НЗОК няма да плаща кислородотерапията

Тя не може да е част от помощните средства, защото пациентите не са хора с увреждания, смятат лекари в Експертния съвет по пулмология и фтизиатрия

Кислородотерапия

Тя е нужна за доброто качество на живот на пациентите с хронична дихателна недостатъчност. Терапията обаче не се поема от здравната каса и пациентите са принудени да си я плащат сами години наред. Един стационарен апарат за кислородотерапия струва между 2400 и 3200 лв., а мобилните са над 5 хил. лв. Отделно са разходите за поддръжка и консумативи. Един стационарен кислороден концентратор например струва 100 лв. на месец. След редица усилия от страна на пациенти и медици, здравната каса беше на път да включи кислородотерапията в списъка с помощните средства за хора с увреждания и да започне да я финансира от тази година. Това обаче пак няма да стане.

Без изход

Причината този път е писмо от Експертния съвет по пулмология и фтизиатрия към НЗОК, в което лекарите обясняват, че не са съгласни, защото техните пациенти не са хора с увреждания. По-нататък медиците заявяват, че темата е много важна за тях и разчитат касата да намери решение на проблема. Така се спира реимбурсацията, която предлага НЗОК, а алтернатива няма, което отново оставя пациентите без финансиране. Писмото е подписано от проф. Диана Петкова, проф. Даниела Петрова, доц. Денчо Османлиев, доц. Явор Иванов и доц. Владимир Ходжев. Според медиците има доста проблеми за решаване.

Какво имат предвид 

"Кислородолечението трябва да се назначи адекватно и да се следи от специалист по белодробни болести, защото, ако това не се случи, пациентът може да загине. Кислородът е немедикаментозна форма на лечение, в това му качество той не може да се приравни с помощно средтсво, като бастун, инвалидна количка или друго", казва проф. Диана Петкова, председател на УС на БДББ. Тя допълни, че приложението му изисква проследяване на кръвните газове в амбулаторни условия, за което здравната каса и към момента не плаща, освен това този показател не се изследва във всяко едно лечебно заведение. "Няма някой, който да иска повече от нас - специалистите, реимбурсация на кислородотерапията в домашни условия, всичко, което се изисква от нас като алгоритми и модел е депозирано в НЗОК през 2020 г., но какъв ще бъде механизма, по който финансирането да се случи, не е от нашата компетентност, а от тази на отговорните институции. Наблюденията ми показват, че воля в институциите това да се случи има, но е нужно да се намери и точният механизъм", добави проф. Петкова.

Какво мислят пациентите

„Всеки един пациент, който е диагностициран с рядко белодробно заболяване още през първата година предвид развитието на заболяването се явява пред ТЕЛК и получава експертно решение, тоест, той става човек с увреждане. За мен лекарската професия винаги е била призвание и е недопустимо да станем свидетели на такъв рязък обрат, след като до 2020 г. се твърдеше, че НЗОК ще реимбурсира кислородните концентратори за домашна употреба. Неприемливо е хора в активна възраст да изпадат от пазара на труда, защото нямат нужните помощни средства – портативни кислородни концентратори, които биха им позволили да са мобилни и да работят", коментира Наталия Маева. Тя добави, че пациентските организации няма да се откажат от битката, която водят от 2017 г., и съвсем скоро ще поискат здравната каса да преразгледа това решение, както и че становището от 2020 г. на Дружеството по белодробни болести дава добри насоки за решение на проблема. А дотогава пациентите отново остават заложници на милостта на обществото, което ще трябва да подкрепя поредните дарителски кампании за осигуряване на кислородотерапия.