54 болници са поискали да разширят дейността си

Здравното министерство е разрешило на 31, останалите чакат отговор, има и две заявки за нови лечебни заведения

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Заявленията за разширения на дейността са от държавни, частни и общински болници. В тях има както намерения за разкриване на нови отделения, така и за повишаване на сегашното ниво, както и за преструктурирането им в рамките на същия брой легла. Към момента здравните власти са издали заповеди за разрешаване на нови медицински дейности на 31 от болниците, 21 чакат отговор, а две са оттеглили исканията си, става ясно от справката. 

Зелена светлина

Желанията за разширение на болниците, които вече са получили разрешение от здравните власти са най-различни. Сред тях има заявки за създаване на отделния по инфекциозни болести, пластична хирургия, гастроентерология, кардиология, урология и т.н. Както вече clinica писа, сред най-атрактивните специалности безспорно се нареждат две.

Онкология и кардиохирургия

Здравните валсти са дали решение за нови отделения по лъчелечение на МБАЛ „МК Свети Иван Рилски" в Стара Загора, на „Пълмед" в Пловдив и на „Софиямед" в столицата. Заповед за разкриване на отделение по медицинска онкология е получила и „Сърце и мозък" в Бургас. Нова структура по нуклеарна медицина ще има в УМБАЛ „Св. Георги" в Пловдив, в „Пълмед" и „Софиямед". В последните две частни болници на бизнесмена Михаил Тиков ще се създадат и кардиохирургии, разрешение за дейност вече получи и друга частна болница - „Дева Мария", за разкриване на кардиохирургия в Бургас. Така броят на тези структури у нас ще стане 13, а вероятно и повече. Разкриването на нови структури се случва, въпреки че кардиохирурзите отдавна предупреждават, че и сегашните отделения в страната са в повече, а пациентите им са малко. В същото време, за да се поддържа добро качество на лечение, е нужно да има санитарен минимум от операции на сърце във всяка болница. 

Географски погледнато

През миналата година Бургас безспорно се очерта като региона с най-голям инвеститорски интерес. Здравните власти са издали заповед за нови дейности за 75 легла на „Бургасмед", болницата ще разшири структурите си по урология, съдова хирургия, гастроентерология, ендокринология, ревматология, инфекциозни болести . МБАЛ „Лайф Хоспитал" в Бургас е получила разрешение за над 40 легла по ревматология, кардиология, пневмология и фтизиатрия, ендокринология и т.н. Държавната УМБАЛ-Бургас създава нова дейност по кардиостимулация и отделение за продължително лечение по хирургични и ортопедични заболявания. МБАЛ "Сърце и Мозък" на „Търговска лига" в Бургас също е получила зелена светлина за разширение с около 250 легла по редица специалности.

Сред другите региони с голям инвеститорски интерес се оказват Велико Търново и Враца. Там одобрените разширения са на други частни болници на „Търговска лига". В старата столица на България СБАЛК-Велико Търново ще се позиционира на нов адрес с около 180 легла, показва справката на МЗ. В тях влизат отделения по нервни болести, съдова хирургия, хирургия, гастроентерология, анестезиология и интензивно лечение, АГ, неонатология, педиатрия, ортопедия и травматология. Дейността на СБАЛК – Плевен с над 150 легла се мести на нов адрес във Враца. Новите медицински дейности са по „Кардиология", „Анестезиология и интензивно лечение", „Клинична лаборатория", „Образна диагностика", „Съдова хирургия", „Гастроентерология", „Акушерство и гинекология", „Неонатология", „Ортопедия и травматология", „Нервни болести", „Хирургия", „Педиатрия" и „Клинична микробиология", става ясно от отговора на МЗ.

Сериозно развитие отбелязват и някои от болниците в Пловдив. Там МЗ е издало заповеди за разрешение на нови дейности на УМБАЛ „Пълмед" за над 170 легла, като освен за Нуклеарна медицина, Лъчелечение и Кардиохирургия, те са още за Лицево-челюстна хирургия, Неонатология, Нервни болести и Неврохирургия. Друга чстна болница в града под тепетата със сериозна заявка за разширение е МБАЛ "Св. Каридад". Тя е получила заповед за 56 легла нови дейности по „Гастроентерология", „Урология" и „Ортопедия и травматология".

На изчакване

Сред тях са заявките за нови дейности на 21 лечебни заведения – отново държавни, общински и частни. Ред за разрешение за нови дейности например чака болница „Медика" в Русе, която също иска да разкрие кардиохирургия с 11 легла.

Също така решение за нови дейности чакат две знакови държавни болници - УМБАЛ „Александровска" по нови дейности „Нефрология", „Кардиология" и „Ангиология", както и УМБАЛ "Проф. д-р Александър Чирков" в София по „Нервни болести", „Неврохирургия", „Гръдна хирургия", „Урология", „Пневмология и фтизиатрия" и „Спешна медицина".

Болница на село

В очакване на решение от МЗ са и две особени интересни заявки - на "Скин Системс" в София-област и на МБАЛ "Централ Онко Хоспитал" в Пловдив. И двете лечебни заведения искат да разширят дейността си на село. Първото се намира в село Доганово, където желае да развие още дейности, а второто иска да разкрие нов филиал в село Белащица с дейности по Клинична хематология, Медицинска онкология, Нервни болести, Очни болести и т.н.

Желанията за нови

Без решение засега са и заявките за нови болници - и двете са за педиатрии. Първата е от община Бургас за създаването на детска болница - МБАЛДБ "Света Анастасия", със 17 структури и 133 легла, 1 структура без легла и 4 клинико-диагностични структури. Втората е на „Търговска Лига" за МБАЛ "Мама и аз" в София с 22 структури и 413 легла. Окончателното решение за тяхното разкриване след становището на МЗ ще даде правителството.

Потребностите

Това е въпрос без ясен отговор. Според данните, които публикува здравната каса за използваемостта на леглата у нас, средната е около 50%, което е нездравословно ниско и предполага преструктуриране на болничната система. Същият е изводът и в анализа на служебното правителство - Национална карта за дългосрочната нужда от здравни грижи, който бе приет от кабинета в края на декември и от който реално не зависи нищо. Така болничната експанзия продължава, а актуален нормативен документ, различчен от остарялата Национакна здравна карта от 2018 г., с който процесът да се регулира и ограничи, така че да отговаря на реалните потребности на обществото, все още няма. Здравните власти не бързат да направят нещо по въпроса, а непрекъснатата смяна на правителства и парламенти напълно обслужва бездействието им, както и бизнес интересите на инвеститорите.

Какво мисли МЗ

Официалният отговор на ведомството на д-р Асен Меджидиев за това каква е потребността от разрешаването на новите дейности, публикуваме вместо заключение, без редакция и без коментар:

„Потребността от създаване на лечебни заведения и незадоволените медицински потребности, както и потребността от извършване на нови медицински дейности от съществуващи лечебни заведения се обуславят от възможностите на заявителя да изпълни законоустановените изисквания, включително по отношение материално-техническа, апаратурна и кадрова осигуреност и от комплексната оценка, изготвена от Изпълнителна агенция „Медицински надзор" по реда на чл. 37а или чл. 37б от Закона за лечебните заведения и послужила за вземане на Решение на Министерския съвет за одобряване създаването на конкретно лечебно заведение или за издаване на заповед от министъра на здравеопазването, с която се разрешават съответните нови медицински дейности". Изводи всеки може да си направи сам.