Колегите са изпратили формално писмо до НЗОК

Нашите пациенти с хронична дихателна недостатъчност нямат нужда от дефиниция, казва проф. Коста Костов

Разграничавам се категорично от това бездушно, неемпатично становище, което е във вреда на болните с хронична дихателна недостатъчност, част от тях и мои пациенти, повечето в пенсионна възраст или пенсионери по болест, с оскъдните финансови приходи, които не са в състояние да покрият разходите им по закупуване дори на необходимия стационарен кислороден концентратор, камо ли на портативен - и двата с цена от близо и над хиляда, до няколко хиляди лева.

В дългогодишната си работа като пулмолог,

национален консултант към МЗ (до 2019г.) и експерт на НЗОК (до днес), съм защитавал правата и нуждите на пациентите с хронични белодробни болести. Заставам зад дълга си и днес. Настоящото становище на Експертния борд към МЗ и ръководството на БДББ е позорно и уврежда престижа на българските пулмолози. То е в ущърб на пациентите с хронична дихателна недостатъчност, за които ние, техните лечители, сме призвани да се грижим и облекчаваме тежестта на страданията им.

Призовавам здравната комисия към Народното събрание

да се самосезира по казуса и да потърси решение, което ще облекчи страданията на тези пациенти, очакващи от обществото съчувствие, от политиците подкрепа, а от лечителите си - лечение. За илюстрация към написаното, предлагам текста на писмо до мен от вчера, изпратено ми от болен с много тежка форма на Хронична обструктивна белодробна болест, с хронична дихателна недостатъчност, на постоянна домашна кислородотерапия през кислороден концентратор, закупен с лични средства, с чести екзацербации и в стадий на инвалидизация.

Той е в невъзможност да си закупи портативен

кислороден концентратор, който ще му даде повече възможност за движение и самообслужване. Както се вижда, болният представя целия физически и психически дефицит, отречен в "експертното" становище на Националние експертен борд по пневмология и фтизиатрия.

Ето и текста на самото писмо на пациента:

"Първо нямам пари за портативен. Второ - нямам сили и мускулатура. Съпругата ми купи велосипед за инвалиди, но мога 2-3 пъти на ден да въртя за не повече от 45 минути. От 2 дни нямам сили и за толкова. А за болница не ставам.Там си ме подхвърлят като парцал. Съпругата ми се измъчи седем години с мен и ако не е тя, пиши ме покойник. Подкарах осмата, а за нищо не ставам. Зиро. Дупка. Вече не мога не само да подработвам, а дори за елементарна дейност в къщи. А в болниците знаеш как е. Посления път бях там 10 дни без грам полза.

Нямат медикаменти, няма снабдяване.

Нямат сестри. За това стискам зъби, но всичко е на гърба на съпругата. И тя вече е на границите на сили и търпение. Оставам настрана факта че не съм "ваксиниран" и ще лепна някаква вътреболнична инфекция. А ми е трудна дори елементарна грижа - тя ме къпе, бръсне и подстригва. Това е. Жалък инвалид."

Ако някой от вас, моите приятели, които ще

прочетете този текст до края, пожелае да се включи заедно с мен, според възможностите си, в събирането на средства за закупуване на портативен кислороден концентратор на този болен, да ми пише и аз ще му предоставя личен контакт с него. Не съм поискал неговото разрешение, но ще му препратя този текст и надявам се, да приеме помощ, както се надявам, неговата съдба да стане повод за по-широка обществена дискусия и разрешаване на този проблем в полза на страдащите.