Мъжът, който сбъдва мечти

Пилотът Васил Вълков е един от най-добрите въздушни вълци с 9500 летателни часа, подготвя колеги за медицинските хеликоптери

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Васил Вълков е роден през 1962 година в Свиленград. Средното си образование е завършил в столицата. Отбива задължителната си военна служба и завършва Висшето военно-въздушно училище в Долна митрополия, направление гражданска авиация. В рода си няма хора, свързани с авиацията, макар и мнозина да го питат дали не е роднина на Васил Поппетков Вълков, роден през 1897 година, завършил Военното на Негово величество училище с бреват за пилот и дори дъгогодишен шеф на летището в Божурище. Оказва се обаче, че съвпадението на имената и професията е невероятно рядка случайност.

Васил Вълков познава и е летял на всички хеликоптерни машини в тази част на континента. Първият му полет е със съветската „Мигва", за да стигне до 12-тонния „МИ-8", който пилотира след 1988 годината. Това са и първите машини, с които работи „Хемус еър". Зад гърба си има над 9500 летателни часа – нещо, с което могат да се похвалят малцина пилоти на хеликоптери у нас. Сега той е директор „Летателна експлоатация" и инструктор-пилот на хеликоптер на „България Хели Мед Сървисиз"- дружеството, което е готово да поеме спешна медицинска помощ по въздуха в България.

Мечтата да се отлепиш от земята

Тя го води, откакто се помни, но целенасочено решава как да я постигне в казармата. Някога, момчетата от поколението на 60-те години задължително преминават две години военна служа след навършване на пълнолетие. Дори приетите да следват първо отбиват казармата, а след това сядат на студентската скамейка. Така се случва и с Васил Вълков. След завършване на средно образование е приет във Висшия машинно-електротехнически институт в София (сега Технически университет). В казармата, обаче в главата му влиза мухата да стане пилот. И не само на него. Десетина войничета, все приети да следват след двете години в армията мечтаят да станат пилоти. Вълков е един от тях. Вместо в градските отпуски (няколко свободни часа в деня) и в свободното време вместо да се мотаят из провинциалното гарнизонно градче, момчетата я прекарват по твърде необичаен за останалите начин – решават задачи по математика. „По-скоро припомняхме си нещата, защото макар и да бяхме записани за студенти и само трябваше да отбием службата, ни влечеше да полетим в небето. Около това се въртяха и всички ни разговори. Говорехме и обсъждахме самолети, хеликоптери съвсем сериозни, все едно вече бяхме летци. Така се бяхме запалили по идеята, че гасене нямаше", спомня си младежките години Васил Вълков. След уволнението кандидатствали във Висшето военно-въздушно училище в Долна Митрополия. Приели петима от тях, сред които и Вълков.

Има ли място за летец у дома

Новината, че е издържал изпитите дошла изневиделица за родителите му. Не бил им казал нито дума, че няма никакво намерение да учи за инженер и вече се е явил на изпитите в Долна Митрополия. „Бяхме се облекли официално, тръгвахме на сватба на братовчедка ми. В този момент на вратата позвъня пощальонът и ми подаде телеграма. Съобщаваха ми, че съм приет във Висшето военно-въздушно училище. Не можех да изразя радостта си с думи, само подадох телеграмата на баща ми", помня си вълнуващият момент Вълков. Бащата първо се стъписа, лицето му огряло от радост. На свой ред подал телеграмата на майката и прегърнал сина си. В ръцете й листчето затреперало. „Мама се разплака. Нищо не каза, но плака. Така и не разбрах, от радост ли, от тревога ли. Мисля, че плачеше от радост", анализира състоянието й от дистанцията на годините пилотът. Във висшето училище записал профил за пилот селскостопанска авиация. И казва, че нито за миг не съжалява за избора си.

Може ли пилот да се приземи съвсем

Някои вероятно успяват да кажат „Стига. Беше дотук", да свалят гащеризона, за облекат костюм и да седнат зад бюро завинаги. В последните години и на Васил Вълков се налага работното му облекло да е костюм. „Все повече има административна работа. Раста документално в кариерата", казва той къде на шега, къде с известно съжаление, че не може да лети както преди, когато полетите са били негово всекидневие. Гащеризонът и шлемът обаче винаги са под ръка, защото продължава да лети, като пилот-инструктор, а и винаги, когато няма кой друг да седне зад рула, той е насреща, защото мечтата да се отлепиш от земята не го е напуснала никога. „Щастлив съм от работата си. Най-голямото удоволствие и гаранция за успеха е тя, работата ти да е и твое хоби. В този смисъл аз съм галеник на съдбата", усмихва се Васил Вълков. В семейството той обаче няма на кого да предаде професията. Със съпругата му Галина Вълкова имат две вече пораснали дъщери – Златилина и Сеня. И макар у нас да има жени пилоти – дори три от тях са на хеликоптери, в полицията и при военните, момичетата са избрали земни професии.

Да предадеш умението на другите

Удовлетворението на Васил Вълков е, че има млади хора, които искат да управляват хеликоптери, а щастието е, че много от тях избират точно него за свой инструктор. На него се пада задачата да поготви три екипажа от по шест човека за бъдещата спешна медицинска помощ по въздуха. „Колкото и добър пилот да си, има тънкости при превозването на пострадали хора още повече, че в салона отзад лекар вероятно прави манипулации", пояснява Васил Вълков. Той е наясно с това, защото е летял неведнъж за болни в критично състояние или пострадали в злополуки и катастрофи преди години с машините на „Хели ер". През 2014 г. частната компания купува два хеликоптера за медицински цели. Високите разходи по експлоатацията обаче принудиха авиокомпанията да продаде и двете летателни машини само след няколко години. От тогава досега сагата за спешна медицинска помощ по въздуха у нас се развива със закономерна и неутклонно упорита цикличност, нещо като сериала „Богатите също плачат". Васил Вълков се надява този път действително страната ни да се сдобие с медицинска помощ по въздуха. Затова отсега обмисля и програма за лекарите, които ще работят в нея. Накратко, тя включва занимания с тренажорен наземен комплекс, чрез който те да свикнат как се действа в изключително тясно пространство с болен. Дали ще има след година или две възможност за спасяване и по въздуха, все още не е ясно. Независимо от това Вълков отсега съставя обучителни планове.