатрични структури с трето ниво на компетентност, т.е. липсата на разкрити специализирани легла не е проблем, казват анализаторите. Осигуреността с легла в областите обаче варира значително – от 0,77 на 1 000 деца в Перник до 4,55 на 1 000 деца в Пазарджик. Причината за това пък не са вариации в здравни статус на децата.

Методологията

Потребностите от педиатрични легла се определят за всяка област се определя на база конкретните здравно­-демографски показатели и европейските стандарти за осигуреност по отделните видове легла. При педиатричните според Евростат тя трябва да е 2,45 на 1 000 деца, като общите са 1,63 на 1 000, а по неонатология - 0,82 на 1 000 деца. От тези легла, които са за базова педиатрична помощ на местно ниво, 10% се преразпределят за специализирана помощ (2-ро ниво болнично обслужване) с регионално значение, а 5% за високоспециализирана педиатрична помощ (3-то ниво болнично обслужване) с национално значение

Потребностите

При тази методология се оказва, че в страната има потребност от 2063 легла по педиатрия, от които 1754 легла за базова помощ на областно ниво, 206 легла за покриване на потребностите от специализирана педиатрична помощ на регионално ниво и 103 легла за покриване на потребностите от високоспециализирана педиатрична помощ. Необходимите легла по неонатология са 1032 неонатологични легла, от които 723 легла за базова неонатологична помощ на местно/областно ниво, 206 легла за покриване на потребностите от специализирана педиатрична помощ на регионално ниво и 103 легла за покриване на потребностите от високоспециализирана педиатрична помощ.

Анализът показва, че на областно ниво е осигурен достатъчен капацитет, който дори надвишава определените потребности при настоящият брой на детското население на страната. Изключение прави само Югозападният регион, в който има 94 легла по-малко от нужните 694. Заради огромния излишък на национално ниво обаче, използваемост на педиатричните легла през 2021 г. е само 52%, т.е. фактически използваните легла са 1292. Дори и според оптимистичните демографските прогнози, този брой няма да се увеличава, то този капацитет е в състояние да покрие и дългосрочните нужди от педиатрични грижи в болнични условия, категорични са властите. Според тях обаче част от този болничен капацитет е осигурен в малки болници с местно значение, които осигуряват добър достъп до болнични услуги, но са с изчерпващи се възможности по отношение на предоставянето на качествени и комплексни педиатрични грижи на място. Често тези болници осъществяват трансфер на пациенти до по-големите болници с областно значение.

Регионални решения

Затова е необходимо е да се намери добър баланс между възможностите за добър достъп и предоставяне на качествени услуги, като се осигури във всяка по една болница, която да може да предлага качествена и комплексна помощ. За тази цел тя трябва да разполага с непрекъснат спешен прием в Спешно отделение с най-малко II ниво на компетентност, да бъде областен център за координирана педиатрична грижа, да осъществява интеграция на услугите и връзка между педиатричните структури с местно значение и тези с регионално и национално значение. Тази структура следва да има необходимия капацитет за предоставяне на болнични услуги в рамките на определените потребности от легла на ниво област. На регионално (междуобластно) ниво следва да се подкрепя развитието на педиатрични структури от трето ниво на компетентност, които имат дейности по профилните медицински специалности - детска гастроентерология, детска ендокринология и болести на обмяната, детска кардиология, детска клинична хематология и онкология, детска неврология, детска нефрология и хемодиализа, детска пневмология и фтизиатрия, детска ревматология, както и структури по други медицински специалности, и опит и специализация в диагностиката и лечението на деца. Това са структури в университетски многопрофилни болници за активно лечение.

Национална детска болница

На национално ниво се подкрепя създаването на Детска болница, с болнични и амбулаторни услуги в областта на диагностиката, лечението и наблюдението на деца със заболявания в обхвата на всички медицински специалности. Основна характеристика на центъра ще е осигуряването на комплексност на диагностика и лечението и прилагане на високоспециализирани медицински дейности, осигурени с високотехнологична апаратура и компетентен медицински персонал, като всичко това ще се предоставя в приветлива и адаптирана към детската психика среда. Центърът ще е водещо звено за консултативна помощ по отношение на останалите структури от националната педиатрична мрежа и за обучение на медицински специалисти.

Здравно-социална грижа

Като специфична част на педиатричната мрежа на регионално и национално ниво ще се подкрепят изградените в процеса на деинституционализацията на децата в България нов тип лечебни заведения – центрове за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания (ЦКОДУХЗ). Към момента в страната има изградени 10 такива центъра, в които през 2021 г. са предоставени грижи на 1383 деца с увреждания и хронични заболявания. Към един от центровете в Бургас са разкрити 46 легла за специални грижи за деца до 1 г., 24 легла за продължително лечение до 3 м., 38 легла за рехабилитация до 6 м. и 6 легла за палиативни грижи. Предстои разкриването на още 4 центъра след затварянето на последните 4 дома за медико-социални грижи за деца в Варна, Стара Загора, Кърджали и Плевен с общ капацитет над 400 легла.

Тези центрове следва да развиват своя капацитет като доставчици на интегрирани здравно-социални услуги за деца, включващи подкрепа на семействата на деца с увреждания и хронични заболявания за назначаване и провеждане на ранна диагностика, лечение и медицинска и психосоциална рехабилитация и оказване на специфични грижи за деца, отглеждани в семейна среда или в услуги за резидентна грижа.В някои от тях ще се развиват и дейности по продължително лечение и рехабилитация на деца с увреждания и тежки хронични заболявания и обучение на родителите им за поемане на грижата в семейна среда, както и осигуряване на специализирани палиативни грижи за деца. Такива дейности ще се развиват и в педиатричните структури от 2-ро и 3-то ниво на педиатрична грижа.

Финансиране

За да се укрепи педиатричната мрежа в страната, властите предлагат в анализа си да се ползват средства от държавния бюджет и този на НЗОК, инвестиции по Плана за възстановяване и устойчивост, както и по две европейски програми - Развитие на човешките ресурси и регионално развитие. Дали това ще стане факт предстои да видим.